Кои са трите коза на Кирил Петков и Асен Василев?
Това написа в коментар за политологът Даниел Смилов.
Служебният кабинет се раздели на две: по-голямата част остана в новото-старо служебно държавно управление, а Кирил Петков и Асен Василев предстоящо потеглиха да вършат собствен личен политически план. Той ще реализира леви резултати с десни политики и за него доста се приказва из медиите. Това е, което знаем към този момент.
Къде са се прицелили Петков и Василев
Новите политически планове са най-успешни, когато се наместват в пространство с ниска политическа компактност - там те елементарно може да се разпрострат и да изместят предходните жители. Такова пространство в нашата партийна система е център-лявото. След като Българска социалистическа партия под водачеството на Корнелия Нинова зави в национал-популистка посока, център-лявото от европейски вид на процедура остана празно: Българска социалистическа партия взе да води борби в “патриотичните” ниши. (И то не напълно сполучливи борби, в случай че се съди по нарасналата поддръжка за “Възраждане”.)
Единственият сериозен кандидат за център-лявото остана Слави Трифонов и той в действителност съумя крепко да притисне Българска социалистическа партия. Първо я измести от второто място, а по-късно тя даже стартира да се бори с Демократична България за третото. След появяването на групировката Петков-Василев е доста евентуално Българска социалистическа партия да загуби и третото място.
По-интересна обаче е историята с Има Такъв Народ. В 46-ия парламент партията на Слави Трифонов се разкри като прочувствена и антагонистична, само че с доста ниска степен на политическо наличие. Малцина в последна сметка схванаха за какво Има Такъв Народ се скараха по този начин грубо с Демократична България и ИБГНИ, нито пък стана ясно желаят ли хората на Слави правосъдна промяна или не. По въпроса с пенсиите и бюджета те също общо взето се ориентираха по вятъра и не сътвориха усещане, че имат някаква сериозна стратегия. Липсата на програмност стана в действителност най-видима в процеса на сформиране на държавно управление: Има Такъв Народ хем смятаха Българска социалистическа партия за прекомерно леви, хем реализираха с тях най-голямо припокриване на политики - каквото и да значи това “припокриване”. А в един предишен миг пък предложиха сякаш ултра десен министър председател в лицето на Николай Василев.
На този декор може да се каже, че въпреки Има Такъв Народ да влязоха в център-лявото и да взеха доста гласове от дребни градове, които бяха бастиони на Българска социалистическа партия, те оставиха това политическо пространство с доста ниска съдържателна и идеологическа компактност.
Промяната продължава с борба за център-лявото
Именно по тази причина Петков и Василев са се прицелили в него и с прагматизма и по-ясната си визия желаят да създадат собствен личен план, който да го натовари със наличие. За това им оказват помощ две неща. Първо, опитът им на министри в служебното държавно управление, където и двамата направиха значими стъпки по посока действителна, съответна смяна. Това е мощен контрастност с Има Такъв Народ, които общо взето изхабиха още един парламент поради неналичието си на ориентировка (в доброжелателната интерпретация на държанието им). Второ, Петков и Василев разчитат на прикрит коз за център-лявото - утвърждението, въпреки и без експлицитна поддръжка, на Румен Радев за тях. Разбира се, президентът няма да се ангажира намерено с този политически план, само че генеалогичната връзка сред него и президенството е ясна за всички.
Това изяснява за какво планът Петков-Василев се посрещна “на нож” от Корнелия Нинова и нейното оредяло войнство: точно за тях заплахата е най-директна. Но този план има капацитет да размести картите в цялата партийна система и съставлява нова, сериозна крачка към нейната промяна. Тази промяна тече в няколко направления. От една страна старите партии на статуквото губят поддръжка и са подложени на напън да се реформират - най-малкото да се разделят с водачите си, част от които не са за проявление, а други напряко си стоят скрити.
От друга страна на хората наподобява им писна от мачо-харизматици с фикс идея за “спасяване” на нацията. И наподобява пораства търсенето на естествени партии, формирани от психологично здрави, образовани и способени хора. В това отношение " Демократична България " и новата групировка на Петков и Василев ще са естествени съдружници и дружно биха могли да наложат нов, по-цивилизован жанр на правене на политика. И най-после: част от новите партии, които се появиха, трансформираха лицето си в 46-ия парламент. Има Такъв Народ, в частност, имаха първоначално мощен центристки заряд, само че от ден на ден започнаха да се демонстрират като радикална антисистемна партия. Поведението им в Народното събрание - т.е., несъобразяването с обикновени правила на парламентаризма, несъмнено се харесва на радикални гласоподаватели. Но пък ще докара Има Такъв Народ до загуби на центристки гласове, които са се уплашили от непродуктивността и конфронтационността на хората на Слави.
ГЕРБ несъмнено стоят и потриват ръце, че каквото и да става, новият план на Петков и Василев няма да вземе гласове от тях. Напротив: те се надяват той да отслаби обичайните им съперници в дясното - Демократична България. В последна сметка Петков и Василев имат биографична връзка с " Да, България " и като жанр на държание наподобяват на Демократична България. Тоест, подобен сюжет на конкуренция с Демократична България сигурно има, само че той би могъл относително елементарно да се избегне при минимална съгласуваност и доброжелателност сред тях и “Промяната продължава” (ако това ще е името на новата формация).
Същевременно ГЕРБ имат причина за съществено безпокойство от център-лява групировка от европейски вид. Една такава групировка би могла да притегли доста от по-центристките гласоподаватели на ГЕРБ: да вземем за пример огромната кохорта някогашни членове на Българска комунистическа партия, които са били отблъснати от Българска социалистическа партия и са намерили мястото си в ГЕРБ. Самият Борисов биографично е в тази кохорта. Както и доста от основните лица към него (едва ли е нужно да се изброяват). Това съответствие е годно и за гласоподавателите на ГЕРБ.
Добрият и неприятният сюжет
Като цяло всяка нова политическа партия, на която социолозите дават по-сериозна поддръжка, носи и шансове, и опасности. Доброто, което може да излезе от плана Петков-Василев, е вдъхване на убеденост на гласоподавателя, че смислена смяна е допустима, че има сериозна маса от партии, които да осъществят концепциите за по-добро ръководство на България. Друг позитив от основаването на новия план би било уплътняването на център-лявото с действително политическо наличие. България има потребност от смислена европейска левица: щом Корнелия Нинова не желае или не може да я осъществя, Петков, Василев и Радев имат и право, и капацитет да опитат.
Има обаче и отрицателни сюжети, при които пространството на “партиите на промяната” просто се снабдява с още един състезател, който се впуска във “войната на всеки против всеки”, характеризирала отминалия парламент. Както е споделил Томас Хобс, в тази война животът, в това число животът на новите партии, е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, безпаричен, непоносим, жесток и кратък).
Служебният кабинет се раздели на две: по-голямата част остана в новото-старо служебно държавно управление, а Кирил Петков и Асен Василев предстоящо потеглиха да вършат собствен личен политически план. Той ще реализира леви резултати с десни политики и за него доста се приказва из медиите. Това е, което знаем към този момент.
Къде са се прицелили Петков и Василев
Новите политически планове са най-успешни, когато се наместват в пространство с ниска политическа компактност - там те елементарно може да се разпрострат и да изместят предходните жители. Такова пространство в нашата партийна система е център-лявото. След като Българска социалистическа партия под водачеството на Корнелия Нинова зави в национал-популистка посока, център-лявото от европейски вид на процедура остана празно: Българска социалистическа партия взе да води борби в “патриотичните” ниши. (И то не напълно сполучливи борби, в случай че се съди по нарасналата поддръжка за “Възраждане”.)
Единственият сериозен кандидат за център-лявото остана Слави Трифонов и той в действителност съумя крепко да притисне Българска социалистическа партия. Първо я измести от второто място, а по-късно тя даже стартира да се бори с Демократична България за третото. След появяването на групировката Петков-Василев е доста евентуално Българска социалистическа партия да загуби и третото място.
По-интересна обаче е историята с Има Такъв Народ. В 46-ия парламент партията на Слави Трифонов се разкри като прочувствена и антагонистична, само че с доста ниска степен на политическо наличие. Малцина в последна сметка схванаха за какво Има Такъв Народ се скараха по този начин грубо с Демократична България и ИБГНИ, нито пък стана ясно желаят ли хората на Слави правосъдна промяна или не. По въпроса с пенсиите и бюджета те също общо взето се ориентираха по вятъра и не сътвориха усещане, че имат някаква сериозна стратегия. Липсата на програмност стана в действителност най-видима в процеса на сформиране на държавно управление: Има Такъв Народ хем смятаха Българска социалистическа партия за прекомерно леви, хем реализираха с тях най-голямо припокриване на политики - каквото и да значи това “припокриване”. А в един предишен миг пък предложиха сякаш ултра десен министър председател в лицето на Николай Василев.
На този декор може да се каже, че въпреки Има Такъв Народ да влязоха в център-лявото и да взеха доста гласове от дребни градове, които бяха бастиони на Българска социалистическа партия, те оставиха това политическо пространство с доста ниска съдържателна и идеологическа компактност.
Промяната продължава с борба за център-лявото
Именно по тази причина Петков и Василев са се прицелили в него и с прагматизма и по-ясната си визия желаят да създадат собствен личен план, който да го натовари със наличие. За това им оказват помощ две неща. Първо, опитът им на министри в служебното държавно управление, където и двамата направиха значими стъпки по посока действителна, съответна смяна. Това е мощен контрастност с Има Такъв Народ, които общо взето изхабиха още един парламент поради неналичието си на ориентировка (в доброжелателната интерпретация на държанието им). Второ, Петков и Василев разчитат на прикрит коз за център-лявото - утвърждението, въпреки и без експлицитна поддръжка, на Румен Радев за тях. Разбира се, президентът няма да се ангажира намерено с този политически план, само че генеалогичната връзка сред него и президенството е ясна за всички.
Това изяснява за какво планът Петков-Василев се посрещна “на нож” от Корнелия Нинова и нейното оредяло войнство: точно за тях заплахата е най-директна. Но този план има капацитет да размести картите в цялата партийна система и съставлява нова, сериозна крачка към нейната промяна. Тази промяна тече в няколко направления. От една страна старите партии на статуквото губят поддръжка и са подложени на напън да се реформират - най-малкото да се разделят с водачите си, част от които не са за проявление, а други напряко си стоят скрити.
От друга страна на хората наподобява им писна от мачо-харизматици с фикс идея за “спасяване” на нацията. И наподобява пораства търсенето на естествени партии, формирани от психологично здрави, образовани и способени хора. В това отношение " Демократична България " и новата групировка на Петков и Василев ще са естествени съдружници и дружно биха могли да наложат нов, по-цивилизован жанр на правене на политика. И най-после: част от новите партии, които се появиха, трансформираха лицето си в 46-ия парламент. Има Такъв Народ, в частност, имаха първоначално мощен центристки заряд, само че от ден на ден започнаха да се демонстрират като радикална антисистемна партия. Поведението им в Народното събрание - т.е., несъобразяването с обикновени правила на парламентаризма, несъмнено се харесва на радикални гласоподаватели. Но пък ще докара Има Такъв Народ до загуби на центристки гласове, които са се уплашили от непродуктивността и конфронтационността на хората на Слави.
ГЕРБ несъмнено стоят и потриват ръце, че каквото и да става, новият план на Петков и Василев няма да вземе гласове от тях. Напротив: те се надяват той да отслаби обичайните им съперници в дясното - Демократична България. В последна сметка Петков и Василев имат биографична връзка с " Да, България " и като жанр на държание наподобяват на Демократична България. Тоест, подобен сюжет на конкуренция с Демократична България сигурно има, само че той би могъл относително елементарно да се избегне при минимална съгласуваност и доброжелателност сред тях и “Промяната продължава” (ако това ще е името на новата формация).
Същевременно ГЕРБ имат причина за съществено безпокойство от център-лява групировка от европейски вид. Една такава групировка би могла да притегли доста от по-центристките гласоподаватели на ГЕРБ: да вземем за пример огромната кохорта някогашни членове на Българска комунистическа партия, които са били отблъснати от Българска социалистическа партия и са намерили мястото си в ГЕРБ. Самият Борисов биографично е в тази кохорта. Както и доста от основните лица към него (едва ли е нужно да се изброяват). Това съответствие е годно и за гласоподавателите на ГЕРБ.
Добрият и неприятният сюжет
Като цяло всяка нова политическа партия, на която социолозите дават по-сериозна поддръжка, носи и шансове, и опасности. Доброто, което може да излезе от плана Петков-Василев, е вдъхване на убеденост на гласоподавателя, че смислена смяна е допустима, че има сериозна маса от партии, които да осъществят концепциите за по-добро ръководство на България. Друг позитив от основаването на новия план би било уплътняването на център-лявото с действително политическо наличие. България има потребност от смислена европейска левица: щом Корнелия Нинова не желае или не може да я осъществя, Петков, Василев и Радев имат и право, и капацитет да опитат.
Има обаче и отрицателни сюжети, при които пространството на “партиите на промяната” просто се снабдява с още един състезател, който се впуска във “войната на всеки против всеки”, характеризирала отминалия парламент. Както е споделил Томас Хобс, в тази война животът, в това число животът на новите партии, е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, безпаричен, непоносим, жесток и кратък).
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ