Този коментар на Никола Стефанов за Гласове е писан през

Този коментар на Никола Стефанов за " Гласове " е писан през декември 2019 година Публикуваме го още веднъж заради неговата новост.

Ако преведем политкоректните текстове от „ Зелената договорка “ от техния бюрократичен на някой от говоримите европейски езици, тогава излиза, че: редовият европейски жител би трябвало да заплаща много скъпо за всяка глътка въздух, за всяко парче месо, за всеки киловат електрическа енергия и за всеки литър бензин. А също така би трябвало да се разкайва, че не е починал в точния момент, тъй като неговото наличие на планетата е закононарушение против екологията. Новите налози върху изкопаемите горива, като източник на сила, значат безценен бензин, безценен природен газ и скъпо отопление. Полша да вземем за пример създава от въглища 80 % от електрическата енергия си. Преструктурирането единствено на най-големите ѝ минни компании ще коства 36 милиарда евро, без да слагаме в сметката хората, които ще останат на улицата. Преходът към „ зелено “ селско стопанство е равнозначно на банкрут или беднотия за фермерите, които напълно неотдавна бяха блокирали пътищата в Германия с претенции за анулация на екологичните ограничавания, които им бяха наложени и които вършат продукцията им нерентабилна. Логичен е изводът, че в изискванията на още по-големи ограничавания и налози, плюс високи цени на горивата и електрическата енергия, което и да било произвеждане, започвайки от стоманата и завършвайки с всеобщите артикули и брашното, ще бъде безусловно нерентабилно в Евросъюза. В пакта не се приказва нищо за работните заплати, за безработицата и по какъв начин ще се финансират екологичните стратегии за понижаване на парниковите газове в промишленост. Ситуацията, каквато е в този момент със заплащането на квоти, ще остане същата, единствено че те ще се заплащат на още по-висока цена. Каква е позицията на България в тази обстановка? Разбира се, както нормално ние сме за това, което кажат „ началниците “ от Брюксел. Важното е да ни разрешат да ги прегръщаме и целуваме, с цел да демонстрираме пред електората какъв брой сме си близки с тях. Ние нямаме национални ползи. Ние още в този момент сме дали обещание „ гладко “ да закрием енергийните си мощности на въглища.

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Тези дни (началото на декември 2019 г.) беше призната необятно рекламираната в европейските медии стратегия „ Зелената сделка за Европа “ (European Green Deal). Тази амбициозна стратегия, която се сочи за образец на далновидна и високоморална политика, изнесе на нежните си рамене новоизбраният началник на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

След като немските въоръжени сили към момента не могат да се оправят от батака, който тя сътвори по времето, когато беше министър на защитата, Германия съумя да се отърве от нея, като я пробута за началник на най-безотговорната институция, наречена Европейска комисия.

Още незапочнала мандата си, тя съумя да прокара безумната концепция, наречена „ зелена тактика “. Друго си е да съсипеш тотално един континент, а освен някакви си въоръжени сили. С некомпетентността и неналичието си на натурализъм тя съумя да надмине и най-закостенелите европейски бюрократи и да се изравни с екологичната нервност на Грета Тунберг.

Добрата вест е, че и тази тактика, откакто изпразни джобовете на европейските жители, ще завърши, както завърши и Лисабонската тактика, съгласно която през 2010 година Европейски Съюз трябваше да има най-конкурентната стопанска система в света.

Със „ Зелената договорка “ се планува коренно реформиране на европейската стопанска система, за през 2050 година тя да стане „ въглеродно неутрална “. На пръв поглед амбициозната „ Зелена договорка “ наподобява извънредно екологичен план, само че в случай че се замислим малко повече, след реализацията му Европа ще заеме почтено място измежду страните от третия свят. 

Германската държавна пропагандна медия „ Дойче Веле “ показа проектите на Брюксел по следния метод: „ Според проектите на Европейска комисия стопанската система на Европейски Съюз би трябвало да бъде изцяло преустроена. Европейската индустрия за в бъдеще ще би трябвало да дава отговор на високи екологични правила. Освен това Еврокомисията има желание да разшири системата за търговия с квоти за отделяните парникови газове “.

Американската организация " Блумбърг " прецизира тази информация, като споделя, че за изпълнението на „ Зелената сделка за Европа “, който включва „ доста по-рестриктивни правила за излъчванията от транспортни средства и промишлени предприятия, увеличение на налозите върху горивата и силите, нови правила за субсидиране на европейските компании, екологичен налог върху вноса на артикули и ограничения за попречване бягството на европейски компании към райони с удобен екологичен режим, пактът ще отдели 100 милиарда евро, с цел да подкрепи най-пострадалите райони, а също по този начин и преход към по-екологични способи за работа в селското стопанство “.

Това наподобява прелестно на доктрина, само че, за жалост, всички тези ограничения ще нанесат колосални вреди на европейския бизнес и стопанските системи на страните в Европейски Съюз. Европейските бюрократи ненапълно осъзнават това и бързат да вкарат наказателни ограничения против страните, които не желаят да следват утопиите на Лайен към светлото, нулево въглеродно бъдеще.

Ако преведем политкоректните текстове от „ Зелената договорка “ от техния бюрократичен на някой от говоримите европейски езици, тогава излиза, че: редовият европейски жител би трябвало да заплаща много скъпо за всяка глътка въздух, за всяко парче месо, за всеки киловат електрическа енергия и за всеки литър бензин.

А също така би трябвало да се разкайва, че не е починал в точния момент, тъй като неговото наличие на планетата е закононарушение против екологията.

Новите налози върху изкопаемите горива, като източник на сила, значат безценен бензин, безценен природен газ и скъпо отопление. Полша да вземем за пример създава от въглища 80 % от електрическата енергия си. Преструктурирането единствено на най-големите ѝ минни компании ще коства 36 милиарда евро, без да слагаме в сметката хората, които ще останат на улицата.

Преходът към „ зелено “ селско стопанство е равнозначно на банкрут или беднотия за фермерите, които напълно неотдавна бяха блокирали пътищата в Германия с претенции за анулация на екологичните ограничавания, които им бяха наложени и които вършат продукцията им нерентабилна. Логичен е изводът, че в изискванията на още по-големи ограничавания и налози, плюс високи цени на горивата и електрическата енергия, което и да било произвеждане, започвайки от стоманата и завършвайки с всеобщите артикули и брашното, ще бъде безусловно нерентабилно в Евросъюза.

В сделката не се приказва нищо за работните заплати, за безработицата и по какъв начин ще се финансират екологичните стратегии за понижаване на парниковите газове в промишленост. Ситуацията, каквато е в този момент със заплащането на квоти, ще остане същата, единствено че те ще се заплащат на още по-висока цена. Тоест, отново никой няма да има визия каква е бюджетната политика на Европейска комисия и нейната стратегия за вложение на приходите от квоти в екологични планове. Просто четири пъти повече пари ще приберат банките и държавните мастодонти. А другояче милостиво ще се подкрепят бедните райони при преструктурирането с дребни подаяния.

Показателно за икономическото незнание на Лайен е обяснението ѝ на въпроса на един публицист по отношение на задачата на глобите. Нейният отговор беше в смисъл, че глобите ще основат тласък за фирмите да влагат в нови екологични технологии. Това в действителност е принос в икономическите теории. Никой до момента не се беше сетил, че наказванията могат да доведат до софтуерен прогрес.

Ако Лайен малко се беше поинтересувала от движещите механизми на капиталистическата стопанска система, или в случай че беше разгърнала „ Капитала “ на Маркс, или най-малко „ Капитала на ХХI век “ на Тома Пикети, щеше да е наясно, че азбучно предписание за всеки капиталист е непрекъснатото иновиране на производството. И това не се прави поради екология или популярност, а тъй като в началото всеки нов артикул обира „ каймака “ от облагата, досега, в който и другите производители също усвоят продукта и пазарът се насити. За показа, каквито Лайен има за индустриалните процеси, въпреки и по различен мотив, Клинтън споделяше: „ Икономиката, глупако “.

Всъщност формулировките на Лайен по своята липса на действителност са сравними единствено с тези на претендента за президент от демократическата партия Елизабет Уорън. Тя с лека ръка даде обещание на гласоподавателите, когато пристигна на власт, да финансира от бюджета за десетгодишен интервал програмата за опазване на здравето „ Медикеър “ с 20.5 трилиона $, образованието с 14 трилиона, безработицата с 30 трилиона и така нататък Като сподели, че всичко това ще бъде за сметка на военната промишленост, от която Уорън ще „ отреже “ 800 милиарда $.

Лайен с лека ръка също дава обещание за реализацията на „ Зелената договорка “ да похарчи 1 трилион евро. По оценка на самата Европейска комисия финансовите разноски няма да се лимитират до упованията на шефа ѝ. Разходите съгласно тях ще бъдат чудовищни. Експертите предвиждат, че в околните 10 години, даже в случай че всички страни от Европейски Съюз извършват проектите си за екология, разноските ще възлизат годишно на най-малко 575 милиарда евро и то в продължение не на 10, а на 20 години, с цел да може да се стигне до нулево равнище на излъчванията. Само за Полша преструктурирането на енергетиката съгласно министъра на бранша ще коства трилиони евро. Лайен евентуално няма визия накъде се е запътила. Защото бизнесът е като водата. Той се движи по линията на най-малкото противодействие.

След използването на „ Зелената договорка " е ясно, че европейските артикули няма да бъдат конкурентни освен на европейския пазар, а и на интернационалните пазари. Нещо повече, европейският бизнес просто ще напусне Европейски Съюз дружно с парите си, технологиите, работните места и налозите. И естествено ще се насочи към такива страни, като Съединени американски щати, Китай, Англия и дори Русия, където стопанската система към момента не е жертва на екологични сектанти. Именно по тази причина Европейска комисия още занапред разисква ограничения, които да разрешат да се предотврати бягството на европейския бизнес от Европейски Съюз.

Най-популярната концепция, която пристигна на разум на европейските служители, е да се вкара „ екологичен налог “ върху вноса на артикули в Европейски Съюз. Нещо като стопански наказания, само че този път освен против Русия, а и против всички сътрудници на Европейски Съюз. Последствията от това ще бъдат нова икономическа война, във формат " Евросъюзаът против останалия свят ". Естествено, че за Лайен е без значение какво е положението на стопанската система в Европейски Съюз, тъй като това нищо не ѝ приказва. За нея е по-важно да остане в „ зелената “ история на света, като образец за най-самоотвержения еколог, съумял да трансформира в пустиня един преуспяващ континент.

Нищо не ѝ струваше най-малко да се запознае с прогнозата на немската Централна банка за растежа на Брутният вътрешен продукт в Германия, която напълно не е оптимистична. Банката понижи два пъти прогнозата си за растежа на Брутният вътрешен продукт през идната година, а по едно и също време с това и данните за индустриалния бранш още не са отбелязали някакъв напредък, след няколко месеца на утежняване. Отчасти принос за тези индикатори имат и високите разноски за „ зелена “ сила, свързани с ограниченията на държавното управление в битката с климатичните промени.

След като настъпят пагубните последици от „ Зелената сделка за Европа “, Европейската комисия ще бъде изправена пред противен избор. Или да признае колосалния си неуспех (което естествено не може да стане по политически причини), или да припише всички проблеми на другите играчи в международната стопанска система, които не желаят да следват европейската екологична политика и затова би трябвало да им бъдат наложени наказания, наречени политкоректно „ екологичен налог “, под чийто удар евентуално ще попаднат американските самолети и електроника, китайските артикули за необятно ползване и смарт телефоните, а по този начин също съветският газ, нефтопродуктите, стоманата и торове.

Каква е позицията на България в тази обстановка? Разбира се, както нормално ние сме за това, което кажат „ началниците “ от Брюксел. Важното е да ни разрешат да ги прегръщаме и целуваме, с цел да демонстрираме пред електората какъв брой сме си близки с тях. Ние нямаме национални ползи. Ние още в този момент сме дали обещание „ гладко “ да закрием енергийните си мощности на въглища. Същата орис щеше да последва и атомната ни централа, в случай че Унгария и Словакия не бяха надигнали глас за опазване на нуклеарната енергетика, а за нас остана вярата да се присламчим към тях, тъй като не можем сами да отстояваме ползите си, както неведнъж сме го потвърдили. Единственото, което можем да чакаме в бъдеще е, че политическият туризъм на премиера в Брюксел и поръчковите тактики на нашите така наречен „ енергийни специалисти “ ще съумеят бързо да трансфорат България в енергийна пустиня.        

Текстът е писан за " Гласове " на 18 декември, 2019 година