Бъдещето никога не идва такова, каквото го чакате | Борис ПАСТЕРНАК
„ Той е един от най-светлите духове в съветската литература. Името на Борис Пастернак е в съвсем всяка антология на международната лирика, във всяка енциклопедия. Учениците в учебните заведения, студентите в университетите учат чудния стихотворец, преводач и създател на „ Доктор Живаго ". Малко са книгите, които са ме разтърсвали по този начин мощно и по този начин мъчително, както автобиографичният доклад на Александър Гладков, озаглавен „ Срещи с Пастернак ".
Това написа Георги Марков в своите два очерка „ Драмата на Пастернак ", намерили място в неговите „ Нови задочни репортажи за България ". От тях избрахме мислите на Пастернак, записани от Александър Гладков.
Първият белег на гения е смелостта. Но не храброст на сцената или в редакцията, а храброст пред чистия лист хартия.
Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето в никакъв случай не идва такова, каквото го чакате. Или може би ще бъде по-вярно да се каже, че в реалност то въобще не идва. Всичко, което съществува действително, е в границите на настоящето. Дори нашите усеща за предишното произтичат от настоящето. Всъщност предишното също е абстракция, само че по-малко лъжлива от бъдещето.
Човек има идентична потребност да бъде рационален и неблагоразумен, спокоен и нервозен. Ако го оставите единствено с разумността и спокойствието, той ще стане тъп, прозрачен и латентен. Оставете го единствено с неразумността и нервите, и той ще загуби и себе си, и света. Поетът е човек на крайностите. Той търси разсъдък в неразумното и неразумност в разсъдъка...
Социалистическият натурализъм по този начин постоянно маскира всичко, което е празно, надуто, риторично, без наличие, неефикасно за хората и морално съмнително.
За да може да се самосъхрани, злото би трябвало да се маскира като положително. Може да се каже, че злото постоянно е имало комплекс за непълноценност и по тази причина то в никакъв случай не е искрено.
Много хора ме считат за нещо по-различно от това, което съм. Тъкмо поради това моите връзки с Горки бяха отровени до края на живота му.
Никой не може да ми даде свободата като подарък, в случай че аз към този момент не я владея вътре, въплътена в мен. Няма нищо по-фалшиво от външната независимост, в случай че у индивида липсва вътрешната независимост!
Всеки човек е Фауст по собствен личен метод и всеки би трябвало да премине самичък през всичко.
Илюстрация ~ gelos.ru, фотография ~ saatchiart.com
