Силвестър СТАЛОУН | Когато си гладен, правиш това, което обичайно никога не би направил
Той има особено, изключително лице. Роден е с парализа в долната лява част. Като дребен говорел неразбираемо. Като по-голям никой не е желал да го наеме за роля. Стига дъното на отчаянието, когато без заслон и пари, спи на автогарата с правилния си другар – кучето Бъткъс. И е заставен да го продаде за 25 $ на чужд – с цел да има пари за храна. Историята на Силвестър Сталоун е история на борби – от началото, до края. Мъж, който отхвърля да се съобщи. Мъжът, който въодушевен от различен огромен биткаджия – Мохамед Али, написа сюжета на паметния филм „ Роки " за 3 денонощия и потегля да го предлага на продуцентите. Най-добрата оферта, която получава е за 350 000 $ за сюжета и 35 000 $, с цел да играе в основната роля. Първото нещо, което прави Слай – да откупи вярното си куче Бъткъс от индивида, на който го е продал. То взе участие един до друг с него в лентата, която разрушава боксофис класациите по света и донася облага от над 200 милиона $. Сниман за 28 дни, „ Роки " победи с 3 награди Оскар, а Силвестър Сталоун споделя: „ Не е значимо какъв брой мощно си бил удрян, а дали имаш силата да се изправиш и да продължиш напред – в това е успеха ". Роден на 6 юли 1946 година
(Sylvester Stallone in First Blood, 1982)
Когато бях на 11 си счупих ключицата – скочих от покрива на триетажната ни къща в Мериленд. Представете си, какво съм имал в главата – да скоча с чадър, надявайки се да полетя. Нищо не стана, а аз паднах в бетонна яма цялостна с вода – моя татко строеше в беседка за барбекю. Когато се приземих, той излезе на прозореца, видя ме да лежа в ямата с чадър, закрепен на шията и сподели на майка ми – „ Това момче в никакъв случай няма да стане президент. Родила си глупак! ". А аз отвърнах: „ Същото са казвали и за Едисон, баща ".
Моята майка ме смяташе за гамен. Тя имаше спортна зала и самата вдигаше тежести. Когато сметнеше, че се държа безочливо, тя ми прилагаше всички техники от битката, а след това ме мяташе на коленете си и ме биеше с метлата. При това напълно не на смешка.
Майка ми има извънредно ослепителен и динамичен живот. На млади години е работила като циркова актриса, тя е първата жена, най-малко по мой спомен, която е водила бодибилдинг шоу по малкия екран – това беше през 1950 година Освен това е прелестен астролог, гадае на ръка и даже изобрети рампологията – гадаенето на гъз. Ние постоянно сме имали доста близки връзки, само че аз въпреки всичко не съм й разрешавал да ми гледа на гъз - допускам прекомерно мръсни предзнаменования би видяла.
Снимах се гол. Тогава нямаше какво да хапвам, изгониха ме от квартирата и 4 нощи поред прекарах на автогарата - с цел да не ме приберат ченгетата и в опит да поспя най-малко малко. Книгите си прибрах в сейф. Бях изцяло обезверен. Затова, когато прочетох във вестника обявата, която оферираше 100 $, взех решение че това е подарък от ориста. Това, че трябваше да се събличам, мен не ме вълнуваше изключително – не ставаше дума за порнография. Когато си гладен, правиш това, което всекидневно в никакъв случай не би направил. Смешно е, какъв брой еластичен е моралът, когато става дума за оцеляване. Но още по-смешно е, когато стоиш пред камерата и се опитваш да убедиш себе си, че се занимаваш със сериозна работа. Мислех си: „ Е, това вероятно е същинско изкуство ". Така или другояче, трябваше или да се фотографирам, или да ограбя някого. Бях на ръба на пропастта. За 2 дни фотоси, получих 200 $ и се изнесох от автогарата.
Когато бяха дребни, дъщеричките ми не знаеха какво работя. В една учебна анкета бяха написали, че играя голф и преравям градината.
Актьорството храни единствено егоцентричната ми страна. Харесва ми да се видя на екрана. Но не постоянно, и не до такава степен, че да се постанова да отивам на психиатър. Режисурата е друга, многопланова работа. А писането за мен – това е съвсем чиста еротика. Когато в главата ми идват положителни хрумвания или изречения, мога да скоча от бюрото и да направя колело от възторг. Един сценарист основава работа за 300 индивида и забавление за милиони други. Е, тогава, кой е основния воин във кино лентата?
Когато фотографирам филм всеки ден се храня с едно и също. Сутрин – салата с риба звук или пиле със зеле, и това е. Обед – телешко с ориз или риба с ориз, или стек с ориз. Това по този начин ми е дотегнало. Боже, какъв брой ми е дотегнало...
Когато станеш богат и популярен, ти се отдалечаваш от действителността. Между теб и същинския живот постоянно има хора, които се грижат за проблемите ти, наблюдават за твоето благополучие и сигурност. А когато в живота ти се случи злощастие, разбираш, че никаква популярност не може да те отбрани от него.
(Dolph Lundgren and Sylvester Stallone in Rocky IV, 1985)
(Sylvester Stallone and Kurt Russell in Tango & Cash, 1989)
Искам да ме запомнят като човек, който има смелостта да преодолява компликациите и да трансформира събитията. Моята доктрина – постоянно да бъда неотстъпчив и твърдоглав.
Всички вършим неточности. Оглеждам се към себе си и виждам хора на моята възраст, а в очите им горчивите мисли: „ Изживях друг живот, който желаех, а в този момент мога само да кажа, че никой не ще и да ме чуе ". И аз съм се чувствал по този метод и в случай че това не може да бъде преодоляно, то може да те убие.
Не мисля, че човек би трябвало дабъде малтретиран, спиран или лишаван от обич. Но зная от опит, че в случай че той има всичко в остатък, няма да развие нито съзнанието си, нито ще почувства глада и беззащитността, без които е невероятно да пишеш и твориш. Повечето писатели и художници не са удовлетворени от творбите си. Представете си, че сте браншове в дом, цялостен с обич и грижовност, там, където са ви казвали, че сте най-хубавият. Тогава, от кое място ще се сдобиете с мотивация да вършиме каквото й да е по-голямо?
Щастливата жена – това е благополучен живот. Нужни ми бяха 30 години, с цел да стигна до това. Когато се готвите да спорите за нещо, убедете се на първо време, че мотивът за това е по-сериозен от отдалеченото за тв приемника. Сега зная, какво значи да имаш превъзходна жена. Сега мога да пиша, мога да мисля и усещам, че има какво още да потвърждавам.
Славата ми хвърляше прекомерно огромна сянка, а моя наследник страдаше от това. Обвиняваше ме за всичките си неудачия. Мислех си: „ Господи, по този начин той ще се погуби! ". Той избра ролята на жертва и ще изгори в нейния огън, и никой няма да успее да го избави. Винаги съм се старал да бъда добър с него, само че му споделях още: „ Знаеш ли, момчето ми, животът не е в това, какъв брой мощно удряш, а след какви удари оставаш на крайници. Не можеш цялостен живот да прехвърляш отговорността на другите хора. Само страхливците вършат това ". (Синът на Сталоун – Сейдж умира през 2012 г.)
Аз съм роден критик. Имам лично мнение за всичко. Длъжен съм да имам. Онзи, който няма лично мнение, дано отпътува в Тибет и да пее мантри.
Снимки: imdb.com




