Мартин Заимов пред Фрог: Трети избори значат по-голямо усилие за хората, домогващи се до власт, да я заслужат
Това съобщи в изявление за ФрогНюз Мартин Заимов, банкер и цивилен деятел.
Ето и цялото изявление:
Какво смятате за всичко, което претърпя страната ни през последната една година. Натрупа ли се едно напрежение, което в един миг мазета на площада?
Много съм окуражен и въодушевен. Гордея се от това, че съм българин и виждам народа ни по този метод. В един миг едно общество доближава до точка на непоносимост и реагира. Винаги реагира някаква част. При нас по този начин се случи на процедура след края на 1989 година - имаше една част от обществото, което се усещаше свободно. И в този момент по същия метод - има една част от обществото, която просто споделя “Край. Дотук!”.
Кое беше камъчето, което обърна каруцата?
Не мога да преценява. Има кръг от хора, за които погазването на тяхното достолепие и душевно равновесие, погазването на фундаментални правила на морала в един миг води до реакция. Другата страна е страхът, когато човек не се усеща свободен. Между тези обособени елементи на съзнанието в един миг човек, който е задоволително свободен и счита, че протичащото се към него е недопустимо, той реагира.
Смятате ли, че сме закотвени в един неслучил се Преход?
Не мисля, че има такова разбиране. То е измислено от част от хора във властта или елита, с цел да изясняват личната си непросветеност и безучастие. Няма такова разбиране. Има комунистически режим, властнически, който се срутва по най-различни аргументи, след което обществото е свободно и би трябвало да подреди тази независимост. Постепенно я изгубва, тъй като по същите аргументи част от елита е недобронамерена, себецентрирана, вторачена в личния си интерес. Неадекватна постоянно като познания. И основава на нова сметка загуба на независимост.
Смятате ли, че ръководството на ГЕРБ и Борисов през последните 12 година бе таман това? Заговорихте за рухването на един властнически режим, само че през последните години по много властнически метод се вземаха редица решения. Поне такова бе усещането.
Разбира се. И освен той. Всички тези 30 години са цялостни с моменти на корист с властта. Винаги има съучастничество на обществото. Нито в днешна Бразилия, Унгария, Русия, Турция няма обстановка, в която някаква персона има способността да управлява всичко. Винаги има голям административен уред и още по-огромно общество, което му се подчинява.
В този смисъл - закъсняла ли беше публичната реакция у нас?
Не мога да преценява. Всеки има друго чувство. За мен всяка една минута в сходна обстановка е нетърпима. Ако ме бяхте попитали една седмица откакто е направена корист с властта, щях да кажа, че към този момент е късно.
Може да се каже обективно обаче, че българското общество в един миг реагира и възвърне в някаква степен свободата си.
Очаквате ли, че тази вълна ще докара до нещо или по-скоро ще се разбие в скалите и ще остане единствено пяна?
Не съм склонен с тази метафорична картина. Няма скали. Има хора, които се опасяват. На този боязън може да се реагира по друг метод - да се скриеш подземен, да бягаш, да решиш да се биеш, да опиташ да се примириш.
В случая коства ми се, че хората реагираха изрично. Въпросът не е дали една вълна ще се разбие някъде. Въпросът е какво ще конструираш. Свободата не е просто възприятие, а създаване на правила, в които всеки да се усеща добре, да не се усеща стеснен от останалите, не основава за тях ограничавания. Това е комплицирана система, създавана в света от хиляди години. Въпросът е по какъв начин ние ще се оправим, а не дали има скали, в които да се разбием.
Предстоят обаче трети парламентарни избори. Усеща се една неспособност да се сформира държавно управление. Дали този ентусиазъм у хората, които търсят излаз от модела, няма да завърши в следващата задънена улица и хората да се обезверят?
Имам тъкмо противоположното мнение. За мен несъставянето на държавно управление е нещо доста позитивно. То изисква още по-голямо изпитание от хората, домогващи се до власт да я заслужат. Сюжетната линия тук не е “Много ни би трябвало държавно управление, с цел да може да ръководи страната”. Важната линия е къде отиваме, какво желаеме, какви са фантазиите ни, кои са хората, които могат да свършат работата, с цел да сме добре. Немалка част от тази работа би трябвало да свършим самите ние.
Къде желаете да отидем?
На мен ми се желае да успеем да стартираме между тях да обсъждаме къде сме и къде бихме желали да отидем. Това не са персонални сюжети.
Как си представяте България след 10 години, да речем?
Мога да отговоря семпло. На първо място хората, осъзнали своята безспорна симбиоза от земята в смисъла на гръцката дума “гая” - ние ми се коства, че сме хора, които доста повече от други могат да осъзнаят степента, в която сме неразделни от околния свят - жив и по-малко жив. Тоест да можем да живеем в естетика с този свят и да намерим нова форма на другарство и естетика посред ни. Тези две неща ми се костват нелоши като фантазия и реализация за 10 години.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Какво смятате за всичко, което претърпя страната ни през последната една година. Натрупа ли се едно напрежение, което в един миг мазета на площада?
Много съм окуражен и въодушевен. Гордея се от това, че съм българин и виждам народа ни по този метод. В един миг едно общество доближава до точка на непоносимост и реагира. Винаги реагира някаква част. При нас по този начин се случи на процедура след края на 1989 година - имаше една част от обществото, което се усещаше свободно. И в този момент по същия метод - има една част от обществото, която просто споделя “Край. Дотук!”.
Кое беше камъчето, което обърна каруцата?
Не мога да преценява. Има кръг от хора, за които погазването на тяхното достолепие и душевно равновесие, погазването на фундаментални правила на морала в един миг води до реакция. Другата страна е страхът, когато човек не се усеща свободен. Между тези обособени елементи на съзнанието в един миг човек, който е задоволително свободен и счита, че протичащото се към него е недопустимо, той реагира.
Смятате ли, че сме закотвени в един неслучил се Преход?
Не мисля, че има такова разбиране. То е измислено от част от хора във властта или елита, с цел да изясняват личната си непросветеност и безучастие. Няма такова разбиране. Има комунистически режим, властнически, който се срутва по най-различни аргументи, след което обществото е свободно и би трябвало да подреди тази независимост. Постепенно я изгубва, тъй като по същите аргументи част от елита е недобронамерена, себецентрирана, вторачена в личния си интерес. Неадекватна постоянно като познания. И основава на нова сметка загуба на независимост.
Смятате ли, че ръководството на ГЕРБ и Борисов през последните 12 година бе таман това? Заговорихте за рухването на един властнически режим, само че през последните години по много властнически метод се вземаха редица решения. Поне такова бе усещането.
Разбира се. И освен той. Всички тези 30 години са цялостни с моменти на корист с властта. Винаги има съучастничество на обществото. Нито в днешна Бразилия, Унгария, Русия, Турция няма обстановка, в която някаква персона има способността да управлява всичко. Винаги има голям административен уред и още по-огромно общество, което му се подчинява.
В този смисъл - закъсняла ли беше публичната реакция у нас?
Не мога да преценява. Всеки има друго чувство. За мен всяка една минута в сходна обстановка е нетърпима. Ако ме бяхте попитали една седмица откакто е направена корист с властта, щях да кажа, че към този момент е късно.
Може да се каже обективно обаче, че българското общество в един миг реагира и възвърне в някаква степен свободата си.
Очаквате ли, че тази вълна ще докара до нещо или по-скоро ще се разбие в скалите и ще остане единствено пяна?
Не съм склонен с тази метафорична картина. Няма скали. Има хора, които се опасяват. На този боязън може да се реагира по друг метод - да се скриеш подземен, да бягаш, да решиш да се биеш, да опиташ да се примириш.
В случая коства ми се, че хората реагираха изрично. Въпросът не е дали една вълна ще се разбие някъде. Въпросът е какво ще конструираш. Свободата не е просто възприятие, а създаване на правила, в които всеки да се усеща добре, да не се усеща стеснен от останалите, не основава за тях ограничавания. Това е комплицирана система, създавана в света от хиляди години. Въпросът е по какъв начин ние ще се оправим, а не дали има скали, в които да се разбием.
Предстоят обаче трети парламентарни избори. Усеща се една неспособност да се сформира държавно управление. Дали този ентусиазъм у хората, които търсят излаз от модела, няма да завърши в следващата задънена улица и хората да се обезверят?
Имам тъкмо противоположното мнение. За мен несъставянето на държавно управление е нещо доста позитивно. То изисква още по-голямо изпитание от хората, домогващи се до власт да я заслужат. Сюжетната линия тук не е “Много ни би трябвало държавно управление, с цел да може да ръководи страната”. Важната линия е къде отиваме, какво желаеме, какви са фантазиите ни, кои са хората, които могат да свършат работата, с цел да сме добре. Немалка част от тази работа би трябвало да свършим самите ние.
Къде желаете да отидем?
На мен ми се желае да успеем да стартираме между тях да обсъждаме къде сме и къде бихме желали да отидем. Това не са персонални сюжети.
Как си представяте България след 10 години, да речем?
Мога да отговоря семпло. На първо място хората, осъзнали своята безспорна симбиоза от земята в смисъла на гръцката дума “гая” - ние ми се коства, че сме хора, които доста повече от други могат да осъзнаят степента, в която сме неразделни от околния свят - жив и по-малко жив. Тоест да можем да живеем в естетика с този свят и да намерим нова форма на другарство и естетика посред ни. Тези две неща ми се костват нелоши като фантазия и реализация за 10 години.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ