Джак Керуак: По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно несвободен
Той е идолът на бийт културата. Пътят е неговият живот. Писането - неговата пристрастеност. Джак Керуак поема първата глътка живот на 12 март, 1922 година А житейският друм го води към едно удивително място, цялостно с луди хора, с "обувки, чисти от дъжда ", към хора луди за живот, за диалози, за избавление, хора, които "горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се измежду небето, истински звездни паяци, а от вътрешната страна блясва синкавата светлина на сърцевината им ".
През 50-те израсналият в католическо семейство Джак попада в плен на будизма, което неизбежно оставя бездънен и незабравим отпечатък върху неговото вдъхновяващо творчество. Книгите му са еманация на мъдростта и страданието, на безконечния и вечен блян към самоусъвършенстването и любовта, на пътуването към другите и към себе си. Този порив най-силно се долавя в книгата му "Събуди се " - роман за живота на принц Сидхарта Гаутама, който загърбва благосъстояние, семейство и дом, с цел да търси Просветлението.
Едно от най-знаковите му творби е "По пътя " - джаз-елегия, която те завладява с всеки ред, звучащ като акомпанимент. Книга за бунтарите, за тези, които отхвърлят да се примирят със статуквото, с догмите на затъващото в тинята на корпорациите общество. Книга, която донесе на света нова ера. Която въодушеви Боб Дилън и Джим Морисън и накара милиони младежи да тръгнат по прашния път и безкрайните автомагистрали.
Цироза на черния дроб лишава живота на Керуак едвам на 47 години. Но и те са му задоволителни, с цел да го трансфорат в едно от най-великите имена в американската и международна литература.
Неговият неналожителен жанр, бликащ непосредствено от сърцевината на душата му, ражда истории, които поглъщаш на един мирис. Истории, чиито послания помниш цялостен живот:
Болката или любовта, или заплахата те връщат още веднъж в реалността…
По-добре е да спиш в неловко легло свободен, в сравнение с в комфортно легло неразполагаем.
В края на краищата… пътят би трябвало да води към целия свят.
Хубавото на нещата би трябвало да е, че си имат край.
Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен.
Животът би трябвало да бъде изчерпателен и цялостен с обич - нищо друго не е положително, изобщо не е положително, за никого.
Не използвай телефона. Хората в никакъв случай не са подготвени да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.
Мислиш ли, че Бог е направил света, с цел да се позабавлява самичък, тъй като му е било скучно? Защото, в случай че е по този начин, Той би трябвало да е много нечестен.
Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е огромен и чудноват сън.
Хората са като кучета, не като богове - колкото си по-малко откачен, толкоз повече те хапят - само че откачи и в никакъв случай няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от примирение и страдание.
Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.
О, животът е във всеки случай врата, път, пътека към парадайса - и за какво да не живееш за развлечение, приятност и обич или за момиче край камината, за какво да не си преследваш желанията и смеха…
Ако умереността е неточност, то безразличието е закононарушение.
Ако имаш одеяло, ти притежаваш прекалено много.
Кара ме да се усещам горделив, че по този начин или другояче обичам света - омразата е елементарно сравнима.
Щастлив. Само по плувки, необут, чорлав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ - това е методът да се живее. Изцяло самичък и свободен върху меките пясъци на плажа…
Нищо зад мене и всичко пред мене - както е, когато си на път.
Защото единствените хора за мен са лудите, тези, които са луди за живот, луди за диалози, луди за избавление, тези, които пожелават всичко едновременно, които в никакъв случай не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се измежду небето, истински звездни паяци, а от вътрешната страна блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу! "
Живей, пътувай, осмелявай се, благославяй - и в никакъв случай не съжалявай.
През 50-те израсналият в католическо семейство Джак попада в плен на будизма, което неизбежно оставя бездънен и незабравим отпечатък върху неговото вдъхновяващо творчество. Книгите му са еманация на мъдростта и страданието, на безконечния и вечен блян към самоусъвършенстването и любовта, на пътуването към другите и към себе си. Този порив най-силно се долавя в книгата му "Събуди се " - роман за живота на принц Сидхарта Гаутама, който загърбва благосъстояние, семейство и дом, с цел да търси Просветлението.
Едно от най-знаковите му творби е "По пътя " - джаз-елегия, която те завладява с всеки ред, звучащ като акомпанимент. Книга за бунтарите, за тези, които отхвърлят да се примирят със статуквото, с догмите на затъващото в тинята на корпорациите общество. Книга, която донесе на света нова ера. Която въодушеви Боб Дилън и Джим Морисън и накара милиони младежи да тръгнат по прашния път и безкрайните автомагистрали.
Цироза на черния дроб лишава живота на Керуак едвам на 47 години. Но и те са му задоволителни, с цел да го трансфорат в едно от най-великите имена в американската и международна литература.
Неговият неналожителен жанр, бликащ непосредствено от сърцевината на душата му, ражда истории, които поглъщаш на един мирис. Истории, чиито послания помниш цялостен живот:
Болката или любовта, или заплахата те връщат още веднъж в реалността…
По-добре е да спиш в неловко легло свободен, в сравнение с в комфортно легло неразполагаем.
В края на краищата… пътят би трябвало да води към целия свят.
Хубавото на нещата би трябвало да е, че си имат край.
Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен.
Животът би трябвало да бъде изчерпателен и цялостен с обич - нищо друго не е положително, изобщо не е положително, за никого.
Не използвай телефона. Хората в никакъв случай не са подготвени да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.
Мислиш ли, че Бог е направил света, с цел да се позабавлява самичък, тъй като му е било скучно? Защото, в случай че е по този начин, Той би трябвало да е много нечестен.
Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е огромен и чудноват сън.
Хората са като кучета, не като богове - колкото си по-малко откачен, толкоз повече те хапят - само че откачи и в никакъв случай няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от примирение и страдание.
Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.
О, животът е във всеки случай врата, път, пътека към парадайса - и за какво да не живееш за развлечение, приятност и обич или за момиче край камината, за какво да не си преследваш желанията и смеха…
Ако умереността е неточност, то безразличието е закононарушение.
Ако имаш одеяло, ти притежаваш прекалено много.
Кара ме да се усещам горделив, че по този начин или другояче обичам света - омразата е елементарно сравнима.
Щастлив. Само по плувки, необут, чорлав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ - това е методът да се живее. Изцяло самичък и свободен върху меките пясъци на плажа…
Нищо зад мене и всичко пред мене - както е, когато си на път.
Защото единствените хора за мен са лудите, тези, които са луди за живот, луди за диалози, луди за избавление, тези, които пожелават всичко едновременно, които в никакъв случай не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се измежду небето, истински звездни паяци, а от вътрешната страна блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу! "
Живей, пътувай, осмелявай се, благославяй - и в никакъв случай не съжалявай.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ




