Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост

Тоя пък жанр не излиза, с изключение на с молитва и пост (Мат. 17:21).

Много ми се ще да виждам на молебена на Орлов мост като на молитва за изпъждане на бесове. Дори тази молитва да не е била Киприянова, отново дава вяра, че хората най-накрая се обръщат в единствената вярна посока - към Твореца на всичко очевидно и невидимо. Дори и такива, които по време на Великия пост преди Възкресение Христово, хулеха с най-скверни слова Църквата задето не съблюдава карантината, ругаеха светото Причастие като източник на болест (което след това не се удостовери с нито един случай) и назоваха свещениците с какви ли не имена, даже те богобоязливо стояха посред мъртвото кръстовище в съботната вечер със свещица в ръка пред иконата на Богородица и изглеждаха доста умилително по малкия екран. Само да е посмял някой да назова хората на Орлов мост атеисти!

в събота били малобройни. Защо? Били малобройни, четем, по три аргументи: " дъждовното време, почивният ден и огромния християнски празник Успение Богородично ". Това не го разбирам. Ако си излязъл на пердах финален, в случай че животът ти е станал непоносим, в случай че " ножът е опрял до кокала ", какво значение има дъждът? Нима битката има почивен ден? Стоиш с голи гърди под патроните на тирана като Йохан от оная укрепление на Смирненски:

" А стиснал карабината в ръце,

Йохан ги среща с гръм и ги зове:

" Елате вий, аз с каменно лице

ще срещна щика в своето сърце!

Елате вий, незаконни синове! "

Така са ме учили да си представям барикадите и тъй като през днешния ден вместо щикове и патрони виждам телевизионни камери и микрофони, не съм изключително заинтересован. Но пък се веселя от обръщането на протестиращите към Бога, тъй като аз в политически партии не членувам, дори не им съчувствува, член съм само на едната свята съборна и апостолска Църква. И това ми е премного. И като подобен ми се ще да мисля, че третата изтъкната причина за спокойствието в събота е най-важната - поради " огромния християнски празник Успение Богородично ". Не за дъжда, не за почивния ден, а за празника ми се ще да приказваме. Ще ми се да имам вяра, че на този ден на мнозина индивиди им е станало неловко да скандират думи на ненавист, да издигат бесилки и да изготвят описи за разпра след " успеха ". Ще ми се да имам вяра, че на този ден са погледнали нещата от по-различен ъгъл.

По случай Голяма Богородица в събота сутринта християните бяха на литургия и се причастиха, откакто последните две седмици са постили (тоест смирявали са се, каели са се, обръщали са се в безмълвие, преосмисляли са живота си, затворени в тихата стаичка на сърцето си, прощавали са един другиму, изповядали са пред свещеника всяка своя злонамереност и злочинство, с цел да могат да се причастят не за наказание, а за помилван на греховете и за обнова на духовния живот. Това са правили християните през последните две седмици.

В събота вечерта на Орлов мост отново християни се помолиха, което е прекомерно радващо. Участваха и в спомагателен молебен, отслужен в свободен текст от арх. - добил известност с архондисването на герои на нашето време (пък и с други неща), комуто Църквата е запретила да служи от 4 години. Но това няма значение. Ако молитвата е с религия и обич, в случай че не желае злото някому, в случай че смирява, умалява и в същото време възвисява индивида - неприятна молитва няма. Грехът е по-голям за оня, който знае истината и въпреки всичко води хората към илюзия, в сравнение с за тези, които го следват.

Хубаво е хората да се обръщат към Бог и да Го молят. Радвам се. Защото когато хората се молят на Бог, те Го молят да ги очисти от всяко зло и всеки грях. Греховете са в основата на всички премеждия, неудачи и инциденти, дори и на заболяванията. За друго човек не се моли, всичко друго ще му се придаде. Ако някой не харесва страната, в случай че не харесва народа, то не ги харесва точно тъй като страната и народът са повредени от грехове. Грешен е всеки обособен човек, без значение от коя страна на барикадата се намира. Когато обособеният човек е неверен, то неверни ще бъдат и структурите, в които се провежда: общество, институции, страна, нация и така нататък За да се оправят институциите, с цел да се " рестартира системата ", първо хората би трябвало да оправят и рестартират (обърнат, покаят) всеки самичък себе си. Хората молят Бог да ги очисти от греховете, а главните (смъртни) са:
Гордост - Да мислиш, че си по-добър, по-умен, по-красив от всички останали. Че единствен ти знаеш истината за това, което е потребно за света и индивидите, че единствен ти имаш силата и правото да го наложиш. Гордостта е прегрешението на всички грехове, останалите произлизат от него. Сребролюбие - То не е единствено обич към парите, само че и към парцели, власт, служебни постове. Сребролюбието е пристрастеност, тъй като човек слага облагодетелстването над всичко останало, в това число и над орисите на хората, когато ги употребява като принадлежности, които след това ще захвърли с равнодушие. Страстният, греховният блян към непозволени придобивки не разрешава на индивида да мисли за духовното. Блудство - Блудът не е единствено полово услаждане и промискуитет за спорта. " Блуд " значи всяко отклоняване от промисъла и пътя на истината, откъдето и думата " скитам ". Залитането по лъжеучения и съвременни идеологии, следването на лъжовни водачи и политически мераклии, подмяната на истината също е блудничество. Завист - Тя произлиза директно от гордостта и тщеславието, от самомнението и илюзорната религия в личната безпогрешност. Гарнирана със завист и ненавист, завистта кара индивида да се раздели от другия човек, до пожелае неговото като нещо, което не му се поставя, а се поставя на завиждащия. Завистта вижда хората като " наши " и " ваши " и споделя: " Който не е с нас е срещу нас! ". Но завистниците се изяждат един другиго, даже когато са " наши " или " ваши ". Чревоугодие - Угаждането на плътта, трансформирало се от потребност в сладострастна самоцел и източник само на плътско наслаждение и на нищо друго, се назовава чревоугодие. Самоцелната жадност за развлечения, превръщането на развлечението в цел, настояването да получаваш от другите, без да им даваш нищо, това също е чревоугодие, алчност като всяка друга. Гняв - Ето възприятието, което ни заслепява при най-малкото противоречие от стана на някого. То също произлиза от гордостта, тъй като гордият човек не търпи непознатото мнение и се усеща персонално атакуван и уязвен, когато някой дръзне да го изкаже. Презрението към индивида насреща ражда ненавист, а омразата е причина за всевъзможни несгоди. Леност, обезсърчение - Това е загубата на религия в смисъла на това, което вършиш. Липсата на мотивация води до отчаяние. Когато положителното изчезне у индивида, той е некадърен да заподозре наличието му и у другия човек. Такъв е демотивиран, а когато на хоризонта не се задава и никакво развлечение - тогава напряко е обезверен.
Всички тези грехове видяхме и чухме през последните седмици. Видяхме ги с най-грозното им лице и ги чухме крещящи от всички страни - и протестиращи, и ръководещи, и коментиращи в уюта на анонимните си квартири, и елементарни наблюдаващи даже, които се поддадоха да изкушението да се включат в хора на бесовете, чието име е легион, тъй като са доста (Марк 5:9). Затова се зарадвах и се обнадеждих, когато видях иконата и запалените свещи на Орлов мост. Сигурен съм, че всичко, казано от мен нагоре, е било в мозъците и сърцата на молещите се към палатките на Орлов мост. Иначе не бих го споделил. Ето, рекох си, хората са се смирили, хората са се вразумили, повикали са духовник, отхвърлил суетата на мира сего и презрял съблазните му, с цел да го последват. И не се колебая в тяхната откровеност, в тяхната невзискателност и примирение, тъй като в случай че се усъмня, ще изпитам доста неприятно възприятие.