Албания напредва бързо към членство в ЕС, а Босна и Херцеговина изостава заради бавни реформи, заявиха докладчиците на ЕП за двете страни
Албания е измежду водещите претенденти за участие в Европейския съюз и може да завърши договарянията за присъединение до 2027 година, до момента в който Босна и Херцеговина продължава да изостава поради бавните промени и политическите разделения. Това обявиха докладчиците на Европейския парламент за двете страни Андреас Шидер и Андрей Колар на конференция в Страсбург след приемането на годишните отчети за напредъка им по пътя към Европейски Съюз.
Шидер означи, че отчетът за Албания е получил необятна поддръжка в Европейския парламент и съставлява мощен сигнал за поддръжка на европейската вероятност на страната. По думите му Тирана напредва бързо в преговорния развой, а в случай че настоящето движение се резервира, е допустимо договарянията да бъдат завършени до 2027 година и участието да стане действителност още в границите на сегашния европейски мандат.
Той акцентира, че наред с върховенството на закона и битката с корупцията, тазгодишният отчет слага акцент върху обществената политика и нуждата икономическият напредък да се отразява по-осезаемо върху живота на жителите.
В отговор на въпроси за митингите в Албания Шидер съобщи, че опасенията на жителите по отношение на околната среда, корупцията и обществените проблеми би трябвало да бъдат взети насериозно. Според него европейската интеграция и използването на европейските стандарти са част от решението на тези провокации.
Докладчикът за Босна и Херцеговина Андрей Колар показа доста по-критична оценка. Той дефинира страната като изоставаща в процеса на разширение поради бавните промени, етническите разделения и политическата неустойчивост.
Според Колар Босна и Херцеговина остава мощно уязвима на външно въздействие и продължава да разчита на следвоенната система, открита с Дейтънското съглашение. Той уточни като индикативен факт невъзможността на страната да назначи основен договарящ с Европейски Съюз заради неналичието на политически консенсус.
По думите му една от главните задания пред босненските управляващи е да основат условия, които да задържат младежите в страната, защото огромна част от тях към този момент търсят реализация в страните от Европейски Съюз.
Колар означи още, че Босна и Херцеговина мъчно би могла да стане член на Европейски Съюз, до момента в който институцията на висшия представител продължава да играе основна роля във вътрешното ръководство на страната.
Двамата докладчици подчертаха, че процесът на разширение остава учреден на осъществяването на съответни промени и критерии, като Европейският парламент продължава да поддържа европейската вероятност на страните от Западните Балкани.
Шидер означи, че отчетът за Албания е получил необятна поддръжка в Европейския парламент и съставлява мощен сигнал за поддръжка на европейската вероятност на страната. По думите му Тирана напредва бързо в преговорния развой, а в случай че настоящето движение се резервира, е допустимо договарянията да бъдат завършени до 2027 година и участието да стане действителност още в границите на сегашния европейски мандат.
Той акцентира, че наред с върховенството на закона и битката с корупцията, тазгодишният отчет слага акцент върху обществената политика и нуждата икономическият напредък да се отразява по-осезаемо върху живота на жителите.
В отговор на въпроси за митингите в Албания Шидер съобщи, че опасенията на жителите по отношение на околната среда, корупцията и обществените проблеми би трябвало да бъдат взети насериозно. Според него европейската интеграция и използването на европейските стандарти са част от решението на тези провокации.
Докладчикът за Босна и Херцеговина Андрей Колар показа доста по-критична оценка. Той дефинира страната като изоставаща в процеса на разширение поради бавните промени, етническите разделения и политическата неустойчивост.
Според Колар Босна и Херцеговина остава мощно уязвима на външно въздействие и продължава да разчита на следвоенната система, открита с Дейтънското съглашение. Той уточни като индикативен факт невъзможността на страната да назначи основен договарящ с Европейски Съюз заради неналичието на политически консенсус.
По думите му една от главните задания пред босненските управляващи е да основат условия, които да задържат младежите в страната, защото огромна част от тях към този момент търсят реализация в страните от Европейски Съюз.
Колар означи още, че Босна и Херцеговина мъчно би могла да стане член на Европейски Съюз, до момента в който институцията на висшия представител продължава да играе основна роля във вътрешното ръководство на страната.
Двамата докладчици подчертаха, че процесът на разширение остава учреден на осъществяването на съответни промени и критерии, като Европейският парламент продължава да поддържа европейската вероятност на страните от Западните Балкани.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ