Горан Благоев, историк и публицист, в интервю специално за обяви,

Горан Благоев за SafeNews: Николай е задкулисният патриарх

Горан Благоев, историк и журналист, в изявление особено за разгласи, че митрополит Николай може да се окаже подмолният патриарх. Според него на 30 юни обстановката би била много забавна, в случай че за български патриарх бъде определен не Григорий Врачански, който е спряган за най-вероятен победител. А да се окаже или Даниил Видински, или Гавриил Ловчански.

SN: Десет дни преди Общоцърковния събор на 30 юни, на който Светият синод ще избере патриарх и правоприемник на починалия Неофит, той избра кандидатите: Григорий Врачански, Гавриил Ловчански и Даниил Видински. Какво предопредели този избор?

Красимир Каракачанов: Северномакедонците се възползват от политическата неустойчивост в България 27.06.24 09:11 Горан Благоев за SafeNews: Николай е подмолният патриарх 27.06.24 09:08 Опит за държавен прелом в Боливия – какво се знае за обстановката (ВИДЕО) 27.06.24 09:06 Няколко трика по какъв начин да облекчите болката в краката вкъщи 27.06.24 08:55 Фалити на аптеки: Пациентите остават без животоспасяващи медикаменти 27.06.24 08:42

Точният отговор на този въпрос може да го даде единствено Светият синод. Какво го предопредели? Може би го предопредели боричканията за власт в Светия синод. Предопредели го публичната настройка против един от евентуалните претенденти, който няма да се усеща удобно, в случай че постави бялото покривало. Имам поради Пловдивския митрополит Николай. Оттук насетне в порядъка на хипотетичните разсъждения, можем да предположим, че Николай, който имаше преобладаващо наличие в Светия синод, по този начин е съумял да подреди претендентите, че да се случи това, за което той много подмамващо и лукаво съобщи преди време: „ Не ви идва и на разум кой ще бъде патриарх. “ Тези думи вкараха мнозина в подвеждане, че Николай има поради Русенския митрополит Наум. Още тогава си споделих, че го прави от користни планове. Защото нито един претендент не би имал изгода в случай че за него обществено лобира митрополит със славата на Николай. А самият Наум нямаше потребност от това лобиране.

Така се сътвори усещане, че зад Наум стои Николай, подето от среди на претендентите, които виждаме към този момент определени за спортната тройка. Това беше доста сериозна акция против русенския митрополит Наум. Подозирам вид интензивно мероприятие на Николай против един от вероятните най-хубави претенденти за български патриарх, сподели Горан Благоев

За страдание, Наум беше подло използван и Църквата ни от това единствено губи сега. Не по виновност на самия Наум. Николай откакто видя, че има доста мощна социална настройка против опцията да стане патриарх, реши да работи на правилото: „ Като не ме щете мен, ще ви сложа допустимо най-безликия и бездейния “. Едва ли не да направи Българската черква за посмешище. И по този начин бяха излъчени двама изрично прононсирани проруски митрополити и един, който с нищо не е видим в своята досегашна биография на митрополит. Вероятната скица е: двамата отявлени владици-русофили нямат шансове, а кандидатурите им може да сплотят болшинството от патриаршеския изборен събор към третия претендент, който с цел да успее, ще би трябвало да разчита на групата от митрополити към Николай Пловдивски, която господства в Синода. А това значи след избора на новия патриарх Николай да продължава да управлява Синода мълчешком, т.е. да бъде патриархът в сянка.

SN: При това състояние в каква посока ще се развива Църквата?

Ситуацията е забавна и мъчно предсказуема. Ако се окажат правилни информациите, че на интронизацията ще участва Цариградският патриарх Вартоломей, това е казус в историята на Църквата. Тъй като до момента при избора на Български патриарх такова висшочайшо наличие от чужбина не е имало. Обикновено се канят главите на останалите поместни църкви, само че по неписано предписание се изпращат други представители, с цел да не се засенчва най-важното лице – новоизбраният патриарх. А в следствие главите на другите църкви поддържат връзка с новоизбрания патриарх, било той като отиде на посещаване при тях и те му връщат визитата.

Присъствието на Вартоломей е доста симптоматично, акцентира Горан Благоев

От една страна е позитив за нашата черква, тъй като се дава поръчка пред останалия православен свят, че съветското църковно въздействие у нас към този момент не е толкоз устойчиво. Поне официално. Но има и друга, по-неприятна възможност. Представете си обстановка, при която Вартоломей, който даде автокефалия на Украинската черква и тези му дейности са отричани тъкмо от двама от претендентите – Гавриил и Данаил, и един от тях да се окаже български патриарх. Истински абсурд. Надявам се някой от сякаш благодетел на Вартоломей от българския Синод да не му е заложил капан тази неделя?!

Ситуацията става доста забавна: за какво Вартоломей приема поканата да пристигна на тази интронизация? Дали битката не е за откъсването на БПЦ от съветската сфера на въздействие?

Нещо, което на този стадий ми се коства много сериозно, тъй като при двама проруски претенденти обстановката на 30 юни може да се окаже патова. Като третият претендент имам предвид врачанския митрополит Григорий, за който също не бих споделил, че не е проруски надъхан. Това, че е приключил в Атина, а не в Москва, не е гаранция, че няма да се преценява с съветската църковна политика на Балканите. Нека нямаме илюзии, че новият български патриарх ще бъде пленник на доста комплицирани геополитически ползи. Те са действителност в православния свят. Колкото и да ни се втълпява, че православието е наднационално, че е универсално, че проповядва обич и съгласие, православието е в доста сериозна рецесия и доста съществено разделяне. Именно заради съветската експанзия в Украйна. В този подтекст – отново да повторя – наличието на Цариградския патриах Вартоломей при интронизацията на новия български патриарх въпреки всичко е позитив в ограничение на съветското църковно въздействие у нас.

Само преди няколко дни публичното радио, неговият клон Радио България излъчи проруско изявление с единия от претендентите – видинския митрополит Даниил, обърна внимание Горан Благоев

Нещо неприемливо първо, заради обстановката в която се намира България. Тя бе оповестена за неприятелска страна от Русия. А националното радио тръби съветска агитация. Един академични учител, извънредно интензивно съветско прокси прави изявление с български митополит, който сее съветски църковни опорки против самостоятелната Православна черква на Украйна. И това се излъчва по БНР в стратегиите му за чужбина. Скандално! Ако Съвет за електронни медии беше на мястото си до момента националното радио да е глобено, а проф. Дарина Григорова към този момент да не захлебва от българските данъкоплатци. Апропо добре е да разберем, кой е обезпечил предаване в народен ефир на тази ученка-русофилка?!

SN: Г-н Благоев, в случай че митрополит Николай продължи да ръководи подмолно Светия синод, какво ще се случи?

Много обоснован и значителен въпрос. Груба сметка демонстрира, че избора на новия патриарх сигурно ще зависи от болшинството в Синода, което в действителност е доминирано от Николай Пловдивски. Нека нямаме илюзии, макар че в един църковен събор за избор на патриарх вземат участие и клирици и миряни от всички български епархии, нормално представителите на избрана епархия гласоподават по този начин, както гласоподава нейният митрополит. Ако приемем, че на страната на проруското лоби към Гавриил, Даниил и Григорий Врачански са петима митрополити, то сигурните към Николай са седем митрополити. Което значи, че Николай и обвързваните с него епархии имат решаващия превес за избора на нов български патриарх. Хипотетично не трябва да изключваме подмолна сделка изключително с Врачанския митрополит Григорий: Николай дава нужните гласове за избора на Григорий. Като новоизбран български патриарх Григорий оглавява Софийска епархия и се овакантява Врачанската епархия, за която би трябвало да бъде определен нов митрополит.

Както вървят нещата, евентуално и там Николай ще се постарае да постави собствен свещеник. И тогава болшинството става още по-неразбиваемо и той ще продължава да ръководи Светия синод като патриарх в сянка, предвижда Горан Благоев

Такава беше обстановката и при патриарх Неофит, който постоянно се е съобразявал с Николай Пловдивски. Продължаването на сходни зависимости и при новия патриарх изцяло устройва Николай – пасивите, гафовете или неудачите в Българската черква ще се приписват на новоизбрания й предстоятел, а Николай ще си стои на сянка и ще дърпа конците. Ситуация, която може да се окаже много непредсказуема.

Дали някой отвън Синода не дърпа конците на Николай? И кой? Пита Горан Благоев

Същевременно при солидно николаево болшинство в Синода обстановката може да стигне до там, че в избран миг Пловдивският митрополит да провокира даже оставката на новия българския патриарх, в случай че той не играе по неговата свирка… В този ред на мисли не изключвам опцията Николай да реши, че му е по-изгодно да бъде определен Гавриил Ловчански, който е най-възрастен от тримата и след 2-3 години да се опита да го в профил, с цел да сложи свое несъмнено протеже. В избрани среди доста се спряга името на Западно и Средноевропейския митрополит Антоний и се изказваше съжалението, че нямал нужните години с цел да се състезава за патриаршеското покривало. Антоний дължи кариерата си на Николай, тъй че нищо чудно Пловдивския епископ да реши да го направи патриарх, когато доближи заветните 50 години. При това състояние възможният патриарх Гавриил отива „ на покой “ и губи въздействие в БПЦ.

Избирането на Гавриил като български патриарх ще вкара Църквата в доста деликатна обстановка тя да бъде управлявана от искрено проруски архиерей, само че и тази обстановка е доста преференциална за Николай, планува Горан Благоев

За да може Николай във всеки миг със своето лоби да клати партиаршеския трон. И в един миг хората да кажат: „ Ами по-добре да пристигна Николай или Антоний… “ Това е единствено догадка, само че не я изключвам. В живота на БПЦ и в Светия синод безусловно всичко е допустимо. Да не забравяме по какъв начин Николай с визитата си при Цариградския патриарх се опита да се легитимира като индивида на вярната страна на историята – на Цариградската патриаршия. Защото тя в действителност прави доста за духовното стабилизиране на Украйна и тя да има самостоятелна черква. Но Николай въпреки всичко е московски ученик и всичко протичащо се сега твърдо потвърждава, че той налива вода в съветската църковна воденица – другояче за какво не получи поддръжка да влезе в спортната тройка Русенският митрополит Наум, който има съществени контакти както с Цариградския, по този начин и с Румънския патриарх. А и двамата са изрично против политиката на Руската патриаршия сега.

SN: Държавата стартира най-мащабната проверка на финансите на църквата от десетилетия насам. Какво я провокира и известни ли са данни, до които инспекцията е достигнала?

Не мога да кажа, с какво беше провокирана. Данните от досегашната инспекция също не са известни. Някъде към гибелта на патриарх Неофит на 13 март Национална агенция за приходите съобщи, че стопира тази инспекция поради кончината на патриарха. Което е доста неуместно. Ако Национална агенция за приходите стартира да прави инспекция на някой предприемач и почине негов непосредствен, дали ще спре проверката? Няма да я спре. Какво е общото сред едното и другото?! Още когато Спецов разгласи, че вършат проверка на БПЦ, изказах подозрението си, дали ще разрешат на Национална агенция за приходите да я продължи. Съжалявам, че се оказах за следващ път неприятният оракул: проверката няма да докара до никакъв резултат. Не мисля, че ще я възобновят скоро, в случай че изобщо я възобновят. Сега Национална агенция за приходите може да измисли „ аргумента “, че сега Църквата е в избор на нов патриарх, че би трябвало да му се даде време да навлезе в новата си служба и по тази причина не може да продължи проверката.

А проверката е по отношение на наемите, които Църквата получава от своите парцели. И беше доста неуместно оправданието, че сумите, получавани от наеми, са тип подаяние, изяснява Горан Благоев

Държавата би трябвало да влезе в църковните сметки и доходи и в действителност да направи доста обстойна проверка. Защото това, което прави апетитна Църквата за политическо, олигархическо, каквото щете подмолно въздействие, това са нейните парцели и финансите й. А обществени и отчетни са единствено средствата, които страната й отпуска, според закона за вероизповеданията. Бойко Борисов го прокара в Народното събрание. Законът трансформира страната в донор на Църквата. Държавата стартира да спонсорира една от най-богатите институции в страната, тъй като при всичките си парцели тя нямала пари да заплаща осигуровките на своите свещеници. В момента всички български данъкоплатци заплащат заплати на свещениците и обезпечават избрани субсидии за градеж на църкви и манастири. При състояние, че Църквата не желае да се знае, с какво тъкмо разполага. А тя има задоволително парцели, с цел да покрива своите разноски. След като страната заплаща заплатите от патриарха до последния духовник в Църквата, значи би трябвало да има надзор върху финансите й.

И не става дума единствено за средствата, дадени на Църквата от държавния бюджет, а за всички средства, изразходвани от нея. Във всеки храм има касички за дарения. За всички треби – кръщенета, венчавки, опела, панихиди – има ценоразпис, спуснат от Синода, сподели още Горан Благоев

И когато ви таксуват за някоя от тези треби не ви издават фискален бон. Уж има някаква отчетност на тези доходи, сякаш те оформят синодалния бюджет. Уж Светия синод има свои вътрешни ревизори. Обаче тези ревизори са подчинени на владиците, а както е известно „ гарван – гарвану око не вади “. Така че по какъв начин се разпределят тези църковни доходи, потъват ли някъде, в това число и в нечий владишки джоб – както се споделя, единствено Господ знае и Светия синод, несъмнено. Да не приказваме компаниите, които постоянно печелят поръчките за градеж или ремонт на църкви – изключително със средства по европейски планове. Как тъкмо се регистрират изразходваните средства и кой стои на изхода на тези компании – добре е да се направи съществено следствие и в тази посока. Но може да се окаже, че тези компании са свързани с някоя от огромните партии или с олигарси. И това единствено Господ знае, и Светия синод.