Кой е Александър Керенски, чието име не би сбъркал и първокласник
Той е индивидът, който нито една православна черква не е желала да погребе. Държали са го виновен за едно от най-тежките закононарушения на 20-и век – че е предал без пердах властта на болшевиките в Русия и с това е отворил вратата за десетилетия последвал гнет на територията на половин Европа. Александър Керенски е доста по-сложна фигура от това малко обвинително изложение.
Днес се навършват 103 години от деня, в който той оглавява Временното държавно управление – кабинетът, който неотдавна е дал на Русия няколко опияняващи месеца независимост и народна власт. Но с Керенски отпред кабинетът залита в една спорна и централизирана политика посред нестихващата Първа международна война и изтощената стопанска система, до момента в който продължава да прокламира по този начин търсената след царското самодържавие народна власт. Всичко това – на фона на трагично подценената готовност на болшевиките, поставили точка на очакванията за свободна Русия.
Нито един първокласник не би съумял да сбърка името на Александър Керенски. Биографията му е обвързвана с един от най-известните уроци, преподавани в миналото от историята.
Кой е Александър Керенски
Александър Керенски е роден през 1881 година в фамилията на преподавател и на наследничка на богат търговски жанр. Той е първото момче в семейство от пет деца. Две от тези деца по-късно са убити от болшевиките. Александър заобикаля тази орис и живее 89 години, две трети от които – в заточение.
Родният град на Керенски е тогавашният Симбирск, сегашен Уляновск, кръстен на същинската фамилия на Ленин. Семействата на Улянови и Керенски са в другарски връзки в общия им роден град, където бащата Керенски е преподавател на младия Ленин.
Александър Керенски приключва гимназия в Ташкент, където фамилията се мести, а след това и право в Петербург.
В революционната за Русия 1905 година той към този момент е юрист на потърпевшите и член на Партията на социалистите-революционери (есери) – немарксическа лява групировка, една от най-влиятелните в края на 19-и и началото на 20-и век.
Преди да навърши 30 години Керенски пази в съда десетки есери и представители на разнообразни неразрешени партии, речите му се разгласяват в незаконния щемпел.
На 31 години той става народен представител и член на Изпълнителния комитет на съветската Дума – последният парламент на императорска Русия. Там той не съставлява есерите, които са бойкотирали изборите, а Трудовата група – друга лява групировка, която се е оповестила за правоприемник на народническите придвижвания. Той е и ръководител на парламентарната група. В навечерието на преломната 1917 година Керенски произнася тирада от трибуната на Народното събрание, в която приканва към събаряне на царското самодържавие.
Той е от водещите фигури на Февруарската гражданска война през 1917 година и един от най-впечатляващите оратори на времето. Говори за това, че империята е трансформирала закона в безвластие и единственият път за битка с нея минава през нарушение на закона до цялостно премахване на самодържавието. Връща се в партията на есерите. Влиза в състава и на двете редом ръководещи институции – в стихийно зародилия Петроградски съвет, който претендира да е главен орган на властта в страната и във Временното държавно управление, поело ръководството.
След като император Николай Втори се отхвърля от престола в интерес на по-малкия си брат княз Михаил Александрович, Керенски взе участие в организирането на отхвърли от ръководство на Михаил. С акта, с който Михаил се отхвърля от поемането на престола, се поставя точка на съветската монархия.
Керенски е министър на правораздаването във Временното държавно управление, основано след Февруарската гражданска война. Той е този, който афишира прошка на политическите пандизчии, взе участие в премахването на антиеврейските закони, инициира признаването на независимостта на Полша и възобновяване на конституцията на Финландия. С това печели интернационална поддръжка, само че настройва против себе си националистически насочените политически кръгове.
Той реорганизира правосъдната система. Отменя “завинаги ” смъртното наказване в Русия. С това довършва отрицателните оценки за себе си в кръговете на консерваторите и огромна част от професионалните гилдии. Става боен министър и подменя управителния състав на армията със едва готови офицери, лоялни на новата власт. Търпи провали на фронта. Това уголемява отрицателните настроения към ръководството му в голямата страна.
На 21 юли 1917 година, тъкмо преди 103 години, той оглавява Временното държавно управление, запазвайки поста на боен министър. Тогава Русия губи територии в Прибалтика, фронтът доближава столицата. Част от съдружниците на Русия поддържат военния скрит план против Керенски, който не съумява, само че довършва деморализацията във воюващата войска и реалокира съвсем цялото внимание на ръководството към събитията във войската, до момента в който през това време болшевиките приготвят октомврийския прелом. А в навечерието на този акт Керенски към този момент е разпуснал и Държавната дума, смятайки, че по този начин ще получи по-голяма отбрана на съвсем едноличното си, само че без фактическа власт ръководство. На хартия съумява да направи и това, за което е мечтал: афишира Русия за демократична република.
След преврата
Керенски напуща Русия през северния фронт и стига до Лондон. После живее в Париж, където приканва към кръстоносен поход против Съветска Русия. Той не намира поддръжка нито измежду западните политици, нито измежду бялата емиграция, която го държи виновен за изпускането на властта.
Накрая намира кей в Съединени американски щати, където преподава в Станфордския университет, а след това и в други водещи университети. Става нюйоркчанин. Умира през 1970 година след няколко опита да получи позволение да посети Съюз на съветските социалистически републики.
Сръбската и съветската църкви в Ню Йорк отхвърлят да го погребат. Тялото на Керенски е изпратено в Лондон, където живее синът му. Гробището не принадлежи на никоя религиозна деноминация.
Автор: Татяна Ваксберг за Свободна Европа
