Бъдни вечер е най-магическата вечер в годината – вечерта на

Бъдни вечер е най-магическата вечер в годината – вечерта на гаданията, вярата и знак на новото начало в националния календар. Това е най-обредното денонощие от зимния празничен цикъл, изпълнено със символика, религия и ритуали, отдадени на връзката на индивида със земята и с Бога, описа в изявление за Българска телеграфна агенция етнографът Динка Ангелова. 
 
Бъдникът – огънят на дома
В остарели времена всеки в дома имал задача за Бъдни вечер, а подготовка кипяла от ранни зори. Жената наложително се измивала и пристъпвала към замесването на боговицата – обредният самун, питката жертва за Бога. След това стопанката започвала да подготвя ястията за трапезата, които наложително би трябвало да са постни.
 
Стопанинът имал друга значима задача – да избере бъдника – дървото, което ще гори в огнището през нощта. Отивайки към гората трябвало да мълчи, а след това да избере плодно дърво. Когато си хареса, той се покланя на дървото и го кани да му бъде посетител в тази толкоз значима вечер. Полива го с вино и отрязва. Занася го у дома, стопанката поема дървото и го завива в забрадка като безценен посетител, изясни етнографът.
 
Бъдникът се оставя да гори цяла нощ в огнището – с цел да има светлина, топлота и живот в къщата и през идната година. Пепелта му се събира разпръсква се по нивите – за изобилие, или се хвърля в реката – за здраве. По горенето на бъдника гадаели каква ще бъде годината – добра или неприятна. Но очакванията постоянно били да е по-добра. Всички обредности се изпълнявали, с цел да се подкрепи положителното, което се чака, добави Ангелова.
 
" Според това по какъв начин хвърчат искрите са гадаели дали ще бъде плодородна, дали ще се множат животните, дали в дома ще бъдат здрави и ще има благодат в къщата, в случай че имат ерген, ще им докара ли снаха, в случай че имат мома пък, дали тя ще се омъжи. В някои села хвърлят зрънца пшеница или ечемик в огъня и по пукането им също се гадае ", описа още тя.
 
Трапезата – сърцето на празника
Преди фамилията да седне към трапезата, тя наложително се прекадява три пъти. Това прави стопанката или стопанинът, в обособените райони е друго, само че по-често – стопанката. Тамянът се поставя на керемида или лемеж – металната част на плуга. Прекадява се и оборът, с цел да бъдат здрави животните. По въгленчето на тамяна също се гадаело. Никой не трябвало да става от трапезата. Иначе ще става и квачката от полога, няма да има пиленца. Трапезата не се вдигала цяла нощ, тъй като се вярвало, че на нея идват и умрелите да се нахранят, добави етнографът.
 
Трапезата се слагала на земята – в символ на примирение и в чест на раждането на Христос. " Поставяла се плява, от горната страна рогозка и така наречен трапезник – тъкано правоъгълно памучно парче. Върху него се редят постните гозби – нечетен брой, без да е строго избран, само че минимум седем. Смятало се е, че на трапезата би трябвало да се постави всичко, което се създава – лук, чесън, ошав, постни ястия, боговицата с пàрата. Задължително би трябвало да има варено жито, то е в основата на живота. Набъбването на зърнените култури при варене се свързва с благоденствието и благополучието, изясни Ангелова.
 
По думите ѝ изключително място на софрата на Бъдни вечер заема боговицата. Питата не се реже, а се чупи на части по старшинство – на първо време най-възрастният, най-после децата. На който се падне желязната пàра – той ще бъде най-здрав и максимален късметлия през годината. А сутринта всички са очаквали да дойдат коледарите, които да възвестят чудото на Рождество Христово.