Този материал не се препоръчва на хора със слаби сърца

Този материал не се предлага на хора със слаби сърца и нерви. Не е подобаващ и за малолетни!

Украинският град Буча, който се трансформира в нарицателно на съветските зверства и най-вероятно ще остане в историята като единствено един образец от терористичните офанзиви на Руската федерация, постоянно се разглеждаше като неистина и се отхвърляше от съветски медии, съветски представители и последователи на страната-нападател в този спор.

Не беше изненада, че точно там Киев съумява да обърне хода на войната и с цената на редица жертви, най-сетне стартира да демонстрира мощ и мощност. Кадрите от Буча не могат да опишат даже половината от претърпяното. Самата окупация продължава към 33 дни и проверяващи публицисти от OCCRP описват историята на жилищен блок 17 в същия регион.

Новините за всеобщи убийства на цивилни обикаля целия свят. Журналисти и най-различни представители на други страни вършат посещаване до този регион покрай Киев, взимат изявленията на оживелите и събират доказателства за осъществени военни закононарушения, които са се случили на територията. Как се оцелява през този интервал? Отговорът може да бъде получен от жителите на блок 17, които основават общ чат в Телеграм и споделят информация, до момента в който се крият в постройката.

Жилищната постройка е издигната по времето на Съюз на съветските социалистически републики и настанява чиновниците на стъкларския завод, който се намира от другата страна на улицата. Там живеят и доста от някогашните чиновници, към този момент пенсионери които в миналото са произвеждали прозорци и стъклени тръби. Самият блок се намира в индустриалната част на Буча. Преди войната, там живеят няколко стотин души. През март и април, когато войната е в своя кипеж, стрелбата се носи по улиците и домовете на жителите.

Мнозина са принудени да търсят дърва за огрев и прясна вода. Комуникацията се случва през мобилните телефони и за този интервал връзката е впечатляваща. Изпращат се фотоси, мемета, видео наличие и с това се улавя една доста грозна и действителна картина на живота в блокада. И до през днешния ден е мъчно на множеството оживели даже да схванат какво се е случило, а мнозина не желаят да приказват за картините и изживяното.

Всекидневният живот включва бомбардиране, пукотевица с непрекъснат боязън и суматоха, търсене на скривалища и взаимопомощ. Оцелелите от блок 17 не престават да пазят мощна връзка, като че ли се прекосили дружно океана или са претърпяли едно от най-опустошителните трусове.

Ирина Карпенко не стопира връзката с хората от блока, с които е живяла близо 40 години. След отдръпването на съветските сили, тя усеща множеството от тях доста по-близки. Преди войната да стартира, тя и доста от нейните другари и родственици в града, даже нямат визия какъв брой добре са живеели. Мнозина са се оплаквали, че не им се върви на работа, само че през днешния ден всички избират мирните и спокойни занимания в завода, вместо да бъдат част от една доста по-мащабна и грозна война.

Когато съветските танкове влизат в Буча, точно блок 17 ще ги посрещне.

Първите известия в общият чат наподобяват по този начин:

„ Богдан: Спешно! Махнете се незабавно от прозорците. Най-добре се скрийте в коридора.

 Мария: Каква е обстановката?

Дмитро: Имам информация, че постройката гори. Не може да се види къде тъкмо, само че е към 7-я етаж от страната на завода.

 Светлана: Баща ми сподели, че са блъснали нашия апартамент и този на Гори (във 2-ри и 3-ти ход на 7-я етаж)

 Лариса: Какво става със постройката? Питаш, че има голям пожар?

 Руслан: Да, имаше удари от страната на завода, удариха апартамент на 8-я етаж от първи вход и два от 3-я вход на 7-я етаж. Всички оказват помощ с гасенето сега.

 Александра: Има ли някой жив вътре?

 Руслан: Няма информация!!! “

На идващият ден, огънят продължава да се разгаря и визира прилежащи жилища. След огънят, който е загасен с подръчни материали, последните няколко етажа на входа не са използваеми. През май идват кореспонденти, които посещават въпросния блок и схващат какво в действителност се е случило. Някои от събитията могат да бъдат проследени календарно с помощта на интернет връзката. Говорителят на всички съсобственици в постройката дава позволение да се споделя информацията от същите. Имената на някои от участниците са изменени от основание за сигурност.

По думите на Михайло, пенсионер от блока, след детонациите почнали, той самият към този момент не виждал смисъл да си ляга. Просто всяка вечер стоял на дивана и облечен и чакал идващият снаряд да мине през прозореца. Компания правила и котката му Джак, която се свивала в краката му. Споделя пред публицистите, че е невероятно да се спи, сега, в който се унесе, идващият гърмеж раздрусва постройката. След рухването на снаряда на 5-ти март, не може да види нищо. Таванът е паднал и на всички места има прахуляк от мазилката. Понеже спи с отворена уста, детонацията не съумява да го оглушее.

Излиза от жилището си и оказва помощ на комшия да стори същото. Заедно съумяват да изгасят пламъците благодарение на пясък. Опитват се да намерят котката Джак, която постоянно се крие след рухването на бомба. Дъщеря му стартира да написа в общата група на блока. Съседите бързо дават отговор, че го виждат на открито и се усеща добре, не е останал гладен, тъй като множеството му дават храна, когато го виждат. Михайло постоянно се майтапи, че котката е избягала, тъй като е търсила благополучие. Някои други поданици на блок 17 не съумяват да избягат. Повечето, които не могат да се изтеглят на време, са възрастни хора или с лимитирана подвижност.

Сергей Садиков живее на 8-я етаж, когато избухва пожара. Поради напредналата възраст и неприятното здравословно положение, той рядко се отдалечава от мястото, където живее. Когато идват репортерите, Сергей се намира под отломките на своя апартамент. Съседката Люба по-късно споделя, че в последните седмици не е имал доста благоприятни условия да се движи, а и като че ли не е имал предпочитание. В същият апартамент е изгорен до гибел.

Ирина се нанася в блок 17 на 7-ми март 1984 година Тя и нейното семейство са чакали към 4 години за даването на жилище. Толкова било ново, че още и радиаторите не са били сложени. Фактът, че най-сетне ще има лично жилище, освен това покрай работа, не може да помрачи нищо. В края на февруари 2022 година е прогонена, тъй като руснаците желаят да създадат лагер вътре. Повечето поданици отхвърлят да излизат от вкъщи си, тъй като не желаят да срещат бойците.

Използват единствено груповия чат, с цел да вършат стратегически излизания и разменят информация какво да вършат, в случай че се засекат с боец на улицата. Най-ценният съвет е, че никой не би трябвало да бяга, в случай че се наложи, руснаците стопират и вършат инспекция и разрешават придвижването да продължи или просто карат цивилния да се върне назад. Въпреки тези показания, комшия на име Бабак е убит, до момента в който бяга от единия вход до другия. Той е първият, който е погубен. Въпреки предупредителните крясъци, Бабак не стопира. След него смъртните случаи стартират да се покачват.

Сергей Семинюк е погубен, до момента в който обикаля града, с цел да открие някаква суха храна. Неговата майка Хеляна умира от рак, тъй като няма лекари наоколо. Витали Недашкивски в никакъв случай не се връща от магазина. За Витали е споделено от руснаците, че е бил пийнал до магазина, като не се споделят никакви елементи по тематиката. Недашкивски работи като защита и гледа майка си, която е чистачка. Има уязвимост към алкохола и постоянно оказва помощ на майка си да чисти общите елементи на блока.

По-късно друга жителка на блока – Ирина, споделя, че Витали в действителност е бил пийнал, само че когато бойците го откриват, е обичай с приклади, до момента в който не умира на място. Местните кореспонденти снимат тялото му до магазина, никой не го прибира. В града не са разрешени погребения. Руснаците подреждат на всички, че телата би трябвало да останат там, където са открити. Докато било студено, нищо нямало да се случи. След като телата станали прекалено много, макар нарежданията, хора от блока вземат решение да реалокират труповете до изоставена автобусна спирка.

Животът по време на окупация не е доста елементарен. Най-често има разногласия сред хората, които излизат и не съблюдават разпоредбите, застрашавайки всички останали.

„ Степан: Започнаха да стрелят по 5-я етаж с лека картечница от БТР, тъй като някой глупак е излезнал да пуши на терасата и са светили с нещо като запалка.

 Антонина: Заради един глупак ще страдаме всички. “

Ситуацията се нагнетява и тогава самият притежател влиза в чата, с цел да изясни какво се случва.

„ Александра: Като притежател на жилището ще ви кажа какво се случи. След два удара, татко ми мъчно може да разбере ситуацията сега. Отишъл е до балкона, с цел да се стопли на слънцето, когато са паднали няколко предупредителни изстрела. Първо стреляха по прозорците в кухнята. Баща ми не може да се ориентира елементарно и най-после замръзва на място. Те продължиха да стрелят по балкона и най-после в стаята. Одеялото на леглото и някои други неща в жилището се възпламениха. “

В блокът се приказва, че точно в този апартамент живее наркоман, само че се оказва, че това е братът на Александра, който в същия миг се пробва да изгаси пожара. След няколко дни идва друга вест, всички лампи би трябвало да се гасят с рухването на нощта, с цел да не се нервират руснаците. Един от съседите не помни да изгаси коледните лампи.

„ Александра: Ако имате номера на семейство Х. от 4-я етаж, да има пратите поздрави. Сградата ни ще бъде изгорена поради коледни лампички, които мигат цяла вечер.

 Леся: Няма електричество в цялата постройка, какви коледни лампички?

 Лариса: Те са слънчеви.

 Александра: Вчера стреляха по балкона, повече от един път, в такива случаи е по-добре да оставяте ключовете си на комшия, който да изгаси осветлението. Всяка вечер е лотария.

 Соломия: В подобен случай е добре да разбием вратата и да ги гасим, преди да е късно.

 Мария: Искам да кажа, че Мария Х. е поканена в чата през вчерашния ден и може да разяснява случая.

 Катерина: Прекрасно, дано тя да написа!

 Виктория: Писах за лампичките и се надявам скоро да се приберем, с цел да ги изключим.

 Кристина: Прекрасно, в случай че дай Боже имате къде да се приберете… “

В средата на март стартира да се приказва а две млади дами от Буча, които помагали на руснаците. Твърди се, че дамите пиели и се дрогирали с руснаците, както и спели с тях. Предаването на Украйна се считало за грях. Някои от хората в блока са в потрес, тъй като бабата на едно от девойки е била тяхна учителка.

След два месеца и двете дами са освободени, тъй като няма доказателства за всичко сторено, както и издаването на секрети. В края на окупацията нещата стават още по-сериозни. Нов контингент с бойци е докаран в Буча. Жителите бързо схващат, че тези хора са доста по-агресивни и подготвени за спор. Наблюденията им се удостоверяват доста скоро. Информационна организация Ройтерс по-късно оповестява, че нов пълководец е докаран в Буча в средата на март. Неговото наличие автоматизирано покачва експанзията.

“ Александра: Двама души от блока бяха убити през вчерашния ден. Жена и младо момче. Тя е тъща на Полякови. Правила нещо за ястие, когато бойците пристигнали и я простреляли. “

Жената се споделя Валентина и е някогашна здравна сестра, която през 60-те години е настанена в прилежаща постройка. Живеела самотно с нейната единствена щерка, която пораства и след това се мести. Валентина употребила общите елементи на блок 17, с цел да готви и да подготвя вкусна храна на всички. С помощта на струпани тухли, дамата имала нещо като първобитна печка. Стресната от стрелбата, тя не помни нареждането на хората от блока – да не бяга.

Празните жилища на блока са обрани по същото време. Съседите стартират да споделят новините. Не са сигурни кой тъкмо прави обирите – руснаците или локалните. Става ясно, че в други блокове се изнася всичко от мебели до дребни полезности. Някои са сюрпризирани от обстоятелството, че даже тоалетните са измъкнати.

Люба също споделя своята история. В блок 17 живее със своя брачен партньор Толик. Той е строител и фамилията им има две деца, които към този момент са независими. Със старта на войната, двамата стартират да живеят в мазето, тъй като се тормозят, че могат да бъдат нападнати. На 29 март, когато закусват, пред блока има престрелка. Толик вижда един от съседите си, прострелян в крайници, да се пробва да стигне до жилището си.

Строителят излиза да помогне и го предизвестява да спре да вика, преди да дойдат руснаците и да го убият. За страдание е прекомерно късно. Прострелян е дружно с ранения, като някои от патроните, минали през тялото му, не престават да стоят в мазилката на блока.

По-късно денем излиза наяве, че Русия ще се отдръпна от Буча, приемайки, че е изгубила първата фаза на войната. На 31 март украинските бойци влизат в Буча. Блок 17 ликува, като мнозина не могат да спрат сълзите си. Танкове с украински знамена влизат в града. Ще минат месеци, преди да стане ясно какво в действителност се е случило и какъв брой тъкмо тела на убити са открити. На някои улици се намират тела на няколко метра. Улица Яблунска е неофициалното гробище. Полицията прави личен телеграм канал, където се пробва да разпознае всяка една от жертвите. Общият брой на избити цивилни е към 419 души.

В блок 17 всичко потегля по нормалния метод, най-малко колкото е допустимо. Семейството с коледните лампички се прибира и най-после съумява да ги изгаси. Михайло не се връща повече в блока и отива да живее при сина си в близкото село. Тялото на Витали е прибрано от фамилията му. Войниците го хвърлят в всеобщ гроб с още доста други. Няма телефон или ключове, с цел да не може да бъде разпознат. Животът постепенно се връща, само че жителите и до през днешния ден държат топлите си облекла и нужните ресурси, в случай че се наложи да бягат.  

Няколко месеца по-късно се появяват и тениски с известния съветски знак „ Z “ и посланието „ Не се срамя “. Очевидно няма защо.