Той се ражда на 7-ми март, но родителите му решават

Всяка жена има характерните за милиционер черти - първо „Няма да стане!”, а после” Вървете след мен!” | Андрей МИРОНОВ

Той се ражда на 7-ми март, само че родителите му вземат решение да го запишат на 8-ми. „ Нека е подарък за женския празник ”, споделили те. Така и станало. Андрей Миронов се трансформира в артист, пред който дамите благоговеят. В навечерието на 8-ми март 1941 година, 30-годишната му майка Мария получава контракции зад кулисите на сцената. Така с дълго чакания наследник се ражда и красивата история за началото на неговия път. Първите си функции Андрей играе в учебния спектакъл, след това постъпва в театралната школа. Родителите му благославят този избор, а ориста ще подреди картите в живота му. В театъра Миронов изиграва доста водещи функции – от Дон Жуан до Фигаро. В киното той е неудържим любим на публиката - " Диамантената ръка ”, Невероятните завършения на италианците в Русия ”, „ 12-те стола ”, „ Човек от булеварда на Капуцините ”, „ Старци-разбойници ”.

През есента на 1978 година, по време на гастрол в Ташкент, той претърпява първия си мозъчен кръвоизлив. Вторият се оказва съдбовен. Той застига Миронов на сцената на театъра в Рига, където играе Фигаро. Именно в този ден, 14 август 1987 година, в Прибалтика идват всичките му близки – майка му, брачната половинка му и щерка им, и доста други другари.

Неговият сътрудник на сцената, Александр Ширвиндт, си спомня последната имитация на Миронов: „ Да! Известно ми е, че някакъв паралия преди време е бил небезразличен към нея, само че дали тъй като след това я е разлюбил, дали тъй като по този начин й се харесало повече, през днешния ден тя става известно избира мен! ”. Това са последните думи на Фигаро, които Миронов произнася. После, пренебрегвайки логиката на взаимоотношения с рубрика, Фигаро стартира да отстъпва обратно, опирайки ръка на театралната беседка, свличайки се полека-лека… Графът, отвън всеки сюжет се спуска и го прегръща в безспорната тишина на залата, удивена от това изненадващо развиване на сюжета. Завесата пада. „ Шура, боли ме главата! ”, едвам промълвява Миронов. Два дни лекарите се борят за живота му, само че са безсилни. На 16-ти август, артистът си отива от този свят едвам на 46 години. Погребват го с костюма на Фигаро.

С реверанс и овации за живота и функциите на огромния Андрей Миронов.

Животът е популярен подарък. А за индивида, както излиза наяве, той напълно не е дълъг.

Популярността поначало ти се коства орис, а след това постоянно се оказва подигравка на ориста.

У дома постоянно цареше атмосфера на идно театрално деяние.

Моите родители - Мария Миронова и Александр Менакер, съвсем постоянно репетираха у дома, и доста скоро аз разбрах, какъв брой нечовечен във връзка с себе си, и какъв брой тежък е този поминък.

Трябва да се стараете да вършиме всичко добре. Лошо и единствено ще се получи.

Днешните фенове са по-образовани, по-информирани, а артистът няма право да бъде по-глупав от своите фенове.

Актьорът няма изгода от гладка, спокойна биография.

В актьорството има две неща – гений и персона. За да се сътвори, с цел да възмъжее личността, не е наложително да си бил в Сибир или да си товарач, просто би трябвало да минеш през компликациите. Много известни артисти не познават благополучието.

Не бих споделил, че съм бил безумно благополучен във всяка минута от живота си и че постоянно съм желал да се забавлявам като своя героя в „ Диамантената ръка ”, само че все пак, аз съм оптимист.

Когато липсват битови премеждия, запълвам ги с морални.

Да се отнасяш към актьорската работа като към прелестно превозване на времето, е допустимо единствено по неразбирателство.

Да играя мога във всеки род. Единственото, което ми се желае, е моят воин да не е по-глупав от мен.

За жал има доста фенове, изключително млади зрителки, които по никакъв начин не желаят да лимитират контактите си с актьорите – дежурят по стълбите, плачат, късат си дрехите… Но това е цената на нашата известност и зрителския интерес.

В киното на мен ми оферират главно еднопланови функции. Или млад жизнеспособен шегобиец или ексцентричен шарлатанин.

Като множеството простосмъртни, обичам да пея. Това ми носи голямо наслаждение.

Всъщност аз съм един прекомерно нерешителен човек.

Зрителите доста ме жалят. Веднъж, по време на концерт в Ленинградския дом на офицерите, от залата на сцената ми доставиха един голям лимон, на който беше написано: „ Андрюша, изяжте го. Изглеждате зле! ”.

Различни неща са писали за мен. Приятно е, несъмнено, когато те хвалят. Но по принцип, управлявам се от правилото на Маяковски. Той в никакъв случай не се интересувал, хвалят ли го или го ругаят. Той питал: „ Уважават ли?! ”