,fit(1920:897)&format=webp)
Новите огнища на ебола започват там, където изчезва гората
Десетилетия наред след откриването на вируса ебола през 1976 година огнищата на болестта бяха относително лимитирани и засягаха най-вече няколкостотин души.
Днес обстановката е друга. През последните години епидемиите от ебола стават все по-мащабни, като обгръщат хиляди, а от време на време и десетки хиляди хора в няколко страни. Епидемията в Западна Африка през 2014 година болести над 28 000 души в 10 страни на три континента. Настоящото огнище, почнало при започване на май и без признаци за затихване, към този момент е предизвикало 363 доказани случая в Демократична република Конго и се е популяризирало и в Уганда.
Обичайното пояснение е, че патогените към този момент имат достъп до по-големи и по-тясно свързани човешки популации. Съществува обаче и по-дълбока причина – смяната в екологичната среда на ебола, която частично се образува от възходящия международен апетит за минерали, нужни за високотехнологичната стопанска система, написа The Guardian.
През по-голямата част от времето тези вируси живеят неусетно в организмите на своите скотски гостоприемници (най-често прилепи), без да им предизвикват сериозна щета. Самите носители населяват страни като Демократична република Конго – на чиято територия се намират към 60% от втората по величина тропическа гора в света. В предишното те са влизали в контакт с дребен брой хора в отдалечени региони, което е водело до лимитирани и бързо затихващи огнища.
При непрекъсната непосредственост обаче локалното население построява известна степен на имунитет. Според едно от изследванията близо 20% от жителите на горските региони в Габон към този момент са развили естествена имунна отбрана против ебола.
Но изсичането на горите, в които живеят прилепите, нарушава този нежен баланс сред животните и хората. Прилепите не изчезват дружно с дърветата. Те се струпват в останалите горски сектори, където са доста по-близо до хората. Това усилва вероятността от контакти с тяхната кръв, слюнка и изпражнения, които могат да съдържат вируса.
Именно по тази причина, съгласно разбор от 2025 година, всяко нарастване на обезлесяването в Централна Африка води до растеж сред 20% и 40% на случаите на малария и ебола. По същата причина епидемията от ебола през 2014 година е предшествана от загубата на 85% от горското покритие в югозападната част на Гвинея, където стартира огнището.
Настоящата зараза от ебола, породена от варианта Бундибугьо, също следва този модел. Според сателитни данни, оценени от Global Forest Watch, през 2024 година в басейна на река Конго са унищожени рекордните 1,5 млн. акра тропически гори.
Натискът на човечеството върху горите не е ново събитие. От хилядолетия хората изсичат дървета за гориво и земеделие. В случая с Конго обаче има и нов мотор на обезлесяването, обвързван не толкоз с оцеляването, колкото със характерните потребности на актуалната световна стопанска система.
Според икономиста Малте Ладевиг от Норвежкия университет по естествени науки един от главните фактори е възходящата прелест на така наречен занаятчийски рандеман. Местни поданици копаят за минерали като злато, колтан и кобалт, които по-късно навлизат в международните вериги за доставки посредством неофициални мрежи от медиатори и контрабандисти.
Този бранш обезпечава прехранване на към 2 млн. души в Демократична република Конго, в това число на над 380 000 в източната част на страната.
Конго е най-големият производител на кобалт в света и най-големият производител на мед в Африка. Заради политическата неустойчивост и дългогодишните въоръжени спорове обаче огромна част от минералното благосъстояние на страната, оценено на към 24 трилиона $, остава неизползвано от огромните минни компании.
В същото време международното търсене на така наречен минерали 3TG – волфрам, калай, тантал и злато – нужни за производството на полупроводници, смарт телефони и друга електроника, се чака да се утрои през идващите години.
В конкуренцията за ограничение на китайското въздействие в бранша президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп отстрани през 2018 година част от рестриктивните мерки върху така наречен конфликтни минерали, а предходната година подписа съглашение с Конго за достъп до нейните запаси против гаранции за сигурност.
За хората, живеещи измежду богатите на минерали гори, това постоянно значи избор сред земеделие за лична издръжка – което от ден на ден страда от климатичните промени, обедняването на почвите и споровете – и търсене на минерали.
Когато Ладевиг интервюира поданици на източно Конго, открива, че над 30% от семействата към този момент вземат участие в сходна активност.
Търсенето на минерали обаче трансформира екологията на ебола по необикновен метод. Докато земеделците навлизат последователно в горите от периферията във вътрешността, миньорите се насочват непосредствено към сърцевината на джунглата.
Високите цени на минералите притеглят хора от разнообразни региони, в това число такива без построен имунитет към вируса. Далеч от обитаеми места и пазари те постоянно се устоят посредством лов, което усилва контактите сред хора и диви животни.
Ако измежду уловените животни има носители на вируса ебола, болестта може елементарно да се популяризира в спонтанните миньорски селища, където санитарните условия са неприятни, а достъпът до здравни услуги е стеснен.
Не е ясно дали занаятчийският рандеман е изиграл директна роля за актуалната зараза. Известно е обаче, че първите смъртни случаи са регистрирани в Монгбвалу – разрастващ се миньорски град в североизточната част на Конго, заобиколен от нерегулирани златни мини.
Сателитни данни демонстрират още, че през предходната година, когато цената на златото внезапно се увеличи, горите към Монгбвалу са били интензивно разчиствани, като нови сектори от джунглата са били отворени за рандеман.
Ученият Матю Хансен, който наблюдава измененията в горското покритие посредством данни от НАСА и Геоложката работа на Съединени американски щати, вижда ясна картина към града.
На картите му новообезлесените територии се разгръщат като мрежа от линии на запад и юг от Монгбвалу.
„ Тук има голямо количество минна активност “, споделя той.
По време на смъртоносни епидемии е разбираемо вниманието да бъде ориентирано към реакцията на здравните управляващи и подготовката за идващото огнище. Но при нови патогени като варианта Бундибугьо, които могат да избегнат общоприетите проби и ваксини, даже най-хубавата подготвеност не всеки път е задоволителна.
Според специалисти единственият резистентен метод е предотвратяването на екологичните промени, които в началото тласкат новите патогени към човешките популации. Това значи по-голямо внимание към здравето на екосистеми като горите в басейна на Конго и към метода, по който минералите от тези райони се озовават в смарт телефоните, които носим в джобовете си.
Днес обстановката е друга. През последните години епидемиите от ебола стават все по-мащабни, като обгръщат хиляди, а от време на време и десетки хиляди хора в няколко страни. Епидемията в Западна Африка през 2014 година болести над 28 000 души в 10 страни на три континента. Настоящото огнище, почнало при започване на май и без признаци за затихване, към този момент е предизвикало 363 доказани случая в Демократична република Конго и се е популяризирало и в Уганда.
Обичайното пояснение е, че патогените към този момент имат достъп до по-големи и по-тясно свързани човешки популации. Съществува обаче и по-дълбока причина – смяната в екологичната среда на ебола, която частично се образува от възходящия международен апетит за минерали, нужни за високотехнологичната стопанска система, написа The Guardian.
През по-голямата част от времето тези вируси живеят неусетно в организмите на своите скотски гостоприемници (най-често прилепи), без да им предизвикват сериозна щета. Самите носители населяват страни като Демократична република Конго – на чиято територия се намират към 60% от втората по величина тропическа гора в света. В предишното те са влизали в контакт с дребен брой хора в отдалечени региони, което е водело до лимитирани и бързо затихващи огнища.
При непрекъсната непосредственост обаче локалното население построява известна степен на имунитет. Според едно от изследванията близо 20% от жителите на горските региони в Габон към този момент са развили естествена имунна отбрана против ебола.
Но изсичането на горите, в които живеят прилепите, нарушава този нежен баланс сред животните и хората. Прилепите не изчезват дружно с дърветата. Те се струпват в останалите горски сектори, където са доста по-близо до хората. Това усилва вероятността от контакти с тяхната кръв, слюнка и изпражнения, които могат да съдържат вируса.
Именно по тази причина, съгласно разбор от 2025 година, всяко нарастване на обезлесяването в Централна Африка води до растеж сред 20% и 40% на случаите на малария и ебола. По същата причина епидемията от ебола през 2014 година е предшествана от загубата на 85% от горското покритие в югозападната част на Гвинея, където стартира огнището.
Настоящата зараза от ебола, породена от варианта Бундибугьо, също следва този модел. Според сателитни данни, оценени от Global Forest Watch, през 2024 година в басейна на река Конго са унищожени рекордните 1,5 млн. акра тропически гори.
Натискът на човечеството върху горите не е ново събитие. От хилядолетия хората изсичат дървета за гориво и земеделие. В случая с Конго обаче има и нов мотор на обезлесяването, обвързван не толкоз с оцеляването, колкото със характерните потребности на актуалната световна стопанска система.
Според икономиста Малте Ладевиг от Норвежкия университет по естествени науки един от главните фактори е възходящата прелест на така наречен занаятчийски рандеман. Местни поданици копаят за минерали като злато, колтан и кобалт, които по-късно навлизат в международните вериги за доставки посредством неофициални мрежи от медиатори и контрабандисти.
Този бранш обезпечава прехранване на към 2 млн. души в Демократична република Конго, в това число на над 380 000 в източната част на страната.
Конго е най-големият производител на кобалт в света и най-големият производител на мед в Африка. Заради политическата неустойчивост и дългогодишните въоръжени спорове обаче огромна част от минералното благосъстояние на страната, оценено на към 24 трилиона $, остава неизползвано от огромните минни компании.
В същото време международното търсене на така наречен минерали 3TG – волфрам, калай, тантал и злато – нужни за производството на полупроводници, смарт телефони и друга електроника, се чака да се утрои през идващите години.
В конкуренцията за ограничение на китайското въздействие в бранша президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп отстрани през 2018 година част от рестриктивните мерки върху така наречен конфликтни минерали, а предходната година подписа съглашение с Конго за достъп до нейните запаси против гаранции за сигурност.
За хората, живеещи измежду богатите на минерали гори, това постоянно значи избор сред земеделие за лична издръжка – което от ден на ден страда от климатичните промени, обедняването на почвите и споровете – и търсене на минерали.
Когато Ладевиг интервюира поданици на източно Конго, открива, че над 30% от семействата към този момент вземат участие в сходна активност.
Търсенето на минерали обаче трансформира екологията на ебола по необикновен метод. Докато земеделците навлизат последователно в горите от периферията във вътрешността, миньорите се насочват непосредствено към сърцевината на джунглата.
Високите цени на минералите притеглят хора от разнообразни региони, в това число такива без построен имунитет към вируса. Далеч от обитаеми места и пазари те постоянно се устоят посредством лов, което усилва контактите сред хора и диви животни.
Ако измежду уловените животни има носители на вируса ебола, болестта може елементарно да се популяризира в спонтанните миньорски селища, където санитарните условия са неприятни, а достъпът до здравни услуги е стеснен.
Не е ясно дали занаятчийският рандеман е изиграл директна роля за актуалната зараза. Известно е обаче, че първите смъртни случаи са регистрирани в Монгбвалу – разрастващ се миньорски град в североизточната част на Конго, заобиколен от нерегулирани златни мини.
Сателитни данни демонстрират още, че през предходната година, когато цената на златото внезапно се увеличи, горите към Монгбвалу са били интензивно разчиствани, като нови сектори от джунглата са били отворени за рандеман.
Ученият Матю Хансен, който наблюдава измененията в горското покритие посредством данни от НАСА и Геоложката работа на Съединени американски щати, вижда ясна картина към града.
На картите му новообезлесените територии се разгръщат като мрежа от линии на запад и юг от Монгбвалу.
„ Тук има голямо количество минна активност “, споделя той.
По време на смъртоносни епидемии е разбираемо вниманието да бъде ориентирано към реакцията на здравните управляващи и подготовката за идващото огнище. Но при нови патогени като варианта Бундибугьо, които могат да избегнат общоприетите проби и ваксини, даже най-хубавата подготвеност не всеки път е задоволителна.
Според специалисти единственият резистентен метод е предотвратяването на екологичните промени, които в началото тласкат новите патогени към човешките популации. Това значи по-голямо внимание към здравето на екосистеми като горите в басейна на Конго и към метода, по който минералите от тези райони се озовават в смарт телефоните, които носим в джобовете си.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ