Той не е много известен, но е доста важен. Не

...
Той не е много известен, но е доста важен. Не
Коментари Харесай

Когато данните са най-свирепото оръжие: Palantir и философията на войната

Той не е доста прочут, само че е много значим. Не търси внимание, а информация. Умее да я събира, да я подрежда и да извлича най-важното от нея. Не наподобява като типичния милиардер от Силициевата котловина, само че е един от най-важните в сектора.

Сигурно малко хора са чували името Palantir. Но това е една от най-мощните софтуерни компании в Съединени американски щати. Човекът зад нея се споделя Алекс Карп. Заедно с Питър Тийл, основателят на PayPal, те основават този защитителен колос.

Сред клиентите на Palantir няма частни лица. Те продават на държавни управления и разследващи организации – Съединени американски щати, Израел, Англия и други от тяхната орбита. Става дума за милиарди долари.

Palantir не желае и не моли потребителите да разрешат достъп до данните си. Те просто ги взимат, написа Daily Beast. Тихо и напълно законно.

Palantir продава програмен продукт, който може да обработва чудовищни количества информация, да предсказва развиване на база данните и да предлага решения. Това улеснява всичко – от ръководство на бойни дронове до депортация на незаконни мигранти.

Ако Фейсбук трансформира хората в консуматори, за Palantir те са вероятности. Използват се планирани модели, посредством които съответната работа може да се приготви за всевъзможни сюжети.

Основният артикул на Palantir е програмата Gotham. Представете си разунавателната и изчислителна мощност на страната, умножена няколко пъти с помощта на една система. Това прави Gotham.

Публичното лице на компанията е Карп. Той нееднократно загадъчно е заявявал, че са осуетили безчет офанзиви против цивилни в Европа. И че са помогнали на американските служби да открият Осама бин Ладен.

Карп е странна птица. Успял човек, чието благосъстояние се прави оценка на 11 милиарда $. Страхотен почитател на ските, който обаче не може да кара кола. Не се научава, тъй като, както самичък споделя, първо е бил доста безпаричен, а по-късно – прекомерно богат.

Практикува бойни изкуства и стреля с учудваща акуратност. Но наподобява и се държи като мъдрец, който знае отговорите на безконечните въпроси.

Карп е създател на книгата The Technological Republic, в която разсъждава тъкмо като мъдрец за хората, света и културата. Той има и научна основа, на която да стъпи, когато желае да се показа за интелектуалец.

Освен „ Харвард “ и „ Станфорд “ е приключил и университета „ Гьоте “, където му е преподавал немският мъдрец Юрген Хабермас.

Бизнесменът-философ не е изключително обран в изявленията си. На Световния стопански конгрес той разгласи Организация на обединените нации за „ дискриминираща институция “, която работи против всяко положително.

По време на конференция за AI Карп разкритикува протестиращите в поддръжка на Палестина американски студенти, наричайки ги последователи на „ езическа вяра “ и предложи да бъдат изпратени в Северна Корея.

Въпреки че дефинира себе си като напредничав човек, Карп няма проблем да подлага на критика хора с демократични възгледи. От друга страна кариерата му и изключително развиването на Palantir сочат, че той по-скоро залага на консервативни постановки като мощни институции, със мощно съоръжение.

В The Technological Republic той подлага на критика Силициевата котловина за това, че е „ изгубила пътя си “, фраза, казвана толкоз постоянно, че към този момент се е трансформирала в факсимиле.

Карп обаче предалага и решение – вместо огромните компании да се занимават със основаване на приложения за споделено пътешестване, уеб сайтове за извършване на покупки и обществени мрежи, по-добре да се насочат към военните технологии.

Техиндустрията, твърди Карп, има честен дълг да работи взаимно с държавното управление на Съединени американски щати.

„ Трябва да се ядосаме, тъй като нашата промишленост върви в неверна посока “, написа той.

Един от мотивите за неговата рецензия е решението на Гугъл да се отдръпна от Project Maven, иницатива на Пентагона за основаване на оръжия с изкуствен интелект. Карп дефинира това деяние като изменничество по отношение на националната сигурност и благополучие.

Едновременно с това той хвали различен боен план (Manhattan Project), в границите на който е основана атомната бомба през Втората международна война. С преплитането на страна и бизнес и посредством работата на гениални учени като Алберт Айнщайн и Робърт Опенхаймер е построен „ американски народен план “, който дефинира международната политика и води до „ дълъг мир “, изяснява Карп.

Сега, когато атомната ера е към края си, господството на Съединени американски щати към този момент не е обезпечено, добавя Карп. Затова съгласно него е необходим нов сходен план, само че към този момент на база изкуствения разсъдък, т.е. AI оръжие.

Естествено, той комфортно пропуща, че значително учени са съжалили за присъединяване си в създаването на атомната бомба. Освен това изискванията през войната са били напълно разнообразни от днешните.

В говоренето му има и друго блестящо несъгласие – той се присмива на цели генерации софтуерни инженери за това, че в никакъв случай не са преживявали война или различен обществен прелом. Но не е ли точно това концепцията? Ако днешните хора, с някои изключения, живеят относително умерено, не е ли тъй като не съществува план “AI-Манхатън “, написа The Nation.

Вярно е, че Съединени американски щати са противници с Китай, само че конфликтът е стопански, не боен. В този смисъл са въпросите дали Карп е същински угрижен за националната сигурност или се пробва да издейства милиардни планове от държавното управление за Palantir.

Именно неговата компания се зае с Project Maven след отдръпването на Гугъл.

От друга страна, огромните американски колоси по този начин или другояче са мощно ангажирани с държавни поръчки. Те доставят програмен продукт, получават милиарди и дори поправят позициите си по някои въпроси в унисон с тези на администрацията. Илон Мъск даже беше част от държавното управление на Тръмп, с цел да редуцира бюджетни разноски.

Това обаче не пречи на Карп да подлага на критика свои сътрудници за безволие, да се подиграва на действителността, в която самият той живее, да приканва за съдействие с държавното управление, до момента в който същото му заплаща милиони.

Собствената си компания Карп разказва като герой с конформизма, а чиновниците ѝ – като ята медоносни пчели. И защото Palantir въпреки всичко е компания за разбор на данни, в книгата си той визира и метода им по тази тематика.

„ Идентифицирането на аргументите за неуспеха на дадена система изисква фокусиране върху вътрешната работа и механиката на същата система “.

Тоест, в случай че нещо не се получава, търсете повода в себе си, а не в близките.

Въпреки рецензиите и подигравките, които от време на време отнася, Карп си остава значима фигура в софтуерната промишленост. Някои даже го сочат като образец какви ще бъдат идващите водачи на Силициевата котловина.
Източник: profit.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР