Този човек е като Форест Гъмп. Той не ходи, а

Този човек е като Форест Гъмп. Той не върви, а тича. Никога не стои на едно място, а хуква по плануваните сред 2 и 6 сутринта задания. Защото си е лежащ още с кокошките, а малко след среднощ се е окикерил от сън и на фона на фолклорна музика от някой тв канал, стартира да се въодушевява от живота. На 70 години, Гарчо, чието родно име Йордан от дълго време е отстъпило място на артистичния псевдоним, та Гарчо, е в отлична физическа форма. Как и за какво? „ Защото сутринта към 6 ч., закусвам с омлет от шоколадови яйца ", малко изяснява той. Не пие, не пуши, яде по малко, само че постоянно, а в случай че му сложат крачкомер, на него свят ще му се завие. Жителят на средногорското село Бъта, изрисувал 300 метра от коритото на река Банска Луда Яна, някогашния водач, багерист, сегашен саморасъл художник и завзек Гарчо – чудноват човек е той. Творческата му кариера почнала малко откакто се пенсионирал, някъде преди 12 години. Та тогава /възможно е и доста преди това/, той решил, че времето е най-ценното нещо на света. И никога няма да прекара и минута от него в досада и безучастие. И какво измислил? Да рисува – това дето винаго го е влечало през годините, амо то от тоя екскаватор, не му останало време за пейзажи. В услуга на неговия копнеж влезнали всевъзможни изоставени блажни бои и баданарки, едно живо магаре за модел и доста други забавни елементи, които оформили речния план на Гарчо. Да, той не бил като начинанието на Кристо, който е решил да опакова река Арканзас със сребрист плат. Гарчовият план от дълго време е приключен, а атрактивната му визия към този момент се бори с капризите на времето. Но за времето към този момент говорихме – то си върви, а нашия воин тича. Значи е най-малко няколко крачки пред него.

Собственият си двор, художникът е трансформирал в сюреалистичен фон. „ Как го рече това? Сюреалистично ли? ", пита Гарчо. „ Ами не я знам тая дума. Но щом отговоря на това дето виждаш, добре ", съгласява се бързо и прибавя: „ Аз виждам, доста много да си не пълня главата с неща, дето ми не трябват ". Портрет с надпис „ Той е!!! " виси под навеса и подухва към въпроса „ Кой е? ". „ Аз съм, бе, аз – но си залепих едни очила – то се вижда тиксото, след това рекох и мустак да си турна ", обяснява бай Йордан. Напета жена с кобилица и в крачка се е застопорила наоколо. Оказва се, че макетът е част от една режисура, обвързвана с махленски пърформънс, който спрял придвижването по пътя за известно време – но без неприятни последици. Режисьор-постановчик, несъмнено е Гарчо. Дойде време и за перфокартите. Ако не знаете какво е това, ето ви жокер – едни дълги и предълги необятни ленти с историческа стойност. Останали от времето, когато в с. Бъта имало тъкачен завод – дано единствено упоменем, че достолепната завеса „ Жар-птица " на Народния спектакъл „ Ив. Вазов " е тъкана тъкмо в този завод. Та, на тия перфокарти, Гарчо твори новите си хрумвания. Надписи, които е нужно да бъдат ситуирани на Т-образно кръстовище. Защото тогава могат да бъдат забелязани освен от пътуващите, само че и от водачите. Всички би трябвало да имат еднакъв достъп до изкуството. „ Значи..., те имат някъде 20-30 секунди, с цел да спрат, да се огледат, да прочетат, па след това – в случай че желаят и да си помислят върху написаното ", разправя Гарчо. И стартира да разпъва някои от транспарантите – перфокарти, като се осведоми от авансово записани в тетрадката надписи – да не ровим доста, ами да изберем. И избрахме.
„ Лека бавно, умря си индивида на клиничната пътека " – това звучи напълно настоящо. И още – „ Говориш ли си самичък – минал си на гласова поща! ". Това още повече.

С една дума – Гарчо е в крайник с времето. „ Наситен съм със комизъм ", засмива се той и продължава да споделя за своето извънредно житие-битие. Наскоро се прочу като първия жив монумент в България – тогава се вгради зад селския монумент, на който от дълго време липсва главата на героя. По време на фестивала за домашни любимци, бай Йордан се появи с прасето Соня. „ Ми то просто си дружеше с кучето, та пристигнаха и двете ". Съдбата на Соня е ясна – половината е в качето, а другата половина към този момент е изядена. Миналият август, по време на миньорския празник, Гарчо се трансформира в Статуя на Свободата /досущ/ и с малко газениче в ръка, осветяваше прашните души на преминаващите около връх „ Св. Никола ". „ Заложих се на върха, 4 часа висях там – не мръднах. Който мине – свирне, смигне, радват се хората, то нали това е целия смисъл на занятието ", разяснява той. Преди време се престорил отново на Статуята и застанал рано по бели чаршафи на разклона на селския мост - било мъглива заран, валяло леко. Една от дамите от прилежащото село, доста разтревожена споделила на друга от Бъта – „ Не знам дали бълнувам, или съм сънувала, само че тая заран Господ ми се привидя ". А бътовката й отвърнала: „ А-а-а-а, не се притеснявай, той Исус е наш човек! ". Та по този начин...

Вратата на Гарчовия гараж пък, всеки ден е с нова одеждa и слоган. Там се мъдрят неговите мисли от вечерта, а в случай че е останало време – и картинка за декор. Това е, по този начин да се каже, фейсбук страницата на Гарчо – или стрийтбук е по-правилно. За 3 дни на село, имаше три разнообразни надписа – „ Кьорав карти не играе ", „ Див човек и избухлив вятър нищо не може да ги SPRE " и „ Парен от каша – айрян духа ". Върху покрива се извисява и сателитна паница с надпис „ Булсат Комшу ", с кочан за разпространяване на сигнала. „ Колко канала хваща? ", попитала един път една госпожа. „ 14 и един пикочен ", бил отговорът.
Добре де, от кое място е цялата тая сила у този 70-годишен мъж? „ Откак затвориха 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй, се добих с доста сила. Да, и не ме лови ток – въобще. Главата ми е диелектрична. ", разяснява нашия човек. Напоследък се бил измъчил от това, че около постите рисувал единствено с постни бои, но Великден таман мина, та блажните отново се задават. „ Падам си по здания, природа – това обичам да рисувам, не по персони. Много обичам да вървя по гората – стоварвам се. По заведения за хранене ли? А, не, не вървя – това са доста студени места за мен. И кво да върша там като не пия, а да – единствено бира ", прецизира Гарчо.

За какво мечтае – да иде до Одрин, да си купи един от ония лъскави костюми за кючекини, да си постави перука /има седем, доста са скъпи/, да се метне на мотора, да кара и да шокира хората. Ще стане ли? „ О-о-о-о, ми то към този момент е ставало, но желая още по-лъскав костюм! ", отвръща бай Йордан.
Ако го срещнете и питате какво прави, ще ви отвърне „ Тъпча земята! " и ще хукне по пътя си. Да знаете, че гори 4 на 100. Той ми го сподели.

Мария Тонева
Снимки ~ Георги Тонев

Tекст в. ТРУД ~ www.trud.bg