6 тъжни причини, поради които нараняваме тези, които обичаме
Това се случва толкоз постоянно, че е мъчно да се повярва… А сякаш всички желаеме да обичаме и да бъдем обичани. Проблемът, обаче е, че животът не постоянно е елементарен. Хората са несъвършени, от време на време прекомерно импулсивни, тъкмо когато е по-добре да се сдържат за миг.
И не постоянно имаме избор. Понякога обстановката е толкоз напрегната, че инстинктите вземат връх. Можем да почувстваме болежка, боязън, яд и да се нахвърлим върху хората, които обичаме, тъй като са най-близки до нас.
Те са тези, с които не носим маски, с които можем да бъдем себе си и по тази причина получаваме от нас лъвския дял от нефилтрирани страсти и реакции.
Но нашите спорове би трябвало да бъдат здравословни, както и страстите. За да се реализира това, би трябвало да знаете аргументите, заради които нараняваме тези, които обичаме, и какво можем да създадем по въпроса.
Вероятно свързвате спора с любовта
Хората, израснали в дом, цялостен с спорове или принуждение, могат да свържат спора с демонстрация на обич.
За някои хора кавгата с обичания човек е една от деянията на пристрастеност.
Въпреки че споровете са естествени във връзките, сътрудниците демонстрират своите граници, не крият страстите, не ги потискат. Но в случай че в действителност желаете да започнете борби, когато даже няма сериозна причина, вие сами си създавате проблем.
Може би сами саботирате връзката си
Това нормално е резултат от вътрешен спор. Ако не чувствате, че сте почтени за обич и благополучие, тогава може да ви е мъчно да приемете, че другият човек ви обича откровено. И вие стартирате да го тествате, тествайки границите му. Търсите успокоения, че той в действителност ви обича, а доказателството е, че даже когато ви е сърдит, той няма да си тръгне.
Но това е операция и евентуално даже прочувствено принуждение.
А казусът е във вашето персонално самочувствие, което би трябвало да се вкара в естествени граници.
Чувствате се прекомерно удобно с колегата си
Всеки се преструва до известна степен или се сдържа при започване на връзката, с цел да се покаже в най-хубава светлина. Но когато сте дружно от известно време и свикнете един с различен, вие се отпускате и усещате свободата да се покажете такива, каквито сте.
Разбира се, можете да бъдете с човек, с който имате изцяло разнообразни възгледи, само че в случай че не можете да проведете градивен разговор с него, в случай че смятате неговото мнение за по-маловажно от вашето, тогава знайте, че наранявате възприятията му.
Ключът е да разберете разликите си и да можете умерено да ги обсъдите.
Опитвате се да контролирате другия
Не можеш да ме нараниш, в случай че аз те нараня първи.
Но това отношение постоянно се трансформира в токсични взаимоотношения. Решението е да се зачитат персоналните граници на всеки.
Или може би той ви е наранил и вие желаете да му отмъстите. Но дали такова предпочитание е от обич? На първо място, би трябвало да разберете себе си.
Може да имате нереалистични упования от колегата си
Обичате го и го смятате за най-хубавия. Но и той е мъж и също по този начин бърка. И тогава се ядосвате, че той не оправдава упованията ви. Но това са вашите упования, а не действителността. Забравихте ли? Или просто не осъзнавате това?
Наранявате, тъй като прекарвате прекалено много време дружно
Ако прекарвате колкото се може повече време дружно, тогава просто изпитвате позитивните и негативните страсти на другия. Това е неизбежно. Лош ден на работа, неразположение и по-късно се хвърляте един към различен.
В този случай е значима прочувствената просветеност, когато знаете по какъв начин да анализирате личното си прочувствено положение и да не се губите от тези, които нямат нищо общо с него. Или най-малкото можете умерено да споделите с обичания човек какво ви кара да се усеща зле и да го помолите за прочувствена и морална поддръжка.
