За да направиш гълъб, първо трябва да му извиеш врата | Пикасо
„ Той се отнася с хората като с кегли - удря с топката един, с цел да събори различен. " ~ Франсоаз Жило
„ Имат ли право създателите да гълтам и да довеждат до обезсърчение всеки, който се приближи? Желанието им да доближат безспорното би трябвало ли да премине през неумолимата жадност за господство? Делото им, даже да е най-бляскавото, заслужава ли жертвата на толкоз човешки ориси?
Цялото ми семейство нито за момент не съумя да избегне менгемето на този талант, който се нуждаеше от кръв, с цел да пописва платната си – от кръвта на татко ми, на брат ми, на майка ми, на баба ми, от моята и от кръвта на всички, които си мислеха, че обичат един човек, а в действителност обичаха Пикасо ".
Марина Пикасо, фрагмент от книгата „ Дядо ми "
През 1942 година, един от околните другари на художника – френския стихотворец Пол Елюар, направил разбор на почерка на Пикасо. Неговото умозаключение по отношение на характера на фамозния създател се побирало в едно малко изречение – „ Обича буйно и убива това, което обича ".
Времето удостоверило думите на поета. В деня на погребението на Пикасо, неговия 24-годишен внук Паблито изпива флакон с белина. Три месеца агонизира, а животът му е поддържан благодарение на непрекъснати интервенции. Да бъде избавен се оказва невероятно – всички вътрешни органи са изгорени. Той е заровен в Кан, на същото място, където почива и праха на баба му Олга Хохлова. Самата тя си отива от този свят изцяло опустошена от безкрайните изневери на Пикасо, обезверена, парализирана и изцяло забравена от тогавашния си обичан.
На 6 юни 1975 година, най-големият наследник на художника, 54-годишният Пол Пикасо умира от цироза. Дъщеря му Марина споделя в книгата си: " Под гнета на тиранията му, татко ми живя и умря поради него /Пикасо/ - измамен, обезверен, потиснат и унищожен ".
На 20 октомври 1977 година, в гаража на личния си дом, завършек на живота си поставя Мари Терез Валтер – някогашна муза, модел и държанка на Пикасо. Малко по-късно, в автомобилна злополука умира и щерка им Майя Пикасо.
В ранните часове на 15 октомври 1986 година, в навечерието на откриването на следващата галерия на Пикасо в Мадрид, в леглото си се прострелва последната му муза - Жаклин Пикасо - без да остави никакво предсмъртно писмо.
Дора Маар, надарената фотографка и спътница на Пикасо в зрелите му години, приключва дните си в психиатрична болница, като до последния си момент не пожелава да се раздели с картините на гениалния си обичан.
Pablo Picasso to his dear friend Gertrude Stein
Postcard from Pablo Picasso to Guillaume Apollinaire, 1905
Postcard from Pablo Picasso and Max Jacob to Guillaume Apollinaire, July, 1905
Pablo Picasso, postcard to Jean Cocteau, 1919
Illustrated letter from Pablo Picasso to Jean Cocteau, 1916
„ My dear Cocteau
I am quite sad that you are ill. I hope that you will be well soon and that I will see you. At Montparnasse next Wednesday's festivities in honor of the musician I hope to see you. I have good ideas for our theater story - we shall talk about it.
Best wishes
Picasso "
По материал на interviewmg.ru
Снимки ~ alovelybeing.com, thegenealogyofstyle.wordpress.com, monsieurcocosse.blogspot.bg, theredlist.com
