Ето кой е първият българин, завършил Харвард?
Този материал е за времето, когато Харвард се загатваше у нас с почитание, а не с насмешка. За времето преди името на един от най-престижните университети в света да се подмята присмехулно от трибунки и по брифинги от сполучливи и не чак толкоз сполучливи политици от сегашното и близкото ни минало. За времето, когато проявявахме почитание най-малко към западното обучение.
И въпреки и най-известните " харвардци " у нас да са Кирил Петков и Асен Василев, много преди тях е имало българи, които са завършвали най-старото висше образователно заведение в Съединени американски щати.
Чували ли сте за Стоян Ватралски? Той е бил прочут държавник, журналист и публицист, както и близкък другар на Иван Вазов и Пейо Яворов. И не на последно място – е първият българин, приключил Харвардския университет.
Роден е през 1860 година в село Вакарел в фамилията на пастир, само че любовта му към знанието го води в Самоков, където прехранване измежду мисионерите от евангелистката задача и приема евангелското вероизповедание. Принадлежността му към протестантите ще стане причина Светият Синод в никакъв случай да не го признае като създател, държавник, журналист. По негов адрес ще се сипят унищожителни рецензии. Този факт, както и контактите му в Съединени американски щати и Англия, ще доведат до пренебрегването му и постепенната му давност след 1944 година Издържайки се самичък, продължава образованието си в Американското учебно заведение в Самоков.
През 1884 година Ватралски отпътува за Америка, като за този интервал от живота си си спомня: " Пристигнах без никакви пари и съвсем никакво познание на британски език ".
През юни 1892 година Ватралски идва в Кеймбридж, Масачузетс, и за първи път в живота си влиза в " Двора " на Харвардския университет, с цел да стане след това първият българин, приключил Харвард.
Следващите две години са изключителни за младия Ватралски. Следвайки като " специфичен " студент, той реализира това, което до тогава не е реализирал никой различен българин. Заради изключителната му дарба да рецитира и ораторства, а и поради дългата му брада и мощния европейски акцент съучениците му го назовават " Българският Толстой ".
Но даже и с очевиден балкански акцент, Ватралски се слави като аргументиран вербален конкурент. На няколко пъти печели награди за красноречие в Харвард и близките колежи. Точно преди завършването си през юни 1894 година Ватралски печели неизвестен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, под псевдоним " попа ", който се пее и до през днешния ден при завършването на бакалавърския клас.
След дипломирането си в Харвард, Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Той е добре прочут в Бостън със своите " обществени сказки " върху българските национални традиции и религии.
След завръщането си в България, Ватралски купува къща в Красно село (тогава село отвън рамките на София) и през 1907 се дами за Василка Ватралска. Основава Българо-Американското сдружение и става член на борда на Дружеството на британско говорещите поданици на София. Американски ученик, Ватралски до края на живота си работи за другарство със Съединени американски щати.
За българо-американските връзки той написа: " На никоя страна, с изключение на може би на Русия, днешна България не дължи за своята независимост и просвета, за своите политически институции толкоз доста, колкото тя дължи на Америка. Новата българска история е неделима от историята на американската религиозна задача и американските учебни заведения в Цариград и другаде по Балканския полуостров ".
И въпреки и най-известните " харвардци " у нас да са Кирил Петков и Асен Василев, много преди тях е имало българи, които са завършвали най-старото висше образователно заведение в Съединени американски щати.
Чували ли сте за Стоян Ватралски? Той е бил прочут държавник, журналист и публицист, както и близкък другар на Иван Вазов и Пейо Яворов. И не на последно място – е първият българин, приключил Харвардския университет.
Роден е през 1860 година в село Вакарел в фамилията на пастир, само че любовта му към знанието го води в Самоков, където прехранване измежду мисионерите от евангелистката задача и приема евангелското вероизповедание. Принадлежността му към протестантите ще стане причина Светият Синод в никакъв случай да не го признае като създател, държавник, журналист. По негов адрес ще се сипят унищожителни рецензии. Този факт, както и контактите му в Съединени американски щати и Англия, ще доведат до пренебрегването му и постепенната му давност след 1944 година Издържайки се самичък, продължава образованието си в Американското учебно заведение в Самоков.
През 1884 година Ватралски отпътува за Америка, като за този интервал от живота си си спомня: " Пристигнах без никакви пари и съвсем никакво познание на британски език ".
През юни 1892 година Ватралски идва в Кеймбридж, Масачузетс, и за първи път в живота си влиза в " Двора " на Харвардския университет, с цел да стане след това първият българин, приключил Харвард.
Следващите две години са изключителни за младия Ватралски. Следвайки като " специфичен " студент, той реализира това, което до тогава не е реализирал никой различен българин. Заради изключителната му дарба да рецитира и ораторства, а и поради дългата му брада и мощния европейски акцент съучениците му го назовават " Българският Толстой ".
Но даже и с очевиден балкански акцент, Ватралски се слави като аргументиран вербален конкурент. На няколко пъти печели награди за красноречие в Харвард и близките колежи. Точно преди завършването си през юни 1894 година Ватралски печели неизвестен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, под псевдоним " попа ", който се пее и до през днешния ден при завършването на бакалавърския клас.
След дипломирането си в Харвард, Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Той е добре прочут в Бостън със своите " обществени сказки " върху българските национални традиции и религии.
След завръщането си в България, Ватралски купува къща в Красно село (тогава село отвън рамките на София) и през 1907 се дами за Василка Ватралска. Основава Българо-Американското сдружение и става член на борда на Дружеството на британско говорещите поданици на София. Американски ученик, Ватралски до края на живота си работи за другарство със Съединени американски щати.
За българо-американските връзки той написа: " На никоя страна, с изключение на може би на Русия, днешна България не дължи за своята независимост и просвета, за своите политически институции толкоз доста, колкото тя дължи на Америка. Новата българска история е неделима от историята на американската религиозна задача и американските учебни заведения в Цариград и другаде по Балканския полуостров ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ