Никола Минчев: Няма да е лошо някои депутати с дисертации по история да се поучат от добрите примери в нея
Той беше най-младият ръководител на Народното събрание - освен това зае мястото още при започване на политическата си кариера.
Свали го от поста тогавашната съпротива в лицето на ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане “, дружно с Има Такъв Народ, само че резултатът се оказа импровизиран цивилен митинг в негова отбрана.
Юрист по обучение, влезнал в политиката като ново лице с новата тогава партия " Продължаваме промяната ", през днешния ден Никола Минчев е лидерът на обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " на листата за Европейския парламент. Той е измежду дребното известни национални лица от всички партии, което взе участие единствено в единия избор на 9 юни. Разговаряме за поуките и достиженията от късия 49-и парламент и какво следва - и в национална, и в европейска вероятност.
Каква е вашата лична равносметка от " сглобката "?
Ситуацията, в която се намирахме както в световен, по този начин и в местен аспект – значително предопредели този процес на нещата. Периодът на война в Европа и цикълът от предварителни парламентарни избори предизвикаха някаква форма на съдействие, с цел да може страната да тръгне напред. Такава беше конфигурацията в Народното събрание - както след изборите за 48-ото Народно събрание, по този начин и след изборите за 49-ото Народно събрание, че друга алтернатива за постигнане на болшинство в пленарната зала нямаше.
Освен това служебните държавни управления на президента Румен Радев направиха доста стъпки, които сложиха под въпрос геополитическата принадлежност на нашата страна, и беше витално належащо съвсем едноличната му държавна власт да бъде отнета.
Впрочем, сегашните му изявления също са рискови. Но към този момент му останаха единствено изявленията в границите на конституционно откритата му роля, а тогава имаше целия властови запас. Това го постигнахме с измененията в Конституцията. А държанието му преди този момент - както при връчване на мандата на акад. Николай Денков, по този начин и при гласуването на кабинета в Народното събрание, демонстрираха, че упражняването на този властови запас му се услажда. Ограничаването на въздействието на президента, който поставяше под въпрос позицията на България пред Европа и света, си струваше.
Кое беше най-важното управническо решение, в което участвахте и с което се гордеете? За кое решение на предишния парламент съжалявате, че не успяхте да спрете?
Изменението на Конституцията в частта правосъдна власт. Това е тематика, която и ние - “Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ - считаме за водеща от доста години и се веселя, че в този парламент имаше болшинство за тези промени. Това болшинство може за доста хора да е изглеждало нелицеприятно, само че когато видиш в " Държавен вестник " текстовете, които смяташ за работещи, другото е на назад във времето. Държа да отбележа, че и президентът, който е изтъкнат критик и на измененията, и на болшинството, и на целия развой по приемането им, не оспори пред Конституционния съд текствете, свързани с промяната на правосъдната власт (с едно малко изключение).
Съжалявам за всякога, когато законопроекти минаваха на две четения в едно съвещание, а това не беше редно. Газенето на надлежния законодателен развой е кошмарна процедура. Иначе, в случай че би трябвало да посоча едно съответно решение, за което скърбя, то е отстраняването на Станимир Михайлов като шеф на Здравната каса. Не можахме да го спрем, само че по този начин е в Народното събрание – най-после всичко се взема решение с гласоподаване, а ние останахме малцинство. Затова в този момент ПП-ДБ се бори за болшинство – с цел да се превърнем в последна сметка в една естествена европейска България.
За кои значими съгласно вас тематики не стигна времето или нямаше консенсус?
За измененията в Закона за правосъдната власт, изрично. Приемането на текстове, които дадоразвият конституционната уредба, е извънредно значима последваща стъпка в правосъдната промяна. Така и текстовете в главния закон ще придобият по-голяма компактност. Все отново Конституцията задава единствено рамката. Мисля, че за Закона за правосъдната власт не стигна както времето, по този начин и политическата воля от страна партиите на статуквото. Той остана единствено на равнище публично разискване. Да забележим идващото държавно управление и идващото болшинство в Народното събрание какво ще създадат по тази тематика. Трябва да призная, че виждам с наяве безпокойствие на тази обстановка.
Защо решихте да извършите крачка настрана от националната политика и да се кандидатирате единствено за евродепутат?
Решението да бъда лидер на листата за Европейския парламент беше взето още в края на януари, когато се очакваше да има ротация и да няма избори " 2 в 1 ". Когато се разбра, че ще има два избора, взех решение да вземам участие единствено в европейските избори - не тъй като нямам отношение към Народното събрание, в противен случай, а тъй като считам, че е доста по-честно към българския гласоподавател да диря неговото доверие единствено за една институция.
Ясно е, че няма по какъв начин да съставлявам гласоподавателите на две места, тъй че за едната институция бих предал доверието им, в случай че ми го дадат. Знам, че при другите водачи на европейските листи политическото решение в коя институция ще работят ще се взима след изборите, само че при ПП-ДБ не е по този начин. А и в последна сметка, бидейки лидер, надлежно лице на европейската ни листа, би изглеждало необичайно в моите очи да диря накаква „ застраховка “ с място в националния парламент. Вярно е, че на европейски избори лидерът не е предпазен от разбъркване с преференции и би трябвало да търси доверие наедно с всички останали, само че това е предизвикването, което съм поел, съпротивлявам се за него.
Какво може да накара някогашен ръководител на Народното събрание да се разочарова от българския парламентаризъм?
Начинът, по който наподобява Народното събрание. Не претърпявам езика, който се лее, и метода на другарство, който се показва от парламентарната естрада. Няма да е неприятно някои депутати с докторски дисертации по история да се поучат малко от положителните образци в българската история за парламентарно държание (лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов е историк с дисертация и измежду депутатите, които постоянно нарушават положителния звук в пленарната зала - б.р.)
В момента Народното събрание е безпределно надалеч от това, което аз си представям, а и от това, което зададох като цел в първата си тирада, когато бях определен за ръководител преди 2 години и половина.
Какъв е проектът за пълноправно участие в Шенген и влизане в еврозоната без повече забавяния? Защо Хърватия съумя да реализира тези цели за 10 година в Европейски Съюз, а България не съумя за 17 година?
Защото Хърватия си беше сложила ясна цялостен да влезе в Шенген и Еврозоната, и работи по тях. А при нас стана нарицателно репликата „ да измажем една постройка и сме в Шенген “, изречена през 2011 година Истината е, че огромните ни проблеми с съответния граничен надзор, с върховенството на правото, с банковия контрол (достатъчно е единствено да споменем КТБ) ни пречеха доста през всичките тези години. Защото това са проблеми, които управлявалите преди нас освен нямаха предпочитание да решат, а в противен случай, те дори имаха предпочитание да ги запазят и да се възполват от тях.
Планът в този момент е да влезем в сухопътен Шенген през 2025 година, само че е доста значимо да не разчитаме на някакъв автоматизъм по отношение на повдигането на ветото от страна на Австрия, а ние самите да покажем, че пътят на промените, който сме поели, е необратим. Ако покажем нови съмнения в областта на битката с корупцията или граничния надзор, няма за какво да се сърдим на Виена, в случай че ветото не падне. По отношение на еврозоната - остава да реализираме и инфлационния аршин, за което има сериозен прогрес.
Защо нямаше акция за еврото?
Кампания има, само че, уви, е незадоволително дейна, а е и заглушавана от други политически тематики и безвкусни кавги. Повече в българското общество се чува акцията против въвеждането на еврото, която е напълно пропагандна и хибридна, водена само за да остави България във „ втората “ скорост на Европа.
Ако Планът за възобновяване беше изпълнен в график, сега към 2,4 милиарда евро трябваше да са влезнали в българската стопанска система - а не са поради непрекъснатото закъснение в промените. Каква е реалистичната сума на парите по ПВУ, които България може да получи до крайния период през 2026 година? Кой би трябвало да носи отговорността за загубата на тези благоприятни условия?
Не би трябвало да се не помни и, че ГЕРБ и Движение за права и свободи блокираха в Народното събрание четири законодателни ограничения и сложиха под риск приемането на 1,3 милиарда лв. по второто заплащане от ПВУ. Това са: Законът за персоналния банкрут, Правилата за работа на Номинационната комисия за избор на членове на КПК; Законът за отбрана на сигналоподателите; Пътната карта за климатична индиферентност.
А до момента в който България не получи второто заплащане, не може да изиска и останалите 9 милиарда безплатен запас по Плана.
Какво не е наред със Зелената договорка в българския подтекст? Защо остава неразбрана? И по какъв начин да се балансира стопанската система с опазването на околната среда?
Неразбрана е по няколко аргументи. Първо, никой не я изяснява. Повечето хора не знаят, че това е пакет от законодателни ограничения, а като чуят „ договорка “, може би, си показват контракт. Второ, Зелената договорка имаше малшанса да бъде призната тъкмо преди серия от световни провокации, пред които се изправихме всички ние.
Зелената договорка беше упорит план, задал курса при започване на мандата на комисията „ фон дер Лайен “ през 2019 година Само че, ситуацията се смени доста бързо. Първо ни връхлетя COVID-кризата, а след това избухна и войната в Украйна. Всичко това остави Pелената договорка на назад във времето и промени и целите на всички.
С оглед променената обстановка считам, че в идващия мандат на Европейския парламент ще има промени в Зелената договорка, само че държа да отбележа – промени, не анулация, както някои се надяват.
У нас, заради обичайния рандеман на въглища, тематиката със зеления преход и опазването на околната среда са доста политически неблагодатни и сложни за пояснение на хората. Години наред политиците не намираха воля да погледнат хората в очите и да кажат, че промени и преход са нужни, че тъкмо преходът е удобен за тях, тъй като дава време за преквалификация, вместо един ден пазарът да затвори тези мощности - на своя глава дали моментът е комфортен.
Има ли европейска тематика, която ви е забавна и занапред знаете, че в случай че станете евродепутат ще я прегърнете?
Върховенството на правото. Аз съм правист въпреки всичко. Но да забележим и след конституирането на новия Европейски парламент кои ще бъдат нашите членове и по какъв начин ще се разпределим по комисии.
Каква би била позицията на България, в случай че идващ пакет наказания против Русия включи доставките на природен газ?
Мисля, че с помощта на напъните на последните постоянни държавни управления, в които взе участие точно ПП-ДБ, историческата ни взаимозависимост от доставките на природен газ от Русия е към този момент в историята, тъй че и това не би било проблем за нас. Но си поисквам не нов пакет наказания, а завършек на войната в Украйна, по метод, който нападнатата страна счита за добър за нея, уповавам се в интернационално приетите ѝ граници.
Свали го от поста тогавашната съпротива в лицето на ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане “, дружно с Има Такъв Народ, само че резултатът се оказа импровизиран цивилен митинг в негова отбрана.
Юрист по обучение, влезнал в политиката като ново лице с новата тогава партия " Продължаваме промяната ", през днешния ден Никола Минчев е лидерът на обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " на листата за Европейския парламент. Той е измежду дребното известни национални лица от всички партии, което взе участие единствено в единия избор на 9 юни. Разговаряме за поуките и достиженията от късия 49-и парламент и какво следва - и в национална, и в европейска вероятност.
Каква е вашата лична равносметка от " сглобката "?
Ситуацията, в която се намирахме както в световен, по този начин и в местен аспект – значително предопредели този процес на нещата. Периодът на война в Европа и цикълът от предварителни парламентарни избори предизвикаха някаква форма на съдействие, с цел да може страната да тръгне напред. Такава беше конфигурацията в Народното събрание - както след изборите за 48-ото Народно събрание, по този начин и след изборите за 49-ото Народно събрание, че друга алтернатива за постигнане на болшинство в пленарната зала нямаше.
Освен това служебните държавни управления на президента Румен Радев направиха доста стъпки, които сложиха под въпрос геополитическата принадлежност на нашата страна, и беше витално належащо съвсем едноличната му държавна власт да бъде отнета.
Впрочем, сегашните му изявления също са рискови. Но към този момент му останаха единствено изявленията в границите на конституционно откритата му роля, а тогава имаше целия властови запас. Това го постигнахме с измененията в Конституцията. А държанието му преди този момент - както при връчване на мандата на акад. Николай Денков, по този начин и при гласуването на кабинета в Народното събрание, демонстрираха, че упражняването на този властови запас му се услажда. Ограничаването на въздействието на президента, който поставяше под въпрос позицията на България пред Европа и света, си струваше.
Кое беше най-важното управническо решение, в което участвахте и с което се гордеете? За кое решение на предишния парламент съжалявате, че не успяхте да спрете?
Изменението на Конституцията в частта правосъдна власт. Това е тематика, която и ние - “Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ - считаме за водеща от доста години и се веселя, че в този парламент имаше болшинство за тези промени. Това болшинство може за доста хора да е изглеждало нелицеприятно, само че когато видиш в " Държавен вестник " текстовете, които смяташ за работещи, другото е на назад във времето. Държа да отбележа, че и президентът, който е изтъкнат критик и на измененията, и на болшинството, и на целия развой по приемането им, не оспори пред Конституционния съд текствете, свързани с промяната на правосъдната власт (с едно малко изключение).
Съжалявам за всякога, когато законопроекти минаваха на две четения в едно съвещание, а това не беше редно. Газенето на надлежния законодателен развой е кошмарна процедура. Иначе, в случай че би трябвало да посоча едно съответно решение, за което скърбя, то е отстраняването на Станимир Михайлов като шеф на Здравната каса. Не можахме да го спрем, само че по този начин е в Народното събрание – най-после всичко се взема решение с гласоподаване, а ние останахме малцинство. Затова в този момент ПП-ДБ се бори за болшинство – с цел да се превърнем в последна сметка в една естествена европейска България.
За кои значими съгласно вас тематики не стигна времето или нямаше консенсус?
За измененията в Закона за правосъдната власт, изрично. Приемането на текстове, които дадоразвият конституционната уредба, е извънредно значима последваща стъпка в правосъдната промяна. Така и текстовете в главния закон ще придобият по-голяма компактност. Все отново Конституцията задава единствено рамката. Мисля, че за Закона за правосъдната власт не стигна както времето, по този начин и политическата воля от страна партиите на статуквото. Той остана единствено на равнище публично разискване. Да забележим идващото държавно управление и идващото болшинство в Народното събрание какво ще създадат по тази тематика. Трябва да призная, че виждам с наяве безпокойствие на тази обстановка.
Защо решихте да извършите крачка настрана от националната политика и да се кандидатирате единствено за евродепутат?
Решението да бъда лидер на листата за Европейския парламент беше взето още в края на януари, когато се очакваше да има ротация и да няма избори " 2 в 1 ". Когато се разбра, че ще има два избора, взех решение да вземам участие единствено в европейските избори - не тъй като нямам отношение към Народното събрание, в противен случай, а тъй като считам, че е доста по-честно към българския гласоподавател да диря неговото доверие единствено за една институция.
Ясно е, че няма по какъв начин да съставлявам гласоподавателите на две места, тъй че за едната институция бих предал доверието им, в случай че ми го дадат. Знам, че при другите водачи на европейските листи политическото решение в коя институция ще работят ще се взима след изборите, само че при ПП-ДБ не е по този начин. А и в последна сметка, бидейки лидер, надлежно лице на европейската ни листа, би изглеждало необичайно в моите очи да диря накаква „ застраховка “ с място в националния парламент. Вярно е, че на европейски избори лидерът не е предпазен от разбъркване с преференции и би трябвало да търси доверие наедно с всички останали, само че това е предизвикването, което съм поел, съпротивлявам се за него.
Какво може да накара някогашен ръководител на Народното събрание да се разочарова от българския парламентаризъм?
Начинът, по който наподобява Народното събрание. Не претърпявам езика, който се лее, и метода на другарство, който се показва от парламентарната естрада. Няма да е неприятно някои депутати с докторски дисертации по история да се поучат малко от положителните образци в българската история за парламентарно държание (лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов е историк с дисертация и измежду депутатите, които постоянно нарушават положителния звук в пленарната зала - б.р.)
В момента Народното събрание е безпределно надалеч от това, което аз си представям, а и от това, което зададох като цел в първата си тирада, когато бях определен за ръководител преди 2 години и половина.
Какъв е проектът за пълноправно участие в Шенген и влизане в еврозоната без повече забавяния? Защо Хърватия съумя да реализира тези цели за 10 година в Европейски Съюз, а България не съумя за 17 година?
Защото Хърватия си беше сложила ясна цялостен да влезе в Шенген и Еврозоната, и работи по тях. А при нас стана нарицателно репликата „ да измажем една постройка и сме в Шенген “, изречена през 2011 година Истината е, че огромните ни проблеми с съответния граничен надзор, с върховенството на правото, с банковия контрол (достатъчно е единствено да споменем КТБ) ни пречеха доста през всичките тези години. Защото това са проблеми, които управлявалите преди нас освен нямаха предпочитание да решат, а в противен случай, те дори имаха предпочитание да ги запазят и да се възполват от тях.
Планът в този момент е да влезем в сухопътен Шенген през 2025 година, само че е доста значимо да не разчитаме на някакъв автоматизъм по отношение на повдигането на ветото от страна на Австрия, а ние самите да покажем, че пътят на промените, който сме поели, е необратим. Ако покажем нови съмнения в областта на битката с корупцията или граничния надзор, няма за какво да се сърдим на Виена, в случай че ветото не падне. По отношение на еврозоната - остава да реализираме и инфлационния аршин, за което има сериозен прогрес.
Защо нямаше акция за еврото?
Кампания има, само че, уви, е незадоволително дейна, а е и заглушавана от други политически тематики и безвкусни кавги. Повече в българското общество се чува акцията против въвеждането на еврото, която е напълно пропагандна и хибридна, водена само за да остави България във „ втората “ скорост на Европа.
Ако Планът за възобновяване беше изпълнен в график, сега към 2,4 милиарда евро трябваше да са влезнали в българската стопанска система - а не са поради непрекъснатото закъснение в промените. Каква е реалистичната сума на парите по ПВУ, които България може да получи до крайния период през 2026 година? Кой би трябвало да носи отговорността за загубата на тези благоприятни условия?
Не би трябвало да се не помни и, че ГЕРБ и Движение за права и свободи блокираха в Народното събрание четири законодателни ограничения и сложиха под риск приемането на 1,3 милиарда лв. по второто заплащане от ПВУ. Това са: Законът за персоналния банкрут, Правилата за работа на Номинационната комисия за избор на членове на КПК; Законът за отбрана на сигналоподателите; Пътната карта за климатична индиферентност.
А до момента в който България не получи второто заплащане, не може да изиска и останалите 9 милиарда безплатен запас по Плана.
Какво не е наред със Зелената договорка в българския подтекст? Защо остава неразбрана? И по какъв начин да се балансира стопанската система с опазването на околната среда?
Неразбрана е по няколко аргументи. Първо, никой не я изяснява. Повечето хора не знаят, че това е пакет от законодателни ограничения, а като чуят „ договорка “, може би, си показват контракт. Второ, Зелената договорка имаше малшанса да бъде призната тъкмо преди серия от световни провокации, пред които се изправихме всички ние.
Зелената договорка беше упорит план, задал курса при започване на мандата на комисията „ фон дер Лайен “ през 2019 година Само че, ситуацията се смени доста бързо. Първо ни връхлетя COVID-кризата, а след това избухна и войната в Украйна. Всичко това остави Pелената договорка на назад във времето и промени и целите на всички.
С оглед променената обстановка считам, че в идващия мандат на Европейския парламент ще има промени в Зелената договорка, само че държа да отбележа – промени, не анулация, както някои се надяват.
У нас, заради обичайния рандеман на въглища, тематиката със зеления преход и опазването на околната среда са доста политически неблагодатни и сложни за пояснение на хората. Години наред политиците не намираха воля да погледнат хората в очите и да кажат, че промени и преход са нужни, че тъкмо преходът е удобен за тях, тъй като дава време за преквалификация, вместо един ден пазарът да затвори тези мощности - на своя глава дали моментът е комфортен.
Има ли европейска тематика, която ви е забавна и занапред знаете, че в случай че станете евродепутат ще я прегърнете?
Върховенството на правото. Аз съм правист въпреки всичко. Но да забележим и след конституирането на новия Европейски парламент кои ще бъдат нашите членове и по какъв начин ще се разпределим по комисии.
Каква би била позицията на България, в случай че идващ пакет наказания против Русия включи доставките на природен газ?
Мисля, че с помощта на напъните на последните постоянни държавни управления, в които взе участие точно ПП-ДБ, историческата ни взаимозависимост от доставките на природен газ от Русия е към този момент в историята, тъй че и това не би било проблем за нас. Но си поисквам не нов пакет наказания, а завършек на войната в Украйна, по метод, който нападнатата страна счита за добър за нея, уповавам се в интернационално приетите ѝ граници.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ