Той се отбелязва веднага след Лазаровден, в последната неделя преди

Той се отбелязва незабавно след Лазаровден, в последната неделя преди Великден. Църквата назовава празника Вход Господен, защото той напомня тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим на гърба на ослица преди еврейския празник Пасха.

Според евангелския роман хората в града го посрещнали по този начин, както в антични времена се посрещали царете спечелили. Те махали със зелени клончета, застилали пътя му с облеклата си и го приветствали с възгласа " Осанна ", вярвайки, че това е новият еврейски цар, който ще ги избави от властта на римляните.

" Иисус им отговори и рече: пристигнал е часът да се популяризира Син Човеческий. Истина, истина ви споделям: в случай че житното зърно, паднало в земята, не почине, остава си само; в случай че ли почине, принася доста плод. Който обича душата си, ще я изгуби; а който ненавижда душата си на тоя свят, ще я резервира за безконечен живот. Който Ми служи, дано Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят чиновник. И който служи на Мене, него ще уважи Моят Отец (Евангелие на Йоан, 12: 23 - 26).

Дни по-късно Исус е предаден на римляните, с цел да бъде разпнат на кръст като бандит, а възгласите към този момент са " Разпни го ".

С цветя и върбови клончета на този ден и до през днешния ден се върви на черква за празнична работа и водосвет. Причестяват се млади невести с дребни деца, в случай че нямат свои - с роднински. Всеки взима от осветените в църквата цветя и ги носи денем или ги отнася вкъщи пред иконата. С осветените цветя се бае срещу уроки и заболявания на децата и животните. С върбовите венчета и тайнствени заклинания през лятото се разпръскват и прогонват далеко градоносните облаци.