Христо Мутафчиев за силата на духа и „отвратителния оптимизъм“
Той е един от най-обичаните български артисти. Обичаме да го слушаме, обичаме да се наслаждаме на гения му и на сцената, и на екрана, обичаме да приказваме и да пишем за него.
Тази събота Деси Банова-Плевнелиева ни срещна в рубриката ѝ „ Тук и сега” по с Христо Мутафчиев.
Актьорите сме разнообразни. Едни артисти се преправят, когато излизат на сцената, с цел да влязат в някакъв облик, а други употребяват себе си като поднос към публиката и в действителност самите те са част от ролята.
Той сигурно е от вторите. Сигурни сме, че всеки, който е имал удоволствието да гледа режисура с негово присъединяване, е усетил това с душата си.
Разбира се, възприятието му за принадлежност към актьорската колегия продължава и след угасването на прожекторите. Факт, Христо Мутафчиев е един от дребното, които не престават да се борят със зъби и нокти за ползите на българския спектакъл. Без да нарушават положителния звук, несъмнено.
От времето, прекарано в работа като част от Съюза на артистите в България, аз съм се научил да бъда по-скоро диалогичен, в сравнение с да бъда опортюнист и контра на всяко едно решение на всяка една институция. Разбрах, че единствено с разговор и с баланс може да се реализиран задачите, които в последна сметка желая да реализира.
По негови думи, той е човек, който знае кой е, от къде е, какъв брой коства и каква е цената му. А когато си наясно с тези неща, постигаш по-лесно това, което искаш да постигнеш.
Приема с достолепие житейските компликации, през които му се постанова да премине, и продължава напред с още по-голяма мощ. Според него човек би трябвало да реши дали желае да изживее този живот, а когато вземе това решение, да застане твърдо зад него.
Натъжават го измяната, напрежението, което хората изпитват един към различен, игнорирането на индивида насреща. Опитва се да преодолява отрицателните усеща и да продължава напред, тъй като продължителното тъгуване може да го накара просто „ да изтече като сълза “.
Целия диалог гледайте във видеото горе.
Тази събота Деси Банова-Плевнелиева ни срещна в рубриката ѝ „ Тук и сега” по с Христо Мутафчиев.
Актьорите сме разнообразни. Едни артисти се преправят, когато излизат на сцената, с цел да влязат в някакъв облик, а други употребяват себе си като поднос към публиката и в действителност самите те са част от ролята.
Той сигурно е от вторите. Сигурни сме, че всеки, който е имал удоволствието да гледа режисура с негово присъединяване, е усетил това с душата си.
Разбира се, възприятието му за принадлежност към актьорската колегия продължава и след угасването на прожекторите. Факт, Христо Мутафчиев е един от дребното, които не престават да се борят със зъби и нокти за ползите на българския спектакъл. Без да нарушават положителния звук, несъмнено.
От времето, прекарано в работа като част от Съюза на артистите в България, аз съм се научил да бъда по-скоро диалогичен, в сравнение с да бъда опортюнист и контра на всяко едно решение на всяка една институция. Разбрах, че единствено с разговор и с баланс може да се реализиран задачите, които в последна сметка желая да реализира.
По негови думи, той е човек, който знае кой е, от къде е, какъв брой коства и каква е цената му. А когато си наясно с тези неща, постигаш по-лесно това, което искаш да постигнеш.
Приема с достолепие житейските компликации, през които му се постанова да премине, и продължава напред с още по-голяма мощ. Според него човек би трябвало да реши дали желае да изживее този живот, а когато вземе това решение, да застане твърдо зад него.
Натъжават го измяната, напрежението, което хората изпитват един към различен, игнорирането на индивида насреща. Опитва се да преодолява отрицателните усеща и да продължава напред, тъй като продължителното тъгуване може да го накара просто „ да изтече като сълза “.
Целия диалог гледайте във видеото горе.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ