Този паметник е паметник на лъжата. Това не е история.

„ Този монумент е монумент на лъжата. Това не е история. Две са главните опорки, които пускат непрестанно всички последователи на русия и на комунизма у нас във връзка на паметника, че това било монумент и не трябвало да се маха и че било история. Не е монумент на историята, това е монумент на лъжата! Паметник на историята е една дребна плоча откъм гърба в западна посока, която би трябвало да ни припомня за Горянското придвижване, тъй като дълги години у нас се разпространяваше мнението, че България била най-послушният спътник на Съюз на съветските социалистически републики и никакви протести не е имало. А тези горяни – Бенковски, Търпана, които починаха в Сливенския Балкан и Пирин до село Влахи, въобще не се загатваха. За наставление на останалата част от народа и за „ популярен спомен “ от това по какъв начин е потушено с голямата армия Горянското придвижване е повдигнат паметника. Това е една материализирана неистина и не на вятъра вървяха и слагаха венци върху нея поклонниците на така наречен Червена войска. Било избавление от фашизма. Нищо сходно, руската войска е окупационна войска. “, споделя за Красимир Симеонов в диалога си с Кънчо Кожухаров в предаването " Видимо и невидимо: Изопачената история ". Красимир Симеонов е режисьор, сценарист, артист и преводач на Кристина Лугн, едно от огромните имена в актуалната шведска лирика.

„ Нямаме нито една демократична медия и аз непрестанно зървам едни розово-червеникави нюанси във всичките ни ефирни малките екрани. Нищо съществено там не може да бъде обективно отразено. “, споделя сценаристът и прави прилика с книгата „ Джелсомино в страната на лъжците “ на Джани Родари. Това, което е впечатлило Кр. Симеонов в тази сякаш детска книга е визионерството на нейния създател, който е бил член на италианската комунистическа партия и доста добре е познавал комунистите. Главният воин попада в страната на лъжците, в която има закон, съгласно който нищо не би трябвало да се назовава с същинското му име, всички споделят противоположното на действителността, а честните хора са хвърляни в пандиза. За да се унищожи царството на лъжците би трябвало да се отстрани лъжата и да се каже истината.

Кр. Симеонов си напомня времето на социализма, когато макар, че е извоювал длъжността на сценарист в Студиото за игрални филми „ Бояна “, лъжата за „ хубавия “ живот в България не се устояваше. „ Отвсякъде всеки момент да тече неистина - нещо което беше мъчно обяснимо. А за какво тази неистина? Защото действителността беше доста убога (бедна, мизерна, жалка – б.р.), действителността беше ужасна - материално и духовно. “

„ Не е прелестно целият ти живот да мине в неистина и като се обърнеш, да го осъзнаеш още повече. Това е доста ужасно! Но ето в този момент с този монумент и обезвереното сграбчване в ръчички, главички и останали елементи от тялото си личи доколко лъжата е заседнала в логиката на психиката на тези хора, идеологията на тези хора. “

Целият диалог на Кънчо Кожухаров с Красимир Симеонов, в който ще научите по какъв начин се строят коли, трактори и камиони в несъществуваща фабрика в Нижни Новгород, за лъжите на комунистическите стихоплетци и други разобличени неистини можете да гледате във видеото: