Хората могат да задържат дъха си по-дълго, когато са под водата – но защо?
Това изказване може да се стори необичайно на някои от вас като се има поради нарасналото налягане, което притиска белите ни дробове, само че е феномен, който споделяме с нашите другари бозайниците и който е прочут просто като Рефлекс за гмуркане.
Когато бозайниците се потопят във вода, се правят редица автоматизирани физиологични промени: автоматизирано стопираме да дишаме, сърдечният ни темп се забавя и периферното съдово противодействие се усилва.
„ С увеличеното съдово противодействие тялото може да резервира запасите от О2 за жизненоважните органи като мозъка и сърцето, като в същото време отклонява кръвта от неактивните мускулни групи “, се изяснява в обзор по тематиката. „ Допълнителната реакция на брадикардията (намалена сърдечна честот) също резервира кислородните ресурси, като по този метод се понижава натоварването на сърцето и то употребява по-малко О2. “
Рекордът за задържане на дъха под вода (от човек) е впечатляващите 24 минути и 37 секунди, подложен от състезателя по свободно гмуркане Будимир Шобат през 2021 година Той победи предходния връх единствено с 34 секунди.
За да се реализиран такива числа без О2 обаче, належащо е гмурците първо да хипервентилират чист О2, преди да бъдат потопени. Желанието за дишане значително се управлява от хеморецепторите, които се пробват да поддържат верните равнища на О2 и въглероден диоксид в кръвта.
„ По време на задържането на дъха равнището на CO2 в кръвта се покачва, а на O2 понижава. Първоначалното увеличение на желанието за дишане – да речем 30 секунди след задържането на дъха – идва основно от повишението на CO2. При постигане на избран предел хеморецепторите реагират и на намаляващия О2 и тогава стремежът към дишане се усилва фрапантно “, изяснява Антъни Бейн, доцент по кинезиология в Университета в Уиндзор, в материал за The Conversation.
„ В последна сметка желанието за дишане се ускорява дотам, че диафрагмата (основният дихателен мускул) се свива несъзнателно – назовава се несъзнателно дихателно придвижване. Това е моментът, в който нетренираният човек нормално стартира да диша още веднъж (около 3 минути, в случай че е мотивиран). “
Чрез авансово поемане на чист О2 рефлексът за дишане може да се забави, което разрешава на хората (и под „ хора “ имаме поради подготвени водолази с дълготраен стаж) да останат под вода до 20 минути. Без помощта на предварителното поемане на О2, времената към момента са впечатляващи, като рекордьорът е задържал дъха си в продължение на 11 минути и 35 секунди.
„ Въпреки че рефлексът за гмуркане е комплициран развой, той характеризира простотата на общата цел – опазване на живота посредством физиологична акомодация в отговор на настоящата среда “, се прибавя в рецензията.
„ Отговорът на въпроса за какво се реализира този комплициран динамичен инстикт е напълно елементарен: с цел да се резервира животът. “
