Кралски вкус към музиката – диригентът Саша Мякиля
Той споделя за себе си, че има кралски усет към поп музиката, тъй като харесва „ Куин “ и Принс. Цялата респектираща биография на Саша Мякиля е доказателство и за висотата на неговите персонални и професионални стандарти. С особена лекост той носи финеса на западната просвета и топлината на славянската душа, енергичността на актуалния мъж и чувството за човек, който обожава романтиката на предишното.
„ Аз съм музикант, който обича повече да мисли, да фантазира и да си показва музиката, в сравнение с да свири на инструмент. Следователно, дирижирането е моето нещо “, споделя Саша Мякиля. Той е „ откърмен “ с музика. Отраснал е в семейство, в което всеки владее някакъв инструмент. След това учил при световноизвестните диригенти Лейф Сегерстам и Леонид Корчмар, специализира при светила като Юрий Симонов, Йорма Панула, Курт Мазур.
Кариерата му минава през Националния оркестър на Франция и Оркестъра на Кливланд. От 2017 година е артистичен шеф на Оркестъра в Хелзинки. И това е единствено началото от „ кралската “ закваска на 47-годишния финландски диригент. Той гостува в София броени дни преди рождения си ден за концерт със Софийската филхармония и Светлин Русев като солист.
Пред btvnovinite.bg Саша Мякиля споделя за любовта към Русия и Източна Европа, за културния потрес, за живота в Сибир, за непокорните оркестри и бунтовниците, за това кой би трябвало да диктува усета – музикантите или публиката, за детайлността в работата и в живота, за особеностите на финландската сауна и съветската баня. Съвсем естествено, диалогът стартира с България, спомените от първата му среща с виртуозния ни цигулар Светлин Русев и техните взаимни планове:
- Всъщност, не си припомням дали се срещахме в Париж или в Солун, тъй като се виждахме и на двете места. Светлин работеше с радиооркестър в Париж, само че и с филхармонията в Солун. Но мисля, че първо се видяхме в Париж, където аз работех с Националния оркестър на Франция.
След това, в Солун, той изсвири нещо необикновено мъчно. Мисля, че беше Violin Concerto на Корнголд или нещо сходно (Ерик Волфганг Корнголд, 1897-1957, е роден в Австрия американски композитор и диригент, дете-чудо, той се трансформира в един от най-важните и авторитетни композитори в историята на Холивуд – бел. а.). Там Светлин ми сподели, че желае да работим дружно. Спомням си, че първичното ни запознанство беше провокирано от това какво ръководя аз. На мен пък ми беше забавно да видя той по какъв начин свири.
Той първо ме предложения да ръководя концерт с корейския пианист Сонг Джин Чо (Първият корейски пианист, станал лауреат на интернационалния конкурс „ Шопен “ във Варшава, 2015 – бел. а.) и това беше първото ми посещение в България. Беше в действителност отлично прекарване и аз бях благополучен от работата си както с оркестъра, по този начин и с този брилятнен музикант. След това бях поканен в Русе да ръководя произведение с друга корейска музикантка.
Снимка: Даниел Димитров
Едва преди две години свирихме дружно със Софийската филхармония –
концерти на Чайковски и на Минко Ламбов. Много ми харесва да работя със Светлин, тъй като той е освен виртуозен цигулар, образован човек, само че е и доста прелестен за другарство.
Важно ли е, когато работите с изпълнителите, те да се качествени като хора, а освен като музиканти?
- Да. Да. Много ми харесва да работя с вашия концертмайстор Павел Златаров. Ние сме като екип и си оказваме помощ един на различен по време на подготовка.
Родителите Ви обичат съветска просвета и литература, което проличава и от името Ви. От тях ли идва и интереса Ви към тази просвета и изобщо – към този район?
- Интересен въпрос. Учил съм диригентско майсторство в Санкт Петербург, само че в Русия попаднах инцидентно. Това, че нося славянско име, ми оказва помощ доста там. Лесно ми е да работя с съветските музиканти, тъй като приказвам езика.
Не приказвам български, само че сносно го разбирам (Смее се – бел. а.). Лесно ми е да работя тук, както и в Естония, и изобщо – в Източна Европа. Усещам го като нещо доста близо до сърцето ми.
Намерил сте ключа към славянската душа?
- Надявам се...
Вашата персонална биография е повече от любопитна. Майка Ви е флейтистка, татко Ви свири на саксофон, а Вие самият в началото свирите на кантеле (Струнен инструмент, сходен на гусла – бел. а.)...
- Да, татко ми към момента конструира такива принадлежности..
След това Вие минавате на виолончело. По-малкият Ви брат от 3-годишен свири на цигулка, след това на тромпет...
- Като дребен смятах, че всички хора живеят по този начин – всички свирят на музикални принадлежности (Смее се – бел. а.).
На 15 години брат Ви схваща, че това не е по този начин, и хвърля тръбата. На Вас такава мисъл минавала ли Ви е през главата?
- Да (Отговаря стремително и стартира да се смее – бел. а.). Когато бях на 16, желаех да спра да изсвирвам на виолончело. Исках да изсвирвам на саксофон, тъй като беше по-популярен. Исках да се опитвам с известна музика, само че след три години още веднъж се върнах към виолончелото.
А обичате ли да се връщате към интервала с рок групата и джаза?
- Това беше до момента в който, свирех на саксофона. Да, тогава бях младеж и желаех да върша по-модерни неща и по-модерна музика. Беше ваучър. Мисля, че доста ми оказва помощ в работата това, че запознат съм поп и рок, както и от джаз, както и от симфоничната музика. Всичките са доста свързани и си оказват помощ една на друга.
Диригент е Вашата непрекъсната специалност. Сега хрумва ли Ви да превключите на друга вълна?
- Знаете, живеем в пандемия... Миналата година през март затвориха всички концертни зали във Финландия. Всичките ми концерти бяха или анулирани, или отсрочени за идната година. Известно време бях доста печален. Мислех си, какво мога да върша с моя музикален гений, откакто не мога да го употребявам.
Снимка: Даниел Димитров
Преди три години обаче завърших с докторантурата си по музика. Затова знам по какъв начин да правя изследователска работа в музиката. И тъкмо с това се занимавах през последната година. Изучавах един финландски композитор, който се споделя Леви Мадетоя (1887-1947, композитор, музикален критик, диригент и учител от късноромантичния и ранномодерния интервал, приет за един от най-значимите финландски съвременници на Жан Сибелиус – бел. а.).
В момента приготвям критическа публикация върху неговата първа симфония, който ще бъде подготвен в края на тази година. Положих много старания, само че за мен беше същинско наслаждение да се дълбая в музикалните архиви, в библиотеките, да уча античните ръкописи у дома. Тогава си дадох сметка, че и това е работа, която мога да правя.
Сега обаче съм доста удовлетворен, че съм в София. Бях малко нервозен, тъй като последният ми концерт беше през октомври... По едно време имах съмнение и се питах дали ще мога да се оправя. Но тази заран, когато се разсъниха, си споделих „ Да, мога да го направя! “ (Смее се – бел. а.).
От 2017 до 2019 година сте основен гост-диригент на Симфоничния оркестър в Красноярск. Какъв беше културният живот в Сибир?
- В Русия обстановката е следната: Има Москва, има Санкт Петербург и други огромни градове, които са много сходни един на различен. Културата е хомогенна. Няма огромна разлика сред огромните съветски градове в Европа и в Сибир. Всеки град има оркестър, опера, спектакъл, музей.
Отидох там, тъй като Красноярск е огромен град. Иначе не съм бил в Русия от година и половина, тъй като границите бяха затворени.
Смятате ли себе си за глобалист и вярвате ли, че това е добре за културата на една по-малка страна?
- Не мисля, че съм глобалист. Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, с разнообразни култури, да изучавам новия езици. Но съм безусловно срещу уравновиловката сред другите култури.
Щастлив съм, че има Европейски съюз и отворени граници, и е елементарно да пътуваш. Но същински се удивлявам на уникалността на другите култури и на техните нации.
Снимка: Даниел Димитров
Мъчно ми е, че във Финландия англоговорящата просвета е съвсем на всички места. В поп музиката и в малкия екран всичко е на британски. Аз персонално бих желал да има по-голямо наличие на финландската просвета в средствата за всеобща информация.
Има ли непокорни оркестри?
- Има. Когато работя с оркестър, това е екип от най-малко 70, 80 или 90 индивида. И в никакъв случай не се получава по този начин, че всички да ме харесват. Винаги има един или двама, които стачкуват по време на подготовки. Но аз съм удовлетворен, до момента в който най-малко половината от оркестъра не стартира да се бунтува (Смее се – бел. а.).
Не знам дали е въпрос на шанс, само че и четирите пъти, които съм бил в България, не съм имал безусловно никакъв проблем с музикантите.
Това значи ли, че когато има един-двама бунтовници, оставяте нещата да се развият от единствено себе си?
- Да да... Точно по този начин. Тук не виждам бунтовници, а в случай че има, те доста добре се прикриват (Усмихва се – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров
Трябва да кажа, че атмосферата в оркестъра, значително, се дължи на диригента. Ако ти си отворен, открит човек, с лек темперамент и обичаш да споделяш, хората се отварят и се държат добре с теб. Ако диригентът е пристигнал с желанието да дисциплинира всички, даже и тези, които не са бунтовници, ще се настроят против него и ще се бунтуват.
Смятате ли, че музикантите би трябвало да оформят усета на публиката, или е по-добре да се водят от нейния усет?
- Не мисля, че и двата разновидността са изцяло годни. Смятам, че по-голяма част от планирането би трябвало да се прави от хора, които са доста добре осведомени с музикалните усети и обичаи. Трябва да се има поради и това какво желае да чуе публиката, да има взаимоотношение с публиката – с цел да се намерят допирните точки.
Критици Ви дефинират като „ работлив, упорит, наясно с многочислени елементи, съвършено квалифициран “. На кои елементи обръщате най-голямо внимание в работата си?
- Това е доста обширна тематика, която има музикален и психически аспект – във връзка с диригентската ми работа и във връзка с хората. Интересувам се от логиката на психиката на музиканта, от логиката на психиката на групите, от това по какъв начин се въодушевяват хора и по какъв начин да извадиш най-хубавото от тях.
Снимка: Даниел Димитров
Относно музикантската част може да се каже, че съм захласнат от ритъма и от другите текстури на оркестрацията, както и от общата форма и трагичното разгръщане на музиката.
Детайлен ли сте и отвън сцената?
- Това е един доста сложен въпрос (Смее се – бел. а.). И може би е по-добре да не давам отговор, тъй като някои хора считат, че съм подобен, и това доста ги нервира. Важното е, че се пробвам да работя върху себе си и да се развъртвам като персона. Опитвам се да пребивавам по-неангажиращо в персоналния ми живот, да има по-малко драма и напрежение.
Харесвате Бетховен, Брамс, Менделсон? Извън класиката, каква музика Ви въодушевява?
- Слушам всякаква музика и това се трансформира непрестанно с времето. Понякога обичам да чувам финландска национална музика. Понякога обичам да чувам международна етно музика, да вземем за пример индианска.
Имам си любимци в поп музиката. Обичам да се майтапя, че имам кралски усет във връзка с попа – зщото одобрявам „ Куин “ и Принс.
Казвате: „ За да се преместиш в Русия, ти би трябвало храброст, тъй като езикът е сложен, а методът на живот за мен беше културен потрес “. Другаде случвало ли се е да изпитате културен потрес?
- Да, случи се по време на двегодишното ми престояване в Съединените щати. Там изпитах различен тип културен потрес. Най-големият потрес за мен беше, че американците, с които работех, измерваха всичко в пари. Забелязвах, да вземем за пример, че в администрацията на оркестъра някой ненадейно е уволнен. Аз не можех да схвана за какво...
Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година
Някой от върха решаваше, че индивидът не работи задоволително добре или не е подобаващ за работата и по тази причина просто се изритва и се намира различен човек. За мен беше шокиращо да схвана, че хората могат да разсъждават толкоз опростено. Аз не бих помислил за индивида като финансова стойност, бих огледал цялостния му живот, контактите, които има...
Имал ли сте чувството за културен потрес в България?
- Не! (Смее се – бел. а.).
Така, с усмивка, апелирам, почтено да отговорите, което е по-добро – финландската сауна или съветската баня?
- Ако би трябвало да съм почтен, едно и също е. Но руснаците мислят, че е финландската сауна е суха. Но тя не е – тя е същата като съветската баня. Руснаците имат малко по-различни привички – като да вземем за пример да влизат в сауната с шапки, а ние не.
Снимка: Даниел Димитров
И най-после, както сме набрали скорост, Ви насочвам предизвикателство. Да поставите дума или две пред името на едни от най-големите музиканти, с които сте имал опцията да се срещнете досега. Да стартираме от Лейф Сегерстам?
- Луд талант.
Леонид Корчмар?
- Велик възпитател.
Юрий Симонов?
- Ексцентричен възпитател.
Йорма Панула?
- По-добре да не го загатваме (Смее се – бел. а.).
Курт Мазур?
- Велик актьор.
Вадим Репин?
- Трудно е да се каже с една дума, само че той е като Светлин – доста прелестен музикант.
Кюнг Уа Чунг?
- Плашеща (Смее се – бел. а.).
Джиан Уанг?
- Виртуоз.
Франц Велзер-Мьост?
- Ще кажа, само че не би трябвало да го пишете (Смее се – бел. а.).
Светлин Русев?
- Удивителен.
Найден Тодоров?
- Всъщност, не го познавам, виждали сме се два пъти, само че нямаме персонални контакти...
Саша Мякиля?
- Вечно учещ се.
„ Аз съм музикант, който обича повече да мисли, да фантазира и да си показва музиката, в сравнение с да свири на инструмент. Следователно, дирижирането е моето нещо “, споделя Саша Мякиля. Той е „ откърмен “ с музика. Отраснал е в семейство, в което всеки владее някакъв инструмент. След това учил при световноизвестните диригенти Лейф Сегерстам и Леонид Корчмар, специализира при светила като Юрий Симонов, Йорма Панула, Курт Мазур.
Кариерата му минава през Националния оркестър на Франция и Оркестъра на Кливланд. От 2017 година е артистичен шеф на Оркестъра в Хелзинки. И това е единствено началото от „ кралската “ закваска на 47-годишния финландски диригент. Той гостува в София броени дни преди рождения си ден за концерт със Софийската филхармония и Светлин Русев като солист.
Пред btvnovinite.bg Саша Мякиля споделя за любовта към Русия и Източна Европа, за културния потрес, за живота в Сибир, за непокорните оркестри и бунтовниците, за това кой би трябвало да диктува усета – музикантите или публиката, за детайлността в работата и в живота, за особеностите на финландската сауна и съветската баня. Съвсем естествено, диалогът стартира с България, спомените от първата му среща с виртуозния ни цигулар Светлин Русев и техните взаимни планове:
- Всъщност, не си припомням дали се срещахме в Париж или в Солун, тъй като се виждахме и на двете места. Светлин работеше с радиооркестър в Париж, само че и с филхармонията в Солун. Но мисля, че първо се видяхме в Париж, където аз работех с Националния оркестър на Франция.
След това, в Солун, той изсвири нещо необикновено мъчно. Мисля, че беше Violin Concerto на Корнголд или нещо сходно (Ерик Волфганг Корнголд, 1897-1957, е роден в Австрия американски композитор и диригент, дете-чудо, той се трансформира в един от най-важните и авторитетни композитори в историята на Холивуд – бел. а.). Там Светлин ми сподели, че желае да работим дружно. Спомням си, че първичното ни запознанство беше провокирано от това какво ръководя аз. На мен пък ми беше забавно да видя той по какъв начин свири.
Той първо ме предложения да ръководя концерт с корейския пианист Сонг Джин Чо (Първият корейски пианист, станал лауреат на интернационалния конкурс „ Шопен “ във Варшава, 2015 – бел. а.) и това беше първото ми посещение в България. Беше в действителност отлично прекарване и аз бях благополучен от работата си както с оркестъра, по този начин и с този брилятнен музикант. След това бях поканен в Русе да ръководя произведение с друга корейска музикантка.
Снимка: Даниел Димитров
Едва преди две години свирихме дружно със Софийската филхармония –
концерти на Чайковски и на Минко Ламбов. Много ми харесва да работя със Светлин, тъй като той е освен виртуозен цигулар, образован човек, само че е и доста прелестен за другарство.
Важно ли е, когато работите с изпълнителите, те да се качествени като хора, а освен като музиканти?
- Да. Да. Много ми харесва да работя с вашия концертмайстор Павел Златаров. Ние сме като екип и си оказваме помощ един на различен по време на подготовка.
Родителите Ви обичат съветска просвета и литература, което проличава и от името Ви. От тях ли идва и интереса Ви към тази просвета и изобщо – към този район?
- Интересен въпрос. Учил съм диригентско майсторство в Санкт Петербург, само че в Русия попаднах инцидентно. Това, че нося славянско име, ми оказва помощ доста там. Лесно ми е да работя с съветските музиканти, тъй като приказвам езика.
Не приказвам български, само че сносно го разбирам (Смее се – бел. а.). Лесно ми е да работя тук, както и в Естония, и изобщо – в Източна Европа. Усещам го като нещо доста близо до сърцето ми.
Намерил сте ключа към славянската душа?
- Надявам се...
Вашата персонална биография е повече от любопитна. Майка Ви е флейтистка, татко Ви свири на саксофон, а Вие самият в началото свирите на кантеле (Струнен инструмент, сходен на гусла – бел. а.)...
- Да, татко ми към момента конструира такива принадлежности..
След това Вие минавате на виолончело. По-малкият Ви брат от 3-годишен свири на цигулка, след това на тромпет...
- Като дребен смятах, че всички хора живеят по този начин – всички свирят на музикални принадлежности (Смее се – бел. а.).
На 15 години брат Ви схваща, че това не е по този начин, и хвърля тръбата. На Вас такава мисъл минавала ли Ви е през главата?
- Да (Отговаря стремително и стартира да се смее – бел. а.). Когато бях на 16, желаех да спра да изсвирвам на виолончело. Исках да изсвирвам на саксофон, тъй като беше по-популярен. Исках да се опитвам с известна музика, само че след три години още веднъж се върнах към виолончелото.
А обичате ли да се връщате към интервала с рок групата и джаза?
- Това беше до момента в който, свирех на саксофона. Да, тогава бях младеж и желаех да върша по-модерни неща и по-модерна музика. Беше ваучър. Мисля, че доста ми оказва помощ в работата това, че запознат съм поп и рок, както и от джаз, както и от симфоничната музика. Всичките са доста свързани и си оказват помощ една на друга.
Диригент е Вашата непрекъсната специалност. Сега хрумва ли Ви да превключите на друга вълна?
- Знаете, живеем в пандемия... Миналата година през март затвориха всички концертни зали във Финландия. Всичките ми концерти бяха или анулирани, или отсрочени за идната година. Известно време бях доста печален. Мислех си, какво мога да върша с моя музикален гений, откакто не мога да го употребявам.
Снимка: Даниел Димитров
Преди три години обаче завърших с докторантурата си по музика. Затова знам по какъв начин да правя изследователска работа в музиката. И тъкмо с това се занимавах през последната година. Изучавах един финландски композитор, който се споделя Леви Мадетоя (1887-1947, композитор, музикален критик, диригент и учител от късноромантичния и ранномодерния интервал, приет за един от най-значимите финландски съвременници на Жан Сибелиус – бел. а.).
В момента приготвям критическа публикация върху неговата първа симфония, който ще бъде подготвен в края на тази година. Положих много старания, само че за мен беше същинско наслаждение да се дълбая в музикалните архиви, в библиотеките, да уча античните ръкописи у дома. Тогава си дадох сметка, че и това е работа, която мога да правя.
Сега обаче съм доста удовлетворен, че съм в София. Бях малко нервозен, тъй като последният ми концерт беше през октомври... По едно време имах съмнение и се питах дали ще мога да се оправя. Но тази заран, когато се разсъниха, си споделих „ Да, мога да го направя! “ (Смее се – бел. а.).
От 2017 до 2019 година сте основен гост-диригент на Симфоничния оркестър в Красноярск. Какъв беше културният живот в Сибир?
- В Русия обстановката е следната: Има Москва, има Санкт Петербург и други огромни градове, които са много сходни един на различен. Културата е хомогенна. Няма огромна разлика сред огромните съветски градове в Европа и в Сибир. Всеки град има оркестър, опера, спектакъл, музей.
Отидох там, тъй като Красноярск е огромен град. Иначе не съм бил в Русия от година и половина, тъй като границите бяха затворени.
Смятате ли себе си за глобалист и вярвате ли, че това е добре за културата на една по-малка страна?
- Не мисля, че съм глобалист. Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, с разнообразни култури, да изучавам новия езици. Но съм безусловно срещу уравновиловката сред другите култури.
Щастлив съм, че има Европейски съюз и отворени граници, и е елементарно да пътуваш. Но същински се удивлявам на уникалността на другите култури и на техните нации.
Снимка: Даниел Димитров
Мъчно ми е, че във Финландия англоговорящата просвета е съвсем на всички места. В поп музиката и в малкия екран всичко е на британски. Аз персонално бих желал да има по-голямо наличие на финландската просвета в средствата за всеобща информация.
Има ли непокорни оркестри?
- Има. Когато работя с оркестър, това е екип от най-малко 70, 80 или 90 индивида. И в никакъв случай не се получава по този начин, че всички да ме харесват. Винаги има един или двама, които стачкуват по време на подготовки. Но аз съм удовлетворен, до момента в който най-малко половината от оркестъра не стартира да се бунтува (Смее се – бел. а.).
Не знам дали е въпрос на шанс, само че и четирите пъти, които съм бил в България, не съм имал безусловно никакъв проблем с музикантите.
Това значи ли, че когато има един-двама бунтовници, оставяте нещата да се развият от единствено себе си?
- Да да... Точно по този начин. Тук не виждам бунтовници, а в случай че има, те доста добре се прикриват (Усмихва се – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров
Трябва да кажа, че атмосферата в оркестъра, значително, се дължи на диригента. Ако ти си отворен, открит човек, с лек темперамент и обичаш да споделяш, хората се отварят и се държат добре с теб. Ако диригентът е пристигнал с желанието да дисциплинира всички, даже и тези, които не са бунтовници, ще се настроят против него и ще се бунтуват.
Смятате ли, че музикантите би трябвало да оформят усета на публиката, или е по-добре да се водят от нейния усет?
- Не мисля, че и двата разновидността са изцяло годни. Смятам, че по-голяма част от планирането би трябвало да се прави от хора, които са доста добре осведомени с музикалните усети и обичаи. Трябва да се има поради и това какво желае да чуе публиката, да има взаимоотношение с публиката – с цел да се намерят допирните точки.
Критици Ви дефинират като „ работлив, упорит, наясно с многочислени елементи, съвършено квалифициран “. На кои елементи обръщате най-голямо внимание в работата си?
- Това е доста обширна тематика, която има музикален и психически аспект – във връзка с диригентската ми работа и във връзка с хората. Интересувам се от логиката на психиката на музиканта, от логиката на психиката на групите, от това по какъв начин се въодушевяват хора и по какъв начин да извадиш най-хубавото от тях.
Снимка: Даниел Димитров
Относно музикантската част може да се каже, че съм захласнат от ритъма и от другите текстури на оркестрацията, както и от общата форма и трагичното разгръщане на музиката.
Детайлен ли сте и отвън сцената?
- Това е един доста сложен въпрос (Смее се – бел. а.). И може би е по-добре да не давам отговор, тъй като някои хора считат, че съм подобен, и това доста ги нервира. Важното е, че се пробвам да работя върху себе си и да се развъртвам като персона. Опитвам се да пребивавам по-неангажиращо в персоналния ми живот, да има по-малко драма и напрежение.
Харесвате Бетховен, Брамс, Менделсон? Извън класиката, каква музика Ви въодушевява?
- Слушам всякаква музика и това се трансформира непрестанно с времето. Понякога обичам да чувам финландска национална музика. Понякога обичам да чувам международна етно музика, да вземем за пример индианска.
Имам си любимци в поп музиката. Обичам да се майтапя, че имам кралски усет във връзка с попа – зщото одобрявам „ Куин “ и Принс.
Казвате: „ За да се преместиш в Русия, ти би трябвало храброст, тъй като езикът е сложен, а методът на живот за мен беше културен потрес “. Другаде случвало ли се е да изпитате културен потрес?
- Да, случи се по време на двегодишното ми престояване в Съединените щати. Там изпитах различен тип културен потрес. Най-големият потрес за мен беше, че американците, с които работех, измерваха всичко в пари. Забелязвах, да вземем за пример, че в администрацията на оркестъра някой ненадейно е уволнен. Аз не можех да схвана за какво...
Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 година
Някой от върха решаваше, че индивидът не работи задоволително добре или не е подобаващ за работата и по тази причина просто се изритва и се намира различен човек. За мен беше шокиращо да схвана, че хората могат да разсъждават толкоз опростено. Аз не бих помислил за индивида като финансова стойност, бих огледал цялостния му живот, контактите, които има...
Имал ли сте чувството за културен потрес в България?
- Не! (Смее се – бел. а.).
Така, с усмивка, апелирам, почтено да отговорите, което е по-добро – финландската сауна или съветската баня?
- Ако би трябвало да съм почтен, едно и също е. Но руснаците мислят, че е финландската сауна е суха. Но тя не е – тя е същата като съветската баня. Руснаците имат малко по-различни привички – като да вземем за пример да влизат в сауната с шапки, а ние не.
Снимка: Даниел Димитров
И най-после, както сме набрали скорост, Ви насочвам предизвикателство. Да поставите дума или две пред името на едни от най-големите музиканти, с които сте имал опцията да се срещнете досега. Да стартираме от Лейф Сегерстам?
- Луд талант.
Леонид Корчмар?
- Велик възпитател.
Юрий Симонов?
- Ексцентричен възпитател.
Йорма Панула?
- По-добре да не го загатваме (Смее се – бел. а.).
Курт Мазур?
- Велик актьор.
Вадим Репин?
- Трудно е да се каже с една дума, само че той е като Светлин – доста прелестен музикант.
Кюнг Уа Чунг?
- Плашеща (Смее се – бел. а.).
Джиан Уанг?
- Виртуоз.
Франц Велзер-Мьост?
- Ще кажа, само че не би трябвало да го пишете (Смее се – бел. а.).
Светлин Русев?
- Удивителен.
Найден Тодоров?
- Всъщност, не го познавам, виждали сме се два пъти, само че нямаме персонални контакти...
Саша Мякиля?
- Вечно учещ се.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ