Той е най-голям не просто като мащаб на ангажираните сили,

Той е максимален не просто като мащаб на ангажираните сили, само че също по този начин и като обмисляне, съгласуваност и отчитане на всички вероятни географски, обществени, политически и военни фактори, които оказват въздействие върху неговата реализация.

Втората международна война, за положително или зло, е обречена да държи голям брой върхове в човешката история. Повечето от тях са мрачни и кървави. Десантът в Нормандия е следващата, въпреки и знаменателна страница класацията с „ най-… “. Оценките за тази военна интервенция варират от героичното й показване в западните кино продукции и литература, през пренебрежението на съветско-руската позиция, с цел да се стигне до наложителното заклеймяване от страна на феновете на Вермахта, за които всяко нещо, което не е проведено от германците е повече или по-малко неспособно, некадърно или скалъпено. Най-важното нещо, когато става дума за история, е да запомним, че в нея нищо не е черно или бяло, а нюансите на сивото са много повече от петдесет.

Темата за разкриване на втори фронт против Нацистка Германия стартира да се разисква още в края на 1941 година По това време, Вермахтът чука на портите на Москва, а Червената войска е пометена по цялото продължение на Източния фронт, понасяйки поредност от унизителни и пагубни провали, които оставят цели армии в плен на германците. За Сталин е извънредно значимо да понижи натиска против своите войски, които имат незабавна потребност от прегрупиране, преструктуриране и превъоръжаване, откакто големи количества оръжие, техника и боеприпаси са били или унищожени или пленени от германците.

Американски бойци минават през Дорсет, с цел да се качат на транспортен съд за Франция

Въпреки всички проблеми, при започване на декември 1941 година, РККА съумява да закрепи някакъв постоянен фронт и да спре немското нахлуване. Това се случва най-много въз основата на чутовните старания на бойците и междинния офицерски ешелон и има малко общо с съответно обмисляне или политическо водачество. Атаката против Пърл Харбър дефинитивно развързва ръцете на Съединени американски щати за включване във войната. Презокеанският мастодонт обаче има потребност са се разсъни преди да може да хвърли във войната цялата си чудовищна мощност. Потенциалът на Съединени американски щати да се преструктурира на бойна нога е в действителност замайващ. Според експертите във Вашингтон, Щатите се нуждаят от три години, преди военната им машина да проработи на 100%. Стане ли това, всички са единомислещи, че краят на войната е въпрос не на „ дали “, а на „ по кое време “.

Макар руската промишленост да не може да съперничи на тази на Щатите, Съюзът е изцяло кадърен да надиграе Германия и самичък, стига да получи задоволително пространство за дишане. Като прибавим към уравнението и империята над която Слънцето не залязва, с нейните безкрайни находища от петрол и колосален флот, наподобява, че още по Коледа 1941 година, Втората международна война към този момент би трябвало да се брои завършена. Но дали?

Презканално немско оръдие

Нацистка Германия е съперник, с който нито една страна не би желала да се бие сама. Франция и Англия към този момент са създали неблаговиден опит в тази посока и са се провалили пагубно през 1940г. Германия разполага с отличен офицерски корпус, както на приблизително, по този начин и на високо равнище. Индустриалният й потенциал съперничи на този на Англия и отчасти на Съюз на съветските социалистически републики, а качеството на военната й техника нормално превъзхожда това на останалите Велики сили. Танковете са индикативен образец в тази тенденция, въпреки много да може да се каже и за артилерията, транспортните средства и самолетите.

В ранните стадии на войната, това релативно техническо предимство, съчетано с по-качествено образование на бойците и по-доброто тактическо и стратегическо обмисляне, съумява да компенсира сполучливо количественото предимство на съперниците на Хитлер. През 1942 година, Германия съумява да разгърне нова атака в Украйна и именитата 6-та войска доближава до Волга, а в Африка Пустинната лисица Ервин Ромел надиграва британците, изтласквайки ги през цяла Либия, чак до границите на Египет. Светкавичните победи на Япония в Индокитай и Индонезия допълват картината. Към септември, 1942 година, макар че най-големите индустриални сили са ангажирани против Оста, на пръв взор наподобява, че Хитлер и съдружниците му могат и да съумеят да измъкнат успеха.

Реалността скоро се намесва в уравнението и прогнозите на по-предвидливите експерти стартират да се сбъдват една по една. Американският тихоокеански флот стартира да разрушава и изтласква японците назад към родните им острови. В степите на Евразия, добре плануваната и координирана интервенция „ Уран “ прекършва настъплението на Вермахта към Кавказ и обръща дефинитивно хода на военните дейности на Източния фронт. В Африка, ген. Ервин Ромел се сблъсква с непреодолимата количествена разлика, която неговия Африкански корпус среща против непрекъснато засилващата се английска войска на Монтгомъри. Подводната война, надзиравана от Дьониц също стартира да се прекатурва. До скоро немските подводници са заплашвали да унищожават английското морско преимущество и да трансфорат Атлантика в гробището на англосаксонската военноморска мощ.

Омаха

Индустрията на Съединени американски щати стартира да създава в количества, за които в Берлин могат единствено да сънуват. „ Чудото на Шпеер “ е тематика за диспути измежду мнозина историци, само че даже забележителните темпове на индустриална готовност на Германия бледнеят пред пробуждането на американския капацитет. Освен това, Съединени американски щати стартира да зарежда Англия и Съюз на съветските социалистически републики със първични материали, които подвигат на крайници личните им промишлености и скоро трите съюзни страни стартират да задушават Оста по всички фронтове. Когато съотношението в количество е релативно рационално, качеството на немската техника е основно. В един миг обаче, Съюзниците стартират да създават толкоз доста, че качеството стопира да има значение.

Въпреки това, способността на Германия да води ефикасна защита по всичките си фронтове е забележителна и не може да се отхвърли. Кървавата 1943 година отбелязва голям брой съюзнически триумфи, както на Източния фронт, по този начин и в Африка и Италия. Въпреки това, всеки километър земя се изплаща с реки от кръв и тонове разрушена техника. За Съюзниците, събрани на конференция в Техеран излиза наяве, че Германия би трябвало да бъде пречупена с отваряне на сериозен фронт в Западна Европа, с който да се принуди врага да раздели чезнещите си сили и да се форсира края на войната. Обратното би означавало пагубно огромни загуби и проточване на спора.

Англия и Съединени американски щати желаят да подсигуряват следвоенен надзор над колкото се може по-голяма част от Европа. Макар Рузвелт да счита, че може да се разбере със Сталин, Чърчил е много по-трезв в преценката си за руския водач и вярно отбелязва, че Съюз на съветските социалистически републики няма да отстъпи от нито една територия, окупирана от Червената войска. Появява се и фактора Свободна Франция. Шарл Дьо Гол и неговите съветници по всякакъв начин търсят късмет да извоюват за страната си позицията на победителка, а не на освободена страна в Следвоенния свят.

За тях освобождението на европейските територии на Франция е от първостепенна значимост за идеята им. Идеите за нов фронт на Балканите и в Италия са отхвърлени. Операцията в Италия към този момент е потвърдила своята неефективност за изваждането на Германия от войната, а Балканите са прекомерно незначителни във връзка с стратегическите позиции за нанасяне на удар в сърцето на Германия.

Според проектите, Съюзниците би трябвало да основат необятно предмостие в Нормандия, което да включва и основните градове Каен и Шербур. Там би трябвало да бъдат ситуирани летища и продоволствени бази, на чиято основа настъплението да се разгърне навътре в Франция. Операцията получава кодовото наименование „ Оувърлорд “.

За да бъдат прикрити желанията на Съюзниците, в деяние влизат поредност от диверсии, останали с общото наименование интервенция „ Бодигард “. Докато разузнаването се стреми да обърка германците, учени, политици и военни се заемат да възнамеряват фактическия десант. Съединените щати плануват присъединяване с два армейски корпуса – V-ти и VII-ми, а Англия – със своите XXX-ти и I-ви корпус. Общо, над 150 000 бойци би трябвало да бъдат стоварени по крайбрежията на Нормандия.Поддържащия военноморски флот включва над 6 900 кораба, разграничени в осем флоти, като 2/3 от съдовете са предоставени от Англия. Над 190 000 моряци вземат участие в интервенцията паралелно със сухопътните сили. Военновъздушната поддръжка се обезпечава от над 2 200 бомбардировача, съпроводени от изтребители, разследваща авиация и транспортни самолети, всичко над 11 500.

Срещу тях, като част от така наречен Атлантически вал, построен от маршалите Рундщед и Ромел, германците разполагали с ок. 40 000 бойци, голям брой укрепени огневи точки, артилерия и над 800 самолета. Плажовете били съответно минирани и покрити с бодлива тел, противотанкови заграждения и други трудности.

Целият фронт на десанта е разграничен на пет бранша, чийто имена са се трансформирали в именити за участвалите в сраженията и са вписани със златни букви в страниците на военната история на Съединени американски щати и Англия – Омаха, Юта, Юно, Злато и Меч. С фронт към 50 благи Съюзниците трябвало да завладяват няколко укрепени селища към Каен. Омаха и Юта са целеви зони на Съединени американски щати, до момента в който останалите три „ плажа “ трябвало да бъдат заети от английските и канадските дивизии. Начело на войските на Съединени американски щати стои ген. Омар Брадли, до момента в който британците се намират под надзора на Бърнард Мотнгомъри. Общото командване на интервенция „ Оувърлорд “ е поверено на ген. Дуайт Айзенхауър.

Самия десант по петте плажа стартира към 6 часа сутринта. Както гласи законът на Мърфи, „ най-хубавият боен проект е съответен единствено до момента в който не стартира същинската борба “. Въпреки прецизното обмисляне на теченията, етапите на луната, температурата на въздуха и водата, посоката напразно и така нататък, част от десантните съдове били отнесени встрани от в началото набелязаните позиции. Оказва се, че и плановете за позициониране на вражеските елементи също не били точни. Така да вземем за пример на Омаха, вместо упования един полк, против двете американски дивизии била ситуирана 352-та пехотна дивизия на Вермахта. Военновъздушни сили подсигуряването посредством бомбардиране на вражеските позиции също не на всички места произвело предстоящите резултати.

Тъй като бомбардировачите мъчно се ориентирали в нощния мрак, бомбите постоянно били пускани не върху самите укрепления на плажа, а навътре в сушата, без директно да обиден крайбрежните укрепления. Недобре координираното дебаркиране на Юно товарило пехотата много преди поддържащите бронирани елементи и това довело до обилни загуби измежду първите стъпили на брега подразделения.

В някои случаи бойците били пускани от толкоз ниско в мрака, че нямали време да отворят парашутите си. Други елементи били спуснати върху наводнени ниви, превърнати в истински блата. Наличието на голям брой стобори и оврази затруднило концентрацията на парашутните елементи и като цяло те не съумели да осъществят огромна част от поставените им за деня на десанта цели. Въпреки това, няколко основни пътища и мостове били подсигурени, което щяло да изиграе роля при разгръщането на десанта.

Германците се съпротивлявали настойчиво против превъзхождащия зложелател. Макар да разполагали с бункери и укрепени огневи точки, те били тотално превъзхождани по огнева мощност. Освен бомбардировачите, позициите на Вермахта се намирали под обстрела на грамадната палубна артилерия на съюзническия флот. Отделно, на доста от плажовете били спуснати особено пригодени десантни танкове, които служели за прикритие на пехотата и в допълнение нараснали концентрацията на огнева мощност за Съюзниците. Макар да имали съществено преимущество във връзка с терена, численото предимство на съперника от порядъка на 4 към 1 се оказало неизпълним фактор. Въпреки това, немските бойци се сражавали настойчиво, изключително в боевете за укрепените крайбрежни селища, които Съюзниците трябвало да прочистват къща по къща.

Предмостието било основано с цената на 10 000 убити, ранени и пленени бойци. Данните за загубите на германците варират, като най-скромните оценки са за ок. 4000 убити и ранени, а най-високите доближават до 10 000 жертви. През идната една седмица, Съюзниците съумели да изтласкат силите на Вермахта от цялата десантна зона и да основат търсеното общо предмостие. Към края на месец юли, силите под върховенството на Айзенхауър наброявали над 1 400 000 бойци, а в края на август – над 2 000 000.

Германците траяли да ангажират обилни сили за ограничение на вражеското нахлуване и хвърлили в борбата за Нормандия над 640 000 бойци. Общо, интервенция „ Оувърлорд “ коствала на Съюзниците над 220 000 убити и ранени, до момента в който германскиите загуби още веднъж получават разнообразни оценки от четвърт до половин милион.