Това ще доведе до малко по-висок процент на инфлациятаНад 90%

...
Това ще доведе до малко по-висок процент на инфлациятаНад 90%
Коментари Харесай

Пламен Милев: Заложените в бюджета социални и икономически мерки не са добре балансирани

Това ще докара до малко по-висок % на инфлацията
Над 90% от това, което разработихме във „ Визия за България “, а и това, което беше заложено в предизборните платформи на Българска социалистическа партия от месец март насам, е изпълнено, съобщи финансовият специалист, който е един от създателите на Визията
Прекалено многото обществени ограничения, които едновременно бяха заложени в бюджета да се случат тази година, не са доста добре уравновесени с икономическите ограничения, като това ще докара до малко по-висок % на инфлацията.Това сподели Пламен Милев в предаването „ Софийска естрада “ по радио „ Фокус “.

Той уточни, че и в това се крие рискът за реализиране на заложения растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,8%, като акцентира обаче, че той е изцяло изпълним.

По думите му растежът на Брутният вътрешен продукт ще се отрази на стандарта на живот на жителите: „ Когато имаме една добре работеща стопанска система, то надлежно имаме и по-високи приходи. В противоположен случай изкусеното повишение на приходите е нездравословно, а тук то е съобразено с икономическия цикъл и с идния растеж на Брутният вътрешен продукт. Червената лампа, която би трябвало да ни свети тук, изключително при започване на годината през първото тримесечие, е да не се подтиква, малко повече да подтикваме инфлацията. И тогава към този момент просто жителите да се получи по този начин, че да не усетят този растеж на Брутният вътрешен продукт “.

По думите му е обикновено смяната на данъчните ставки да стане на по-късен стадий.

„ Аз не се колебая, че в случай че не е при тази актуализация, след промени в бюджета за следващата година към този момент ще забележим и прекосяването към диференцираните ставки, понижаване на ставките на главните групи храни, понижаване ДДС-то на медикаментите и надлежно диалог за прекосяване към прогресивно подоходно облагане. Това е диалог и това е стъпка, която може да стане единствено с един доста необятен консенсус “, сподели още Пламен Милев.

Пламен Милев акцентира, че бюджетът е извънредно обществен. Той изрази вяра след актуализацията през юни бюджетът да промени напълно механизма на финансиране на общините и да им дава по-голяма независимост и повече средства.

„ Може би в действителност се постанова малко повече ограничения във връзка с бизнеса, малко повече ограничения, които подтикват икономическия напредък и малко повече ограничения във връзка с общините по тази причина, тъй като рецесията сега сподели, че общините са много наранени. И тъкмо в тази връзка е нужен един малко по-различен метод и една малко по-сериозна промяна. Естествено, това не може да стане в първите 2 месеца. Аз откровено се надявам, че в месец юни към този момент с актуализацията на бюджета ние ще имаме един бюджет, който трансформира напълно механизма на финансиране на общините, който им дава по-голяма независимост и повече средства. Можеше да бъде заложено още от в този момент и фискалната децентрализация – нещо, за което Българска социалистическа партия се бори още от 4 години. Ще напомня още по времето на държавното управление на Тройната коалиция бяха заложени основите на фискалната децентрализация, която след това в последните 10-12 година замря. Очакваме тя още веднъж да се разсъни по този начин да се каже, тъй като виждаме какво се получава с общините – нямат средства “, разяснява още финансовият специалист.

Той изясни, че оправянето с енергийната рецесия е управнически проблем, а не е финансов: „ Можем с финансови средства просто да отложим и да е малко леко приемането на рецесията. Но в случай че не се вземат в действителност управнически решения по повод регулацията на цените на тока и регулацията на износа, колкото и да имаме напредък, в случай че ще и да сме най-богатата страна, ние в един миг не можем да издържим непрекъснато да компенсираме бизнеса, непрекъснато да компенсираме семействата със средства. Ще ви дам единствено един образец: с тази отплата, която в този момент е контрактувана, в случай че се стигне в действителност до 250 лв. на мегават – това, което е контрактувано вероятно отплата на бизнеса, то това нещо ще коства някъде почти към 700 млн. лв. месечно на бюджета. Колко мислите може да издържи бюджетът – 2-3-4-5 месеца и за сметка на какво? Имено заради тази причина тук се постанова – да, може 1-2-3 месеца да се изплащат тези средства, само че тук е належащо да се вземе управническо решение и да се промени механизмът. Тоест, знаят се доста добре какви са аргументите и оттук насетне към този момент е въпрос на политически решения. Само с помощи и с финансиране на обособените субекти няма да реализираме никакъв резултат, просто отсрочване във времето “.

По думите му в бюджета са признати ограничения във връзка с обществената политика в тенденция за справяне с икономическата рецесия.

„ Тези, които са най-застрашените, тези, които са най-уязвимите, да бъдат подпомагани от страната в интервала, до момента в който още веднъж пристигна възобновяване – това е заложено в бюджета. Неслучайно виждате, че в това число и компенсациите за безработица се подвигнаха. Това е точно такава мярка, която да помогне тъкмо тези, най-застрашените. От друга страна в дълготраен проект, то е един повсеместен пакет, който в една посока е стимулиране на стопанската система с висока добавена стойност – върховите достижения в науката към този момент да намерят директно отношение в производството, въпреки това, това е и една дълга промяна във връзка с образованието, тъй като няма по какъв начин да дойдат квалифицирани фрагменти от през днешния ден за на следващия ден. И заради тази причина това би трябвало да бъде заложено с смяна на образователното наличие, прекосяване към специалности, които ще бъдат настоящи в околните 2-3 години. Само по този начин можем да излезем по-бързо от една вероятно задаваща се икономическа рецесия “, добави Пламен Милев.

Той разясни, че една от аргументите България да бъде страната с най- ниска минимална заплата в Европейския съюз е, че стопанската система на страната е ниско продуктивна. Според его би трябвало да има ограничения за поощряване на икономическия напредък: „ Високоефективните производства с висока добавена стойност, към този момент съвсем ги няма. Точно в тази посока би трябвало да има и ограничения за поощряване на икономическия напредък. Ако погледнете дори и структурата на работната мощ в България, вие видите, че една голяма част, близо над 60%, са хора, които са с доста ниска подготовка и упражняват специалности, които не изискват специфична подготовка. Няма по какъв начин с тази работна мощ и с тази стопанска система да имаме високи работни заплати. Именно заради тази причина незабавно се нуждаем от изцяло преформатиране. Една в действителност мярка би била доста добра, която да е ориентирана в посока на индустриализация, тъй като стопанска система, както сега, насочена най-вече към туризма, най-вече към услугите, виждаме до каква степен води. Няма по какъв начин ние, когато не сътворяваме висока добавена стойност, да имаме от кое място да плащаме високи работни заплати “.

Пламен Милев акцентира, че непостигнатата единомислеща поддръжка по плановете на бюджетните закони на Националният съвет за тристранно съдействие е знак за това, че няма сделки: Няма реализирано единодушие, тъй като в Националния съвет за съдействие влизат синдикати, работодатели и страната като съдия. И когато реализиран единодушие, това значи, че по-скоро мирише на сделка – нещо, което бяхме привикнали последните 10 години да се случва всякога. Сега това е разграничение от една страна на работодатели от някои политики, въпреки това е гледище на синдикатите. Това сподели, че актьорите в този Национален съвет са влезнали към този момент в ролята си и всеки си отстоява правата – нещо, което трябваше да се случи. И тук е мястото на страната като съдия да направи салдото сред тях. Няма по какъв начин да бъдат изпълнени всички претенции, и въпреки това няма по какъв начин да бъдат удовлетворени и работодатели, и синдикати. Когато работодателите и синдикатите са удовлетворени, това значи, че всичко отива на гърба на служащия – нещо, което виждаме, че към този момент няма по какъв начин да стане, а нещо, което последните 10 години се случваше непрекъснато “.

Според него доникъде на годината към този момент ще имаме позитивни сигнали в посока на възстановяване на икономическата среда у нас.

„ Мога да кажа на драго сърце, че една голяма част – над 90% от това, което разработихме във „ Визия за България “, а и това, което беше заложено в предизборните платформи на Българска социалистическа партия от месец март насам, е изпълнено. Като главните политики мога да посоча средствата за майките – нещо, което беше извънредно належащо, майчинството през втората година. Индексацията на пенсиите, което макар, че не е направено по единния прийом, който казахте, т.е., преизчисляване към 2018 или 2019 година, извърши програмата на Българска социалистическа партия. Още повече, че в бюджета е заложено в актуализацията през месец юни да се случи преизчисляването на пенсиите. Не на последно място би трябвало да споменем и безплатните детски градини – нещо, за което Българска социалистическа партия от 4 години се бори “, сподели още Пламен Милев.
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР