Спецпрокуратурата също скочи срещу собственото си закриване
Това се показва в мнение на Спецпрокуратурата по отношение на препоръчаните промени в Закона за правосъдната власт, с които се закриват профилираните съд и прокуратура. По-рано през днешния ден срещу готвените законопроекти скочи и спецсъда.
Този извод, дефиниран под формата на проблем, който оферти законопроект има за цел да в профил посредством закриването на органите на профилираното правораздаване, е лишен от всякакво правно и фактическо съображение. Изводът, че не са реализирани заложените през 2011г. цели при основаването на СпНС и СпП е голословен, защото не почива на всеобхватен, цялостен и справедлив относителен разбор, който да уточни какви са били действителните резултати от битката с корупцията по високите на етажи на властта преди 2018г., когато тя е била в компетенциите главно на Софийски градски съд и на общите окръжни съдилища в страната и по какъв начин се е трансформирала обстановката след 05.11.2017г.1, когато компетентността за това е минала под надзора на СпНС.
Декларативното твърдените в оценката, че „ За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели. “ е неточно и не почива на справедливи обстоятелства.
Компетентността на профилираните структури (СпНС, АСпНС,СпП и АСпП) да правораздават по отношение на закононарушенията, свързани с корупция по високите етажи на властта, има за собствен начален миг датата 05.11.2017г., когато с §60 ЗИД Наказателно-процесуален кодекс е основана нова т. 4 в член 411а ал.1 Наказателно-процесуален кодекс.
Пореден образец за тоталното непознаване на съществуващата правосъдна система в България е следното изказване: “Друга рецензия е, че към момента не са реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта “.
Ноторно прочут факт за всички практикуващи адвокати е, че профилираните структури (СпНС и АСпНС) не постановяват дефинитивни правосъдни актове.
Законодателят категорично е забранил делата по главните сформира на корупционните закононарушения, като тези по чл.301 и сл. от Наказателен кодекс, да бъдат решавани със съглашение. Освен това съглашението, като законов инструмент, е неприемливо и за други закононарушения от функционалната подготвеност на профилираните органи на правосъдната власт (ОСВ)1. По различен метод би стоял въпроса, в случай че в този отчет се съдържаше информация за постановените от профилираните съдилица присъди за корупция, без значение дали те са влезнали в действие или не.
Поредния погрешен извод, залегнал в претекстовете към законопроекта гласи, че поетапното разширение на компетентността на органите на профилираното правораздаване „ … целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване “. Това заключение на вносителя на разисквания законопроект също остава голословно и декларативно, защото още веднъж не почива на действителен и изчерпателен, професионален и справедлив разбор на резултатите от активността на органите на профилираното правосъдие
Този извод, дефиниран под формата на проблем, който оферти законопроект има за цел да в профил посредством закриването на органите на профилираното правораздаване, е лишен от всякакво правно и фактическо съображение. Изводът, че не са реализирани заложените през 2011г. цели при основаването на СпНС и СпП е голословен, защото не почива на всеобхватен, цялостен и справедлив относителен разбор, който да уточни какви са били действителните резултати от битката с корупцията по високите на етажи на властта преди 2018г., когато тя е била в компетенциите главно на Софийски градски съд и на общите окръжни съдилища в страната и по какъв начин се е трансформирала обстановката след 05.11.2017г.1, когато компетентността за това е минала под надзора на СпНС.
Декларативното твърдените в оценката, че „ За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели. “ е неточно и не почива на справедливи обстоятелства.
Компетентността на профилираните структури (СпНС, АСпНС,СпП и АСпП) да правораздават по отношение на закононарушенията, свързани с корупция по високите етажи на властта, има за собствен начален миг датата 05.11.2017г., когато с §60 ЗИД Наказателно-процесуален кодекс е основана нова т. 4 в член 411а ал.1 Наказателно-процесуален кодекс.
Пореден образец за тоталното непознаване на съществуващата правосъдна система в България е следното изказване: “Друга рецензия е, че към момента не са реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта “.
Ноторно прочут факт за всички практикуващи адвокати е, че профилираните структури (СпНС и АСпНС) не постановяват дефинитивни правосъдни актове.
Законодателят категорично е забранил делата по главните сформира на корупционните закононарушения, като тези по чл.301 и сл. от Наказателен кодекс, да бъдат решавани със съглашение. Освен това съглашението, като законов инструмент, е неприемливо и за други закононарушения от функционалната подготвеност на профилираните органи на правосъдната власт (ОСВ)1. По различен метод би стоял въпроса, в случай че в този отчет се съдържаше информация за постановените от профилираните съдилица присъди за корупция, без значение дали те са влезнали в действие или не.
Поредния погрешен извод, залегнал в претекстовете към законопроекта гласи, че поетапното разширение на компетентността на органите на профилираното правораздаване „ … целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване “. Това заключение на вносителя на разисквания законопроект също остава голословно и декларативно, защото още веднъж не почива на действителен и изчерпателен, професионален и справедлив разбор на резултатите от активността на органите на профилираното правосъдие
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ