Той е един от най-големите процеси за нацистките престъпления, провеждани

Той е един от най-големите процеси за нацистките закононарушения, провеждани в миналото в Германия: на днешния ден преди 40 година в Дюселдорф са постановени присъдите против някогашни надзиратели от концентрационния лагер Майданек.

Юли 1944: оживели от концентрационния лагер Майданек в Полша след освобождението им

Съдебният развой продължава 474 дни, разпитани са общо 350 очевидци, в това число от чужбина: делото за нацистките закононарушения в концентрационния лагер Майданек е един от най-тежките и зрелищни правосъдни процеси в Германия.

“Това беше най-тежкият развой в кариерата ми ”, спомня си по-късно публичният бранител Лотар Линденау. “Най-ужасно беше това, че трябваше да слушаме разказите за зверствата там – както от жертвите, по този начин и от причинителите на тези закононарушения ", споделя той.

Само една доживотна присъда
Редакцията предлага
Съдебният развой стартира на 26 ноември 1975 година, а съвещанията притеглят голям публичен интерес. След съвсем шест години – на 30 юни 1981 година – делото завършва с произнасянето на присъдите, което трае над 10 часа.

Само 8 от 15-те обвинени са наказани. Една някогашна надзирателка в лагера получава пожизнен затвор за всеобщо ликвидиране. Още седем души - една жена и шестима мъже - са наказани на сред три и дванайсет години затвор за съучастничество в ликвидиране.

Някои от присъдите са остро подложени на критика, тъй като са прекомерно леки, съгласно доста от локалните и непознати наблюдаващи. Сред обвиняванията на прокуратурата е и присъединяване в проведени всеобщи убийства. В един от тези случаи става въпрос за така наречената “детска акция ”, извършена от май до септември 1943 година, когато, пред очите на личните им майки, деца са натоварени на превоз и изпратени в газовата камера. При друга такава - от началото на ноември 1943 година – единствено за ден посредством всеобщи разстрели са премахнати към 18 000 евреи.

80 хиляди жертви в Майданек

По последни данни в Майданек са убити към 80 000 души от разнообразни елементи на Европа. Сред са евреи,, хомосексуалисти, инвалиди, опозиционни деятели, руски военнопленници - съвсем всички са обгазявани, разстрелвани, бити до гибел, горени или са умрели от безсилие и заболявания. През юли 1944 година руските войски освобождават нацисткия концентрационен лагер, ситуиран край Люблин в Полша.

215-те оживели по време на процеса в Дюселдорф в детайли разказват зверствата, които са претърпели. “Нашата задача в лагера беше да бъдем бити, ритани и унижавани, имахме право да работим и да гладуваме. Живеехме като животни ”, споделя една от оживелите пред съда.

Показанията на оживелите са ключът

" В обществото процесът, на който се обърна доста медийно внимание, задълбочи осъзнаването на немските закононарушения, изключително в окупирана Източна Европа. Той сподели, че има и други лагери отвън, в които хората от доста разнообразни страни са били убивани и измъчвани ”, споделя Маркус Рот от Института за историята и последствията от Холокоста “Фриц Бауер ”.

Процесът хвърля светлина и върху дамите, които са взели участие в Холокоста. Една от главните обвинени е Хермине Браунщайнер-Райън от Австрия. Наричат я “кобилата от Майданек ”, тъй като постоянно ритала пандизчиите с ботуши с стоманен обков и ги налагала с бич. Пред съда тя не посочила никакви скрупули. Описала се като “малко колелце в машината ”. Браунщайнер-Райън е наказана два пъти на пожизнен затвор. След като е помилвана през 1996 година поради влошеното си здраве, тя умира в Бохум през 1999 година на осемдесет години.

Протести пред съда в Дюселдорф против присъдите от процеса за концлагера Майданек

Подобно на други сходни процеси е мъчно да се осъдят причинителите, следвайки тогавашното немско наказателно право. Затова и показанията на оживелите се оказват от основно значение, с цел да може съответните незаконни дейности да бъдат обвързани с съответни обвинени. Освен това са били позволени съществени пропуски в писмените доказателства, тъй като Секретен сътрудник са били унищожили доста от тях.

Същинското следствие на закононарушенията стартира чак през 1960-те

Първите каузи за Майданек се водят в Полша още през 1944 и 1948 година. Трябва да се има поради, че след войната в Германия не е имало изключително мощен публичен интерес към “разследването на закононарушенията на националсоциалистите, т.е. до известна степен техните лични закононарушения ”, изяснява Рот.

Обществото във Федерална република Германия тогава значително е било същото, което е подкрепяло, прецизира той и прибавя, че това се отнася и за правосъдната система и полицията. “Едва в края на 50-те и началото на 60-те години, в това число с процеса за Аушвиц във Франкфурт от 1963 до 1965 година, стартира “, напомня Рот.