Той е велик български светител, благоухание на Христа в българската

„ Той е популярен български светител, благовоние на Христа в българската земя, съвършенство на свещенството, хладнокръвен дирек на живота, ходатай и молитствувател пред Бога за своя град и целия български народ. “

Животворни слова на видния български църковен историк акад. Иван Снегаров (1883-1971), отдадени на делото на Климент Охридски.

(St. Clement of Ohrid, Last Quarter of XIV Century, St Mary Perivleptos Church, Ohrid Icon Gallery)

За личността и смисъла на св. Климент Охридски

Със своите слова Климент е сложил началото на християнската проповед в България и е първият наш църковен оратор…

Всичко за народа, нищо за себе си – това бил главният принцип на неговия живот. Така, Климент се явява пред нашите очи съвършен публичен деятел, популярен български родолюбец.

У него любовта към отечеството била органично и хармонично обвързвана със мощната му религия в Бога и безпределната му обич към Оня, Който увисна на Голгота за възтържествуване на истината и правдата в света. Усвоил апостолския дух на своите учители, той се стремил да приложи високите християнски начала в живота на хората. По образеца на Христовите апостоли, той е живял и действувал в света, сред хората, тъй като бил уверен, че християнството е на първо място религия в усъвършенстването на живота, че то е непрестанен блян на индивида към оприличаване с Всесъвършения.

Действувайки в обществото, Климент се стремил да го преобрази нравствено. Ала общественикът Климент, в случай че и да не бил аскет, е живял сред хората като монах. Той бил образец на самоограничение и хладнокръвие.

Твърдо уверен, че духът е креативна мощ, а не плътта, той непрекъснато бодърствал, не се привързвал към земните богатства, не се стремял към власт и популярност, парцела си смятал не своя благосъстоятелност, а подарък Божи за бедните, завистта и омразата му били непознати. Той бил извор на благосклонност и съчувствие, олицетворение на благост и примирение. Според справедливите думи на църковния песнописец, той бил дух в плът, небесен мъж, ангелоподобен. „ Твоят благ живот – пее артистът – надминава човешкия разум, тъй като твоите подвизи са свърхестествени и ужасяват самите благ ликове, по какъв начин с материалното се съединил невещественият “.

Значението на св. Климента

Твърде елементарно може да се разбере смисъла на делото на св. Климента, в случай че се пренесем въображаемо преди 1070 години, когато българите приели християнството. Мрак на незнание е покривал обширната българска земя. Аспаруховите българи и славяните в българската страна още не са били слети в един народ. Християнството било споителна мощ. Съзнавайки това, княз Борис е полагал всички старания, с цел да утвърди новата религия в душите на своите жители. Той строил величествени храмове, издигал манастири, като насърчавал и други да вършат същото. Но при все че прабългари и славяни още не са представлявали строго завършена нация, една единствена културна мощ. Чуждото духовенство в България, ставайки проводник на външно въздействие, е спъвало процеса за формиране на славянобългарска националност. Християнството могло да стане мощ за саморасъл живот в България, само че посредством българско учебно заведение, посредством българска книжовност. Климент е донесъл искрата, която запалила факела на българската култура, и с това се явил избавител на България от заплахата да бъде погълната от непозната буря. На неговия подтик се дължи бързият подем на България. Борис и Климент са създателите на българската националност като обособена културно-историческа големина: първият е основал, така да се каже, физичната й страна, вторият – духовната. Борис, сходно на скулптор, е събрал детайлите на българската националност и им дал външен облик, а Климент им вдъхнал витално дихание, – той е одухотворителят на българската националност. От негово време е почнала българската нация духовно да се оформя и да заема изключително място в историята на човечеството.

Творческото влияние на Климента било толкоз мощно, че духът на българския народ, ето в течение на хиляда години, по своята същина е отражение на Климентовия дух. Цялата история на българската просвета съставлява развиване на тоя дух, тъй като всички копнежи и идеали на здравите български остарели и нови генерации са вдъхнати на първо време от Климента. Цялата плеяда национални дейци от остаряло и ново време имат за витално начало и център Климента.

Той е първият преподавател. А известно е, че учебното заведение е зеницата на всеки народ.

От деня, когато Климент се яви на българското небе като звезда-зорница, светлина озари българския народ, който, както пее църковният песнописец, лежеше в сянката на гибелта, прогледна и се устреми в орлов полет към висините на знанието.

Климент, третият славянска литератор след Кирил и Методий, се явява за България пръв публицист. Той е лично най-даровитият, най-вдъхновеният, най-плодовитият български публицист през Симеоново време. Той е обработил и осветил славянобългарския език, считан от гърците за безчовечен, като го направил за годно оръдие за изказ на най-високи хрумвания и дълбоки усеща, неотстъпващ по еластичност на гръция и латинския език.

Като пръв свещеник българин, Климент е и основоположник на българската подчиненост. Негово дело се явява основа на Българската черква. Той й дал силата да бъде цитадела на българската националност срещу стихии и разтърсвания.

Паметта на свети Климент

Още приживе считан за праведник, той прекомерно рано бил присъединен към лика на светиите. Вече в XI век, както се вижда от Асемановия календар, паметта му се чествала на 27 юли (ст. стил). Същото се удостоверява и от пространното житие на св. Климент, където създателят ясно приказва за тържествено празнуване на паметта на светеца в Охрид. „ Дай мир – моли се той на св. Климент – на своя народ, с цел да можем да честваме празниците ти с цялостно забавление “. Той ще да е бил канонизиран за светец още в X в., скоро след гибелта му. За това съмнение ни дава съображение на първо място една къса старобългарска св. Климентова работа, която, както се вижда от наличието й, била формирана в Охрид, в случай че не от някой непосреден възпитаник на светителя, то във всеки случай отблизо по време духовно лице, преди рухването на България под византийско робство.

Благоговейната респект на народа към св. Климент била така висока, че охридските архиепископи-гърци, желаейки да се сближат с инородното си паство и уверени в духовното великолепие на Климента, са работили за увеличаване на култа към него. Теофилакт му съставил прелестно житие, което приключил с възвишена молитва към него, като го назовава „ божествена и свещена глава “, „ земен ангел “ и „ небесен човек “, „ плодородна маслина “ и други Някои от охридските архиепископи са съставили за Климента и високопоетични църковни песнопения. Стоейки с благочестив екстаз пред неговия възвишен облик, те го рисуват с ярки пленителни краски. За тях той е популярен боговдъхновен преподавател, нов деятел, равноапостол, нов деятел Павел за новите коринтяни – българите; ментор, който преобразил българите от див и недодялан народ в питом и мирен, направил ги определен народ. Климент е трансформирал суровата българска тирада в заветен език. Усвоил висшата философия, той е станал огледало Божие за народа, проникнал е в глъбините на Божията премъдрост и бил всемъдър изяснител на Светото Писание от гръцки на български. Климент бил богоговорител, сияйна звезда за българската земя, определен от Бога камък за заличаване на езичеството, същинска Божия лоза, неизчерпаем извор на божествено знание. За неговите каузи се носи новина по цялата земя; неговите речи са сладки благовонни цветя, сладки води. Неговите песнопевци изключително се възхищават от пастирството на св. Климента. Той е популярен български светител, благовоние на Христа в българската земя, популярност и хвалба на светителите, съвършенство на свещенството, хладнокръвен дирек на живота, ходатай и молитствувател пред Бога за своя град и целия български народ.

От деня на Климентовата гибел до през днешния ден народът в Охрид и покрайнината има вяра, че той непрекъснато бди от небето над своята земя, и се стича пред неговия гроб да елементарни излекуване на телезни и душевни недъзи, както и духовна мощ за защита на своя жанр и език. „ Златният св. Климент ке ни поможит “ – тази жива религия на охридското българско население е непоклатима метафизична основа на неговото битие*.

Ако и разграничена Македония от България, вътрешната връзка сред тях е все по този начин тясна, както преди, и по този начин ще бъде през всички епохи: ореолът на св. Климент е нетленният лъчезарен венец, който ги свързва в една единна творечeска сила…

Из книгата „ Св. Климент Охридски “ на акад. Иван Снегаров (по изд. от 1939 година, „ Книгоиздателство Т. Ф. Чипев “)
Източник: 
*St. Clement of Ohrid, Last Quarter of XIV Century, St Mary Perivleptos Church, Ohrid Icon Gallery, bg.wikipedia.org