Борецът за права Михаил Иванов, който дарява натрупаната историческа памет
Той е откривател на така наречен " Възродителен развой " по времето на комунизма и цялостен живот се бори за правата на малцинствата. Натрупал е скъп медиен списък и в този момент той го подарява, с цел да служи на другите. Той е доцент Михаил Иванов и е Човек на деня на Свободна Европа.
Михаил Иванов е един от дейните участници в събитията след рухването на комунистическия режим на 10 ноември 1989 година
От 3 януари до 14 май 1990 година той има дейна роля в Националната кръгла маса, на която власт и съпротива договарят първите свободни избори. Тогава от едната страна стои ръководещата Българска социалистическа партия, преди малко преименувана от доскорошното Българска комунистическа партия (Българска комунистическа партия). А от другата страна е неотдавна основаният Съюз на демократичните сили ( Съюз на демократичните сили ).
Кръглата маса е натоварена и да реши големите проблеми, основани от тоталитарния режим с насилствената асимилация на мюсюлманското население в България - закононарушение, което пропагандата назовава " Възродителен развой " .
На 4 март 1990 година пред Народното събрание има проява на български турци, депутатите одобряват Закон за възобновяване на имената. За това има заслуга и самият Иванов, който взе участие като секретар на учредения от него Комитет за национално помиряване .
Днес Иванов споделя, че задачата е била обществото да излезе от етническия спор, основан от Българска комунистическа партия, а етническите права на мюсюлманите да бъдат възобновени и обезпечени.
Иванов си спомня, че часове преди приемането на закона водачът на новата партия се появява Ахмед Доган, водач на новата партия Движение за права и свободи, която се бори за правата на българските мюсюлмани. От милиционерска кола той приканва стачкуващите да изоставен площада и е освиркан.
Когато законът е признат, той се връща и споделя: „ Братя и сестри, ние победихме, законът е признат! ”.
" След това той беше налаган [в обществото] като главния уредник на турската опозиция ", споделя още Иванов.
В оня миг водач на Съюз на демократичните сили е Желю Желев – дисидентът, написал книгата " Фашизмът ", който става президент на България от 1 август 1990 до 22 януари 1997 г . През цялото това време негов консултант по етническите и религиозни въпроси, както и за българите в чужбина, е Михаил Иванов.
Да дариш историческа памет
Доц. Михаил Иванов е натрупал скъп списък от издания на вестници и списания на малцинствени групи, които след идването на демокрацията могат да излизат свободно.
Сега взема решение да го подари на библиотеката на Факултета по публицистика и всеобщи връзки ( ФЖМК ) към Софийския университет " Свети Климент Охридски " (СУ).
Това се случва, до момента в който работи по организацията на кръглата маса " Медиите на етническите общности – летописец на времето ", която ще се организира на 12 март във ФЖМК.
" Опитахме се да забележим всички медии на малцинствата от 1990 до 2006 година, след която множеството минават онлайн, и Мишо Иванов доста ми помагаше. Накрая реши да ни подари неговия списък и аз съм извънредно щастлива. Най-старите корици към този момент ги обработих цифрово и ще ги покажем на студентите ", сподели пред Свободна Европа доцент доктор Жана Иванова - учител във факултета и съорганизатор на форума.
" Нищо изключително не съм направил, просто имам огромен списък и ми се ще скъпите неща от него да бъдат съхранени в университетска библиотека, с цел да се употребяват и от студентите, и от откривателите на историята на този интервал ", сподели пред Свободна Европа Иванов.
Архивът му не е с цялостните течения на изданията, само че съдържа някои от първите броеве и други скъпи екземпляри с скъпи обстоятелства за живота на малцинствата - културен, публичен и политически. Освен това самодейността му може да е тласък и други да дарят своите архиви.
Иванов споделя, че финансирането на тези вестници и списания при започване на 90-те е било извънредно мъчно и извънредно незадоволително и те са изнемогвали, някои даже спирали да излизат.
" Например двуезичният вестник " Нова светлина " (на български и турски) беше изработен с доста възторг, публицистите работеха даже нощем, с цел да излезе страница на турски език ", описа доцентът.
Той има списък и на изданията на ромската общественост - " Дром Дромендар ", " Романо ило " (Циганско сърце) и " Андрал " (Отвътре), както и турското списание " Кайнак " (Извор) на Казим Мениш - публицист, който става създател на първия буквар на турски език, утвърден от Министерството на образованието през 1992 година
В архива е и вестник " Права и свободи " – органът на Движение за права и свободи, който излиза до 1996-97 година
" Редовно го четях като консултант на Желев, там имаше доста забавни свидетелства на жертви на Възродителния развой и комунистическия режим ", сподели още Иванов.
Той добави, че по времето на комунизма е имало издания на турски език, само че те са обслужвали политиката на Българска комунистическа партия, а когато стартира промяната на имената (1984 г.) всички са задължени да преминат на български. Затова след рухването на режима за тях настава едно същинско възобновление, въпреки битката за първото издание да е огромна.
Иванов споделя, че тогава е имало доста вълнуващи моменти и остри конфликти - за възобновяване на правото на име се организират манифестации и контрамитигни, има напрежение в смесените региони. Води се и борба за легитимиране на малцинствените езици, да се учи турски в учебно заведение, за правото на самоорганизиране и сдружаване - неща, които през днешния ден е все по-трудно да си представим, само че тогава са тематика на тежки политически борби с неразбираем излаз.
Проблем има и за българските турци, които в края на 1989 година са принудени да стартират да се изселват, само че не съумяват, тъй като в един миг Турция затваря границите си. А хората към този момент са продали жилищата си, напуснали са работа, децата им са отписани от учебно заведение, огромна част от парите са изхарчени, с цел да се изпрати авансово багажът.
" Те в доста огромна степен бяха никои ", споделя още Иванов, като прибавя, че тогава е бил част от тези, които с огромен възторг са се втурнали да отстояват концепцията за правата.
" Олигархизъм, който я е сковал "
" Демокрацията пристигна " е единствено израз. Демокрацията в действителност не беше пристигнала, тя се появи в бяла одеждa в този свят, който напълно не беше либерален, трябваше да си пробива път и по този начин и не можа да го направи изцяло ", счита откривателят.
" Вече 35 година България още не е същински демократична. Тя има редица характерности на олигархична страна и битката да се преодолее този олигархизъм, който я е сковал, в действителност е битка за народна власт ", прибавя той и отбелязва, че " не е народна власт ", когато политически кръгове манипулират стопанската система и политиката.
Иванов дава за образец Движение за права и свободи и споделя, че още след основаването си това е била спорна партия.
" Освен Доган и другите някогашни сътрудници на Държавна сигурност, които бяха половината от депутатите на партията, в нея имаше и демократично мислещи хора, като - Халим Пасажов, Яшар Шабан, Хюсеин Юмер , само че те бяха заметени от него и отстранени от Движение за права и свободи ", добавя Иванов.
" А още през 1990-91 година на митингите на Движение за права и свободи се появи Илия Павлов – президентът на Мултигруп - една мощна корпорация, основана от спецслужбите и комунистическата номенклатура ".
По думите му през днешния ден " Движение за права и свободи се е оформила в доста огромна степен като олигархична партия ".
На страната на правата от още от 1968 година
Михаил Иванов е роден през 1943 година в София. От 1969 година работи в Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките , където пази докторска дисертация по теоретична и математическа физика. Целият му живот обаче е обвързван с правата на етническите и религиозните малцинства. Още през 1968 година провежда спорен клуб във Физическия факултет на СУ, който е разрушен като " естрада за клюки и ругатни против политическата линия " на Българска комунистическа партия.
През пролетта на 1985 година и лятото на 1989 година той се афишира срещу промяната на имената на етническите турци, а на 7 декември 1989 година по негова самодейност се учредява Комитет за национално помиряване.
След като е консултант на президента Желев, от 2001 година до 2005 година е секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. От 1998 година чете лекции по права на индивида, етническа политика и отбрана на малцинствата в Нов български университет и Русенския университет " Ангел Кънчев ".
Казва, че през днешния ден е пенсионер, само че това не е напълно правилно - той не стопира да се занимава с проучвания по тези тематики.
Михаил Иванов е един от дейните участници в събитията след рухването на комунистическия режим на 10 ноември 1989 година
От 3 януари до 14 май 1990 година той има дейна роля в Националната кръгла маса, на която власт и съпротива договарят първите свободни избори. Тогава от едната страна стои ръководещата Българска социалистическа партия, преди малко преименувана от доскорошното Българска комунистическа партия (Българска комунистическа партия). А от другата страна е неотдавна основаният Съюз на демократичните сили ( Съюз на демократичните сили ).
Кръглата маса е натоварена и да реши големите проблеми, основани от тоталитарния режим с насилствената асимилация на мюсюлманското население в България - закононарушение, което пропагандата назовава " Възродителен развой " .
На 4 март 1990 година пред Народното събрание има проява на български турци, депутатите одобряват Закон за възобновяване на имената. За това има заслуга и самият Иванов, който взе участие като секретар на учредения от него Комитет за национално помиряване .
Днес Иванов споделя, че задачата е била обществото да излезе от етническия спор, основан от Българска комунистическа партия, а етническите права на мюсюлманите да бъдат възобновени и обезпечени.
Иванов си спомня, че часове преди приемането на закона водачът на новата партия се появява Ахмед Доган, водач на новата партия Движение за права и свободи, която се бори за правата на българските мюсюлмани. От милиционерска кола той приканва стачкуващите да изоставен площада и е освиркан.
Когато законът е признат, той се връща и споделя: „ Братя и сестри, ние победихме, законът е признат! ”.
" След това той беше налаган [в обществото] като главния уредник на турската опозиция ", споделя още Иванов.
В оня миг водач на Съюз на демократичните сили е Желю Желев – дисидентът, написал книгата " Фашизмът ", който става президент на България от 1 август 1990 до 22 януари 1997 г . През цялото това време негов консултант по етническите и религиозни въпроси, както и за българите в чужбина, е Михаил Иванов.
Да дариш историческа памет
Доц. Михаил Иванов е натрупал скъп списък от издания на вестници и списания на малцинствени групи, които след идването на демокрацията могат да излизат свободно.
Сега взема решение да го подари на библиотеката на Факултета по публицистика и всеобщи връзки ( ФЖМК ) към Софийския университет " Свети Климент Охридски " (СУ).
Това се случва, до момента в който работи по организацията на кръглата маса " Медиите на етническите общности – летописец на времето ", която ще се организира на 12 март във ФЖМК.
" Опитахме се да забележим всички медии на малцинствата от 1990 до 2006 година, след която множеството минават онлайн, и Мишо Иванов доста ми помагаше. Накрая реши да ни подари неговия списък и аз съм извънредно щастлива. Най-старите корици към този момент ги обработих цифрово и ще ги покажем на студентите ", сподели пред Свободна Европа доцент доктор Жана Иванова - учител във факултета и съорганизатор на форума.
" Нищо изключително не съм направил, просто имам огромен списък и ми се ще скъпите неща от него да бъдат съхранени в университетска библиотека, с цел да се употребяват и от студентите, и от откривателите на историята на този интервал ", сподели пред Свободна Европа Иванов.
Архивът му не е с цялостните течения на изданията, само че съдържа някои от първите броеве и други скъпи екземпляри с скъпи обстоятелства за живота на малцинствата - културен, публичен и политически. Освен това самодейността му може да е тласък и други да дарят своите архиви.
Иванов споделя, че финансирането на тези вестници и списания при започване на 90-те е било извънредно мъчно и извънредно незадоволително и те са изнемогвали, някои даже спирали да излизат.
" Например двуезичният вестник " Нова светлина " (на български и турски) беше изработен с доста възторг, публицистите работеха даже нощем, с цел да излезе страница на турски език ", описа доцентът.
Той има списък и на изданията на ромската общественост - " Дром Дромендар ", " Романо ило " (Циганско сърце) и " Андрал " (Отвътре), както и турското списание " Кайнак " (Извор) на Казим Мениш - публицист, който става създател на първия буквар на турски език, утвърден от Министерството на образованието през 1992 година
В архива е и вестник " Права и свободи " – органът на Движение за права и свободи, който излиза до 1996-97 година
" Редовно го четях като консултант на Желев, там имаше доста забавни свидетелства на жертви на Възродителния развой и комунистическия режим ", сподели още Иванов.
Той добави, че по времето на комунизма е имало издания на турски език, само че те са обслужвали политиката на Българска комунистическа партия, а когато стартира промяната на имената (1984 г.) всички са задължени да преминат на български. Затова след рухването на режима за тях настава едно същинско възобновление, въпреки битката за първото издание да е огромна.
Иванов споделя, че тогава е имало доста вълнуващи моменти и остри конфликти - за възобновяване на правото на име се организират манифестации и контрамитигни, има напрежение в смесените региони. Води се и борба за легитимиране на малцинствените езици, да се учи турски в учебно заведение, за правото на самоорганизиране и сдружаване - неща, които през днешния ден е все по-трудно да си представим, само че тогава са тематика на тежки политически борби с неразбираем излаз.
Проблем има и за българските турци, които в края на 1989 година са принудени да стартират да се изселват, само че не съумяват, тъй като в един миг Турция затваря границите си. А хората към този момент са продали жилищата си, напуснали са работа, децата им са отписани от учебно заведение, огромна част от парите са изхарчени, с цел да се изпрати авансово багажът.
" Те в доста огромна степен бяха никои ", споделя още Иванов, като прибавя, че тогава е бил част от тези, които с огромен възторг са се втурнали да отстояват концепцията за правата.
" Олигархизъм, който я е сковал "
" Демокрацията пристигна " е единствено израз. Демокрацията в действителност не беше пристигнала, тя се появи в бяла одеждa в този свят, който напълно не беше либерален, трябваше да си пробива път и по този начин и не можа да го направи изцяло ", счита откривателят.
" Вече 35 година България още не е същински демократична. Тя има редица характерности на олигархична страна и битката да се преодолее този олигархизъм, който я е сковал, в действителност е битка за народна власт ", прибавя той и отбелязва, че " не е народна власт ", когато политически кръгове манипулират стопанската система и политиката.
Иванов дава за образец Движение за права и свободи и споделя, че още след основаването си това е била спорна партия.
" Освен Доган и другите някогашни сътрудници на Държавна сигурност, които бяха половината от депутатите на партията, в нея имаше и демократично мислещи хора, като - Халим Пасажов, Яшар Шабан, Хюсеин Юмер , само че те бяха заметени от него и отстранени от Движение за права и свободи ", добавя Иванов.
" А още през 1990-91 година на митингите на Движение за права и свободи се появи Илия Павлов – президентът на Мултигруп - една мощна корпорация, основана от спецслужбите и комунистическата номенклатура ".
По думите му през днешния ден " Движение за права и свободи се е оформила в доста огромна степен като олигархична партия ".
На страната на правата от още от 1968 година
Михаил Иванов е роден през 1943 година в София. От 1969 година работи в Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките , където пази докторска дисертация по теоретична и математическа физика. Целият му живот обаче е обвързван с правата на етническите и религиозните малцинства. Още през 1968 година провежда спорен клуб във Физическия факултет на СУ, който е разрушен като " естрада за клюки и ругатни против политическата линия " на Българска комунистическа партия.
През пролетта на 1985 година и лятото на 1989 година той се афишира срещу промяната на имената на етническите турци, а на 7 декември 1989 година по негова самодейност се учредява Комитет за национално помиряване.
След като е консултант на президента Желев, от 2001 година до 2005 година е секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. От 1998 година чете лекции по права на индивида, етническа политика и отбрана на малцинствата в Нов български университет и Русенския университет " Ангел Кънчев ".
Казва, че през днешния ден е пенсионер, само че това не е напълно правилно - той не стопира да се занимава с проучвания по тези тематики.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ