Рангел Вълчанов, Юз Алешковски и защо не трябва често да безпокоим небесата
Този четвъртък - 21 ноември от 18:30 ч в Софийска градска художествена изложба ще бъде показано новото двутомно издание на поета и есеист Георги Борисов, озаглавено „ Моите истории (1973-2023) “.
Роденият през 1950 година Георги Борисов е изявен стихотворец, преводач и създател и дълготраен редактор на емблематичното списание и издателство " Факел ". Автор е на единайсет поетични сборника и голям брой есета, притежател на голям брой награди. Новите му два тома са дело на изд. " Колибри " и излязоха от щемпел на 1 ноември - Деня на националните будители.
Читателите на Клуб Z могат да прочетат къс фрагмент:
Рангел Вълчанов и Юз Алешковски
16 ноември 2006
Рангел Вълчанов на среща с Първанов
Днес Рангел Вълчанов – необикновен човек! – бил на среща с Първанов за „ Факел “. Рекъл му, че такова списание не може да спре, че съм за държавно отличие и че с изключение на левчевци и гранитковци съществуват и такива като мен. „ Добре, добре “, отвърнал президентът. А Рангел му сложил въпроса за дотация от 60 000 евро (вместо оптималните 30000, за които му приказвах нощес, нужни за един по-разширен екип, помещение за редакция и пр.). „ Помещение ще намерим, ще се обадя на регионалния шеф, а тия 60 000 са джобни пари. “ – добавил Първанов. Бил намерил трима предприемачи, другата седмица щял да ни кани с Рангел в кабинета му.1
5 февруари 2007
Рангел Вълчанов в Париж
Тук е Рангел Вълчанов – за седмица на българското кино или по-скоро за Панорамата му. От 31 януари до през днешния ден, 5-и. След час ще го съпроводя до прожекцията на неговите „ Лачени обувки “ от 22 часа, която той ще представи. Тази нощ ще спи у дома, отпътува си след два дни.
Рангел няма приключено приблизително обучение при приключено висше! „ Какво да направя – оправдава се той – трябваше да работя в една кожарска фабрика. “
С Вивиан Кончаловска и Пиер Уили Глен
Той е с яка солидна глава и наподобява на Юз Алешковски, както видя Вивиан, първата жена на Андрей Кончаловски, в този момент Глен, на вечерта у Елена Томалевска в петък, 2 февруари. Ние сме на тавана с капандурите в къщата на ул. „ Божоле “ 15, Елена е запалила камината, което аз подкрепям, до момента в който тя сервира. Рангел не отхвърля нищо – пие няколко чаши шампанско, вкусно замезва, след това минава на алено и по този начин изкарва вечерта до един и половина и до плодовата торта. Високият и ярък Пиер Уили Глен си потегля с мотоциклета, изоставяйки Вивиан, която не си е взела каската. Уили е с неизмеримо дълги и изящни крака. Оказва се, че майка му е мулатка и по тази причина косата му е толкоз къдрава. Движенията му са меки като на див звяр. Той е оператор на Трюфо („ Американска нощ “) и е гледал „ Лачените обувки “. Говори малко и безшумно. Закъсня за вечерта, тъй като идваше от тържеството по случай 20-годишнината на учебното заведение за кино и звукозапис „ Фемис “. Непрекъснато взел участие в журита и избягвал да върви на посетители с жена си. Когато малко по-късно вечерта си разреших да кажа, на Вивиан „ Извинявай, само че ще те прекъсна! “, той пламенно ме поддържа. Вивиан е измежду дейните преводачки от съветски и британски в Париж.
Рангел – наследник на славния Георги Димитров
Иначе, до момента в който ние си говорехме с Рангел на дивана, той разказваше живота си на Елена, с която очевидно се харесаха. Не закъсня да извърши коронния си номер – историята с двамата парашутисти в Москва, на чиято маса в московски ресторант имал неблагоразумието да седне. Руснаците го взели за наследник на Георги Димитров и почнали да го тъпчат с алкохол и ястие, до момента в който на Рангел коремът му се подул по този начин, че с цел да приключи потреблението декларирал, че го боли. Двамата мъртвопияни колоси решили, че прави перитонит и го емнали с електричката при техен прочут хирург. Оня отворил вратата, Рангел се скрил зад тях и обезверено заръкомахал: „ Не ги слушайте, няма ми нищо! “ Лекарят схванал каква е работата и на разсъмване ги отпратил и тримата по живо, по крепко.
„ А в този момент накъде? “
Разказа ни също и финала на новия си филм „ А в този момент накъде “ – с чашата, която минава на наедрял проект около всички герои и от нея стартират да изскачат звезди и да пращят светкавици. Ей тия тъкмо европейски звезди и стилизации ме изпълват с съмнение към кино лентата, въпреки Рангел да е извънредно земен, човек реалист, и надали ще си разреши безвкусици. Няколко дни по-късно, ден преди да си замине, седяхме след леко препиване предната вечер в хола и той показа проблемите си. Били три: първо, етичен – да не засегне някои от 23-та артисти, като му отдели по-малко екранно време. „ Смятам – вика – да покажа всекиго по за 3 минути – ей ти ги към този момент 60 минути! Заснех 52 часа за 20 дни и в този момент имам ужасно доста работа. “ Много е удовлетворен от присъединяване на щерка си. „ Просто драго ми стана, горделив се почувствах, че ми е щерка. Така хубаво, зряло и умерено стои на екрана. “
Другият огромен проблем е естетически, третият – абстрактен. „ Защото какво да се лъжем – спор няма. Конфликт ли е това, че едни са напълнели, други – изнесли се в чужбина, трети – без работа. Как да разкажеш ориста на всекиго, когато за един филм с двама герои режисьорите се оплакват, че не им стига времето. “ – „, Ти пък си се заел с допустимо най-трудната задача, самичък си си я сложил “ – споделям. „ Така е “ – признава с мъка Рангел.
6 февруари 2007, Париж
Рангел за интервенцията си
Тази заран той не се усеща добре, боли го цялото тяло. Мерим температурата – 37,3. Давам му осцилококцинум, чета му, че е създаден от черен дроб на патица, а той скептично бърчи устни.
Рангел е на 77 години, само че е с необикновено жив разум, свежи сетива и голямо въображение, с помощта на което може да изиграе всичко – и непрекъснато го изиграва. Може да си показа, че е във всякаква обстановка – от постоянно неудовлетворен дъртак и наедрял бачкатор до наркоман и възпитаник. Има голяма памет – в никакъв случай не е пушел и гълтал тютюнев пушек. Пиел е напълно умерено. По рождение е доста здрав, крепък, твърд. Когато му изрязвали карцинома от белия дроб, се учудили какви ребра имал – нормално, с цел да разтворят гръдния панер, хирурзите го разпъвали с всякакви менгемета, ребрата не издържали и се чупели, а при него имало единствено едно спукано. Нощта след интервенцията била адска – проснали го напряко на кожата на някакво полулегло и го вързали да не мърда. Като предходна упойката, „ кожата “ под него по този начин се нагорещила и залепнала за гърба, че от болежка Рангел почнал да крещи, тъй като сестрата не го чувала, а след това и не желала да подпъхне чаршаф изпод му, както той я умолявал. „ Не са ми наредили “ – отговаряла, а на Рангел като че ли му режели с електрожен гърба. Чак към 6 сутринта не издържала и тя на крясъците му, смилила се и мушнала сгънатия чаршаф под мъченика. Чувството на облекчение при дòсега с хладния памук било толкоз мощно, че Рангел примрял.
Другото тестване след сходна интервенция била животоспасяващата кашлица, която трябвало да изхвърля кръвта и гнойта от дробовете. Въпреки болката, Рангел не спирал да се храчи, като не пропущал всякога да подкани и дамата до него към същото деяние. Тя напълно нямала сили, само че той не спрял да я кара да кашля. „ Така й спасих напряко живота. “
Вероятно по същия метод Рангел работи и с артистите си.
Докато чакахме Сашка да изпече телешките пържоли в кухнята, Рангел лежеше на дивана в хола, а аз седях на масата с чаша вино в ръка и го слушах, разпитвах и подканях да споделя. Бях сигурен, че такава опция различен път няма да ми се удаде. Рангел е отстъпчив човек, с нищо не досажда, нито нещо изисква или си разрешава да капризничи, а добродушно, незабележимо населява пространството. Засега разговаряше с мен, тъй като аз го подпитвах; когато съседката звънна и жена ми излезе да й отвори, отидох за минути до кухнята да не се разварят спагетите; върнах се в хола – Рангел беше задремал. Макар и той като мен да се оплакваше от бодърствуване нощем, нервната му система очевидно беше здрава.
Предната вечер беше прожекцията на „ Лачените обувки “. Рангел си постави сако – върху дънковата риза, която беше загащил под панталоните, смени си ботушите и в 22 ч се яви пред шепата фенове. Каза им да гледат кино лентата, тъй като е забавен. Не беше още завършил, когато светлините угаснаха и дисплеят светна. Пред мен на седалката мернах милионера Гидеон, 60 годишен богат американец, влюбен в нашата Сузана Клинчарова, и се зазяпах във кино лентата. Колко мина, не разбрах, само че усетих, че Рангел стои търпеливо зад мен и ме чака. Прав. Скокнах, отидохме пеш до метрото на Cluny Lа Sorbonne и се настанихме в празния вагон.
На седалката до нас пътуваше юноша със слушалки. Слушаше мощен рап и от сака си току вадеше и надигаше бутилка водка. Мисля, че комбинацията водка с музика направи доста мощно усещане на Рангел, който говореше с мен, а не можеше да отлепи очи от момчето. Гледаше го по този начин, като че ли се пробва да го прозре, да го разсъблече, да разреже главата му и надникне да види какво става в нея. Сякаш правеше трепанация и удряше с чук по длетото, с цел да му бръкне в мозъка.
Когато се прибрахме, Сашка беше поставила масата и ни чакаше. Бях пил към този момент водка и продължих с нея, а Рангел ме изненада, като си изиска уиски.
„ Не съм чак подобен абстинент “ – сподели.
За какво ли не говорихме нея вечер… По някое време стана дума за фамозната Х и Рангел изясни за какво повече не желал да я вижда. „ Да мрат! “ – възкликнала театрално един път на улицата тя. Имала поради старите комунисти, които ровели в контейнерите с отпадък. И както вървели един до различен, Рангел рекъл: „ Трябва да си вървя, че имам работа “. Кривнал – и повече не се видели.
24 май 2007
Разговор с Юз Алешковски
Като множеството велики хора Юз не демонстрира, нито напряга с разсъдък и знания околните; вместо това пред вас е един извънредно натурален и нелицеприятен събеседник, който написа и приказва по този начин, както мисли и както счита, че би трябвало да се държи всеки свободен човек. От времето, когато стартира да вади от чекмеджетата и да разгласява своята неподражаема „ ненормативна “ прозаичност, да е дал две – две и половина изявленията. Едното през 1986 година в Book World на различен любим на Музата и негов най-верен другар и поддръжник – двуметровия Бродски. Второто – двайсет години по-късно на крупния съветски съчинител и тогава помощник на списание „ Огоньок “ Дмитрий Биков, спрямо който Юз изглеждаше като хималайско петле край носорог, видях ги и двамата през лятото на 2006 година на Фестивала на книгата в Москва. Поради напетата си походка обаче и безконечното придвижване, в което се намира, зашеметяващото количество остроумия и мъдрости, които неуморно сипе, непредвидени наблюдения, афоризми, разгърнати метафори, спонтанни стихове, каламбури Юз изпълва целия космос към себе си. Може да е давал още няколко изявленията или по-скоро изказвания тук-таме по медиите, само че по принцип изрично отхвърля да го записват или даже да дава отговор документално на въпроси. Как ли не съм го подмамвал, преди да пристигна в България за премиерата на книгата си „ Светлина в края на дулото “, какви ли не най-невинни сякаш подмятания съм му подмятал по въздуха – не и не! Виж, писма написа – без основни букви и всевъзможни препинателни знаци – на драго сърце и най-отговорно, вардя над триста страници преписка посред ни. Засега...
Събрахме се с Рангел Вълчанов за диалог с Юз на 24 май – деня, в който е роден и Бродски... Какво по-голямо благополучие за човек, посветил се на буквите като мен, да чества рождения ден на Словото и на Бродски с неговия непосредствен другар и също популярен доближен на Музите – Юз Алешковски…
Рангел записва Юз с камера
Рангел Вълчанов, различен несравним създател и чудак, който Юз хареса и обикна от пръв взор, се срещна с него още в деня на идването му. Настанихме Юз и жена му Ира в хотела и ги поведохме с Мира към ресторант „ Яфата “ на „ Солунска ”. Рангел беше пристигнал с камера и ни чакаше прав пред двора на живописното заведение. Седнахме и щом поръчахме бутилка „ Бургас 63 “, Юз уточни прилежащата маса и прошепна на Рангел: „ Виж – Копола! Самият Франсиса Копола! Снимай го! Веднага! “.
Въобще по целия ни път из България през идващите дни той срещаше звезди и небесни пратеници. Рангел пък, който даже в градове като Париж не се разделяше от неговия „ Николай Николаевич “ и „ Кенгуру “ (свидетел съм, има и други очевидци на този непонятен факт за кинаджия като него), не изпусна, до момента в който бяхме дружно, камерата. Беше персонална камера, никой не му беше поръчал да снима Юз, нито пък заречен да му покрива разноските по време на фотосите из страната.
Кой знае, може пък в този момент да се откри някой, който, като прочете тези редове и научи, че най-големият български режисьор има подготвен материал за няколко кино лентата с създателя на песента „ Товарищ Сталин, вы большой ученый “, ще потърси скъпите дискети...
В тях е и диалогът ни от оня 24 май 2007 година, който Рангел снима със същата тази камера. Напълно достоверен, без никакви сюжети. Въобще с Юз е невероятно да се настройки нещо, той е толкоз непредвидим и капризен през всяка от идващите пет минути, колкото може да бъде единствено възпитаник от последния чин на началните класове. Въпреки това Рангел съумя да го залъже и настани – не под необятната стряха на къщата в Княжево, а до огнището, на крачки против нея. Под стряхата, в сходство с неговите си рангеловски визии, бяхме ситуирани двамата с него.
Не бива толкоз постоянно да безпокоим небесата
Беше първият ден, в който не валеше и светеше неясно слънце. След една суха зима и още по-суха пролет, когато слънцето към този момент плашеше, а вятърът не спираше да върти кълбета от прахуляк и отпадъци из центъра на София. Ден след молебена на Юз за дъжд в Ротондата „ Свети Георги “ небето се разцепи и безусловно продъни, седмица не спря да вали. Една заран с принцеса И не издържахме и му напомнихме, че е време да се помоли отново, нима спре тоя потоп. Той отвърна:
– Не бива толкоз постоянно да безпокоим небесата, пък и те по-добре от нас виждат.
В тази фраза е целият Юз Алешковски, тя е разтворена в думите му по този начин, както самият Творец участва невидимо във всичко, сътворено от него. В продължение на 10 дни бях неразделно до него и съм уверен, че Юз фактически има някаква връзка с небето и с висшите сили. И че в случай че не е талантлив – дума, от която се багра, то е с проблясъци на талантливост. Така счита и принцеса И, а уповавам се, и Божана Апостолова, с която дружно издадохме и поканихме писателя в България. В нейния дом, откакто усърдно снима пловдивската премиера на Юз, Рангел изигра неподражаемо подиуми от своите юношески преживелици в руска Москва. Юз се превиваше като дете от смях, гледаше го със светнали очи и не можа да вземе думата повече от час! Рангел пък – да опита агнешкото на софрата на Божана.
Юз и алкохолът
Докато разговаряхме оня ден тримата, Юз отпиваше по глътка августинска бира, която наричаше „ божествена “. Това може да сътвори у някого неправилното усещане, че като множеството руснаци и той пие от сутринта. Нищо сходно – позволяваше си по чашка-две ракия през вечер, нормално след концертите и срещите си с читатели, и непрекъснато пречеше на останалите да пият, тъй като мразеше пияниците с безразсъден взор, а очевидно беше видял доста такива в живота си. „ Августинската бира “ си беше купил на летището в Мюнхен на път за София и пазеше за последния ден на престоя си. През цялото време на диалога ни строго следеше всеки от двама ни да пие еднообразно, никой никого да не ощети и в символ на изключително разположение на духа самичък наливаше.
Лично аз не можах да задам нито един от въпросите, които си бях подготвил. Юз дръпна мотивите през цялото време и не ги изпусна до края. Дори самичък на себе си се учудваше какъв брой доста приказва. На терасата зад къщата ни чакаше маса за десетима с тава агне и томче на Бродски. По ската на хълма против нас и слънцето се спускаха Светите братя. Насядахме и вдигнахме първата наздравица за тях. А те – за нас.
11 юли 2007, сряда
На какво ще се държи киноразказът за Юз
Вчера ми звънна Рангел и ми поръча да мисля по какъв начин си представям бъдещия филм за Юз: най-вече той ли да приказва и от време на време да бъде зад кадър, а Рангел да цялостни кино лентата с консервени кутии – отляво, камера – вдясно, аероплан – от горната страна, или аз да опиша за преписката си с Юз, по какъв начин съм го поканил и какъв съм си го представял, преди да го видя. На какво да се държи киноразказът – на тогавашните елементи или на внезапната разлика сред визията ни за Юз и това, какъв е в реалност. Да го демонстрираме ли по какъв начин яде агнешко и приказва за Бога – и кое от двете е той?
Ще носи със себе си снимания материал.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Роденият през 1950 година Георги Борисов е изявен стихотворец, преводач и създател и дълготраен редактор на емблематичното списание и издателство " Факел ". Автор е на единайсет поетични сборника и голям брой есета, притежател на голям брой награди. Новите му два тома са дело на изд. " Колибри " и излязоха от щемпел на 1 ноември - Деня на националните будители.
Читателите на Клуб Z могат да прочетат къс фрагмент:
Рангел Вълчанов и Юз Алешковски
16 ноември 2006
Рангел Вълчанов на среща с Първанов
Днес Рангел Вълчанов – необикновен човек! – бил на среща с Първанов за „ Факел “. Рекъл му, че такова списание не може да спре, че съм за държавно отличие и че с изключение на левчевци и гранитковци съществуват и такива като мен. „ Добре, добре “, отвърнал президентът. А Рангел му сложил въпроса за дотация от 60 000 евро (вместо оптималните 30000, за които му приказвах нощес, нужни за един по-разширен екип, помещение за редакция и пр.). „ Помещение ще намерим, ще се обадя на регионалния шеф, а тия 60 000 са джобни пари. “ – добавил Първанов. Бил намерил трима предприемачи, другата седмица щял да ни кани с Рангел в кабинета му.1
5 февруари 2007
Рангел Вълчанов в Париж
Тук е Рангел Вълчанов – за седмица на българското кино или по-скоро за Панорамата му. От 31 януари до през днешния ден, 5-и. След час ще го съпроводя до прожекцията на неговите „ Лачени обувки “ от 22 часа, която той ще представи. Тази нощ ще спи у дома, отпътува си след два дни.
Рангел няма приключено приблизително обучение при приключено висше! „ Какво да направя – оправдава се той – трябваше да работя в една кожарска фабрика. “
С Вивиан Кончаловска и Пиер Уили Глен
Той е с яка солидна глава и наподобява на Юз Алешковски, както видя Вивиан, първата жена на Андрей Кончаловски, в този момент Глен, на вечерта у Елена Томалевска в петък, 2 февруари. Ние сме на тавана с капандурите в къщата на ул. „ Божоле “ 15, Елена е запалила камината, което аз подкрепям, до момента в който тя сервира. Рангел не отхвърля нищо – пие няколко чаши шампанско, вкусно замезва, след това минава на алено и по този начин изкарва вечерта до един и половина и до плодовата торта. Високият и ярък Пиер Уили Глен си потегля с мотоциклета, изоставяйки Вивиан, която не си е взела каската. Уили е с неизмеримо дълги и изящни крака. Оказва се, че майка му е мулатка и по тази причина косата му е толкоз къдрава. Движенията му са меки като на див звяр. Той е оператор на Трюфо („ Американска нощ “) и е гледал „ Лачените обувки “. Говори малко и безшумно. Закъсня за вечерта, тъй като идваше от тържеството по случай 20-годишнината на учебното заведение за кино и звукозапис „ Фемис “. Непрекъснато взел участие в журита и избягвал да върви на посетители с жена си. Когато малко по-късно вечерта си разреших да кажа, на Вивиан „ Извинявай, само че ще те прекъсна! “, той пламенно ме поддържа. Вивиан е измежду дейните преводачки от съветски и британски в Париж.
Рангел – наследник на славния Георги Димитров
Иначе, до момента в който ние си говорехме с Рангел на дивана, той разказваше живота си на Елена, с която очевидно се харесаха. Не закъсня да извърши коронния си номер – историята с двамата парашутисти в Москва, на чиято маса в московски ресторант имал неблагоразумието да седне. Руснаците го взели за наследник на Георги Димитров и почнали да го тъпчат с алкохол и ястие, до момента в който на Рангел коремът му се подул по този начин, че с цел да приключи потреблението декларирал, че го боли. Двамата мъртвопияни колоси решили, че прави перитонит и го емнали с електричката при техен прочут хирург. Оня отворил вратата, Рангел се скрил зад тях и обезверено заръкомахал: „ Не ги слушайте, няма ми нищо! “ Лекарят схванал каква е работата и на разсъмване ги отпратил и тримата по живо, по крепко.
„ А в този момент накъде? “
Разказа ни също и финала на новия си филм „ А в този момент накъде “ – с чашата, която минава на наедрял проект около всички герои и от нея стартират да изскачат звезди и да пращят светкавици. Ей тия тъкмо европейски звезди и стилизации ме изпълват с съмнение към кино лентата, въпреки Рангел да е извънредно земен, човек реалист, и надали ще си разреши безвкусици. Няколко дни по-късно, ден преди да си замине, седяхме след леко препиване предната вечер в хола и той показа проблемите си. Били три: първо, етичен – да не засегне някои от 23-та артисти, като му отдели по-малко екранно време. „ Смятам – вика – да покажа всекиго по за 3 минути – ей ти ги към този момент 60 минути! Заснех 52 часа за 20 дни и в този момент имам ужасно доста работа. “ Много е удовлетворен от присъединяване на щерка си. „ Просто драго ми стана, горделив се почувствах, че ми е щерка. Така хубаво, зряло и умерено стои на екрана. “
Другият огромен проблем е естетически, третият – абстрактен. „ Защото какво да се лъжем – спор няма. Конфликт ли е това, че едни са напълнели, други – изнесли се в чужбина, трети – без работа. Как да разкажеш ориста на всекиго, когато за един филм с двама герои режисьорите се оплакват, че не им стига времето. “ – „, Ти пък си се заел с допустимо най-трудната задача, самичък си си я сложил “ – споделям. „ Така е “ – признава с мъка Рангел.
6 февруари 2007, Париж
Рангел за интервенцията си
Тази заран той не се усеща добре, боли го цялото тяло. Мерим температурата – 37,3. Давам му осцилококцинум, чета му, че е създаден от черен дроб на патица, а той скептично бърчи устни.
Рангел е на 77 години, само че е с необикновено жив разум, свежи сетива и голямо въображение, с помощта на което може да изиграе всичко – и непрекъснато го изиграва. Може да си показа, че е във всякаква обстановка – от постоянно неудовлетворен дъртак и наедрял бачкатор до наркоман и възпитаник. Има голяма памет – в никакъв случай не е пушел и гълтал тютюнев пушек. Пиел е напълно умерено. По рождение е доста здрав, крепък, твърд. Когато му изрязвали карцинома от белия дроб, се учудили какви ребра имал – нормално, с цел да разтворят гръдния панер, хирурзите го разпъвали с всякакви менгемета, ребрата не издържали и се чупели, а при него имало единствено едно спукано. Нощта след интервенцията била адска – проснали го напряко на кожата на някакво полулегло и го вързали да не мърда. Като предходна упойката, „ кожата “ под него по този начин се нагорещила и залепнала за гърба, че от болежка Рангел почнал да крещи, тъй като сестрата не го чувала, а след това и не желала да подпъхне чаршаф изпод му, както той я умолявал. „ Не са ми наредили “ – отговаряла, а на Рангел като че ли му режели с електрожен гърба. Чак към 6 сутринта не издържала и тя на крясъците му, смилила се и мушнала сгънатия чаршаф под мъченика. Чувството на облекчение при дòсега с хладния памук било толкоз мощно, че Рангел примрял.
Другото тестване след сходна интервенция била животоспасяващата кашлица, която трябвало да изхвърля кръвта и гнойта от дробовете. Въпреки болката, Рангел не спирал да се храчи, като не пропущал всякога да подкани и дамата до него към същото деяние. Тя напълно нямала сили, само че той не спрял да я кара да кашля. „ Така й спасих напряко живота. “
Вероятно по същия метод Рангел работи и с артистите си.
Докато чакахме Сашка да изпече телешките пържоли в кухнята, Рангел лежеше на дивана в хола, а аз седях на масата с чаша вино в ръка и го слушах, разпитвах и подканях да споделя. Бях сигурен, че такава опция различен път няма да ми се удаде. Рангел е отстъпчив човек, с нищо не досажда, нито нещо изисква или си разрешава да капризничи, а добродушно, незабележимо населява пространството. Засега разговаряше с мен, тъй като аз го подпитвах; когато съседката звънна и жена ми излезе да й отвори, отидох за минути до кухнята да не се разварят спагетите; върнах се в хола – Рангел беше задремал. Макар и той като мен да се оплакваше от бодърствуване нощем, нервната му система очевидно беше здрава.
Предната вечер беше прожекцията на „ Лачените обувки “. Рангел си постави сако – върху дънковата риза, която беше загащил под панталоните, смени си ботушите и в 22 ч се яви пред шепата фенове. Каза им да гледат кино лентата, тъй като е забавен. Не беше още завършил, когато светлините угаснаха и дисплеят светна. Пред мен на седалката мернах милионера Гидеон, 60 годишен богат американец, влюбен в нашата Сузана Клинчарова, и се зазяпах във кино лентата. Колко мина, не разбрах, само че усетих, че Рангел стои търпеливо зад мен и ме чака. Прав. Скокнах, отидохме пеш до метрото на Cluny Lа Sorbonne и се настанихме в празния вагон.
На седалката до нас пътуваше юноша със слушалки. Слушаше мощен рап и от сака си току вадеше и надигаше бутилка водка. Мисля, че комбинацията водка с музика направи доста мощно усещане на Рангел, който говореше с мен, а не можеше да отлепи очи от момчето. Гледаше го по този начин, като че ли се пробва да го прозре, да го разсъблече, да разреже главата му и надникне да види какво става в нея. Сякаш правеше трепанация и удряше с чук по длетото, с цел да му бръкне в мозъка.
Когато се прибрахме, Сашка беше поставила масата и ни чакаше. Бях пил към този момент водка и продължих с нея, а Рангел ме изненада, като си изиска уиски.
„ Не съм чак подобен абстинент “ – сподели.
За какво ли не говорихме нея вечер… По някое време стана дума за фамозната Х и Рангел изясни за какво повече не желал да я вижда. „ Да мрат! “ – възкликнала театрално един път на улицата тя. Имала поради старите комунисти, които ровели в контейнерите с отпадък. И както вървели един до различен, Рангел рекъл: „ Трябва да си вървя, че имам работа “. Кривнал – и повече не се видели.
24 май 2007
Разговор с Юз Алешковски
Като множеството велики хора Юз не демонстрира, нито напряга с разсъдък и знания околните; вместо това пред вас е един извънредно натурален и нелицеприятен събеседник, който написа и приказва по този начин, както мисли и както счита, че би трябвало да се държи всеки свободен човек. От времето, когато стартира да вади от чекмеджетата и да разгласява своята неподражаема „ ненормативна “ прозаичност, да е дал две – две и половина изявленията. Едното през 1986 година в Book World на различен любим на Музата и негов най-верен другар и поддръжник – двуметровия Бродски. Второто – двайсет години по-късно на крупния съветски съчинител и тогава помощник на списание „ Огоньок “ Дмитрий Биков, спрямо който Юз изглеждаше като хималайско петле край носорог, видях ги и двамата през лятото на 2006 година на Фестивала на книгата в Москва. Поради напетата си походка обаче и безконечното придвижване, в което се намира, зашеметяващото количество остроумия и мъдрости, които неуморно сипе, непредвидени наблюдения, афоризми, разгърнати метафори, спонтанни стихове, каламбури Юз изпълва целия космос към себе си. Може да е давал още няколко изявленията или по-скоро изказвания тук-таме по медиите, само че по принцип изрично отхвърля да го записват или даже да дава отговор документално на въпроси. Как ли не съм го подмамвал, преди да пристигна в България за премиерата на книгата си „ Светлина в края на дулото “, какви ли не най-невинни сякаш подмятания съм му подмятал по въздуха – не и не! Виж, писма написа – без основни букви и всевъзможни препинателни знаци – на драго сърце и най-отговорно, вардя над триста страници преписка посред ни. Засега...
Събрахме се с Рангел Вълчанов за диалог с Юз на 24 май – деня, в който е роден и Бродски... Какво по-голямо благополучие за човек, посветил се на буквите като мен, да чества рождения ден на Словото и на Бродски с неговия непосредствен другар и също популярен доближен на Музите – Юз Алешковски…
Рангел записва Юз с камера
Рангел Вълчанов, различен несравним създател и чудак, който Юз хареса и обикна от пръв взор, се срещна с него още в деня на идването му. Настанихме Юз и жена му Ира в хотела и ги поведохме с Мира към ресторант „ Яфата “ на „ Солунска ”. Рангел беше пристигнал с камера и ни чакаше прав пред двора на живописното заведение. Седнахме и щом поръчахме бутилка „ Бургас 63 “, Юз уточни прилежащата маса и прошепна на Рангел: „ Виж – Копола! Самият Франсиса Копола! Снимай го! Веднага! “.
Въобще по целия ни път из България през идващите дни той срещаше звезди и небесни пратеници. Рангел пък, който даже в градове като Париж не се разделяше от неговия „ Николай Николаевич “ и „ Кенгуру “ (свидетел съм, има и други очевидци на този непонятен факт за кинаджия като него), не изпусна, до момента в който бяхме дружно, камерата. Беше персонална камера, никой не му беше поръчал да снима Юз, нито пък заречен да му покрива разноските по време на фотосите из страната.
Кой знае, може пък в този момент да се откри някой, който, като прочете тези редове и научи, че най-големият български режисьор има подготвен материал за няколко кино лентата с създателя на песента „ Товарищ Сталин, вы большой ученый “, ще потърси скъпите дискети...
В тях е и диалогът ни от оня 24 май 2007 година, който Рангел снима със същата тази камера. Напълно достоверен, без никакви сюжети. Въобще с Юз е невероятно да се настройки нещо, той е толкоз непредвидим и капризен през всяка от идващите пет минути, колкото може да бъде единствено възпитаник от последния чин на началните класове. Въпреки това Рангел съумя да го залъже и настани – не под необятната стряха на къщата в Княжево, а до огнището, на крачки против нея. Под стряхата, в сходство с неговите си рангеловски визии, бяхме ситуирани двамата с него.
Не бива толкоз постоянно да безпокоим небесата
Беше първият ден, в който не валеше и светеше неясно слънце. След една суха зима и още по-суха пролет, когато слънцето към този момент плашеше, а вятърът не спираше да върти кълбета от прахуляк и отпадъци из центъра на София. Ден след молебена на Юз за дъжд в Ротондата „ Свети Георги “ небето се разцепи и безусловно продъни, седмица не спря да вали. Една заран с принцеса И не издържахме и му напомнихме, че е време да се помоли отново, нима спре тоя потоп. Той отвърна:
– Не бива толкоз постоянно да безпокоим небесата, пък и те по-добре от нас виждат.
В тази фраза е целият Юз Алешковски, тя е разтворена в думите му по този начин, както самият Творец участва невидимо във всичко, сътворено от него. В продължение на 10 дни бях неразделно до него и съм уверен, че Юз фактически има някаква връзка с небето и с висшите сили. И че в случай че не е талантлив – дума, от която се багра, то е с проблясъци на талантливост. Така счита и принцеса И, а уповавам се, и Божана Апостолова, с която дружно издадохме и поканихме писателя в България. В нейния дом, откакто усърдно снима пловдивската премиера на Юз, Рангел изигра неподражаемо подиуми от своите юношески преживелици в руска Москва. Юз се превиваше като дете от смях, гледаше го със светнали очи и не можа да вземе думата повече от час! Рангел пък – да опита агнешкото на софрата на Божана.
Юз и алкохолът
Докато разговаряхме оня ден тримата, Юз отпиваше по глътка августинска бира, която наричаше „ божествена “. Това може да сътвори у някого неправилното усещане, че като множеството руснаци и той пие от сутринта. Нищо сходно – позволяваше си по чашка-две ракия през вечер, нормално след концертите и срещите си с читатели, и непрекъснато пречеше на останалите да пият, тъй като мразеше пияниците с безразсъден взор, а очевидно беше видял доста такива в живота си. „ Августинската бира “ си беше купил на летището в Мюнхен на път за София и пазеше за последния ден на престоя си. През цялото време на диалога ни строго следеше всеки от двама ни да пие еднообразно, никой никого да не ощети и в символ на изключително разположение на духа самичък наливаше.
Лично аз не можах да задам нито един от въпросите, които си бях подготвил. Юз дръпна мотивите през цялото време и не ги изпусна до края. Дори самичък на себе си се учудваше какъв брой доста приказва. На терасата зад къщата ни чакаше маса за десетима с тава агне и томче на Бродски. По ската на хълма против нас и слънцето се спускаха Светите братя. Насядахме и вдигнахме първата наздравица за тях. А те – за нас.
11 юли 2007, сряда
На какво ще се държи киноразказът за Юз
Вчера ми звънна Рангел и ми поръча да мисля по какъв начин си представям бъдещия филм за Юз: най-вече той ли да приказва и от време на време да бъде зад кадър, а Рангел да цялостни кино лентата с консервени кутии – отляво, камера – вдясно, аероплан – от горната страна, или аз да опиша за преписката си с Юз, по какъв начин съм го поканил и какъв съм си го представял, преди да го видя. На какво да се държи киноразказът – на тогавашните елементи или на внезапната разлика сред визията ни за Юз и това, какъв е в реалност. Да го демонстрираме ли по какъв начин яде агнешко и приказва за Бога – и кое от двете е той?
Ще носи със себе си снимания материал.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ