Обичаме съветската армия 18 пъти повече от Ботев! Що за народ сме?!
Това не би трябвало да се помни, както и самият Донев, с изключение на когато се наложи да дава отговор за някои действия, негови и на министри, които пасват на текстове от Наказателния кодекс…
Но не това е значимо за историята.
В новините видяхме по какъв начин възпитаници сервират цветя на бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина в столицата. Така е редно на този ден.
Бюстът се намира близо до паметника на алената войска, прочут към този момент като МОЧА. Ботев е с височина към 2 метра, дружно с пиедестала, а руският солдат с шмайзера се извисява над паметник от 37 метра. Ботев се нанася 18 пъти в гранитно-чугунения израз на „ признателността на българския народ към руската войска освободителка “. 18 пъти сме по-признателни на непозната войска, в сравнение с Ботев, по този начин излиза.
Учил съм в началното учебно заведение „ Хр. Ботев “ в Плевен в средата на комунистическото ръководство. На всеки 24 май ни обличаха като ботеви четници (бил съм даже знаменосец – неописуема гордост…) и целият град ни поздравяваше. Имаше и монумент на руската войска в града, само че като червеноармейци не са ни киприли по митинги, популярност Богу…
След 33 години опити да изградим народна власт към момента огромно честване на Ботев се организира във Враца, а някакви необичайно озлобени хора се хвърлят с голи гърди да бранят червеноармееца с шмайзера от похищения.
Споменавам Враца, тъй като е необичайно градът и близките села, които си заключиха вратите пред Ботев и четниците му (видя се това и във кино лентата " Свобода или гибел ", излъчен нощес по БНТ), през днешния ден да се бият в гърдите като някакви наследници на подвига на отблъснатите поборници от техните предшественици. Нахално е, меко казано.
Може би Калофер и връх Околчица са задоволителни, не знам. Историците би трябвало да си кажат думата.
В столицата от дълго време трябваше да бъде издигнат паметник, мавзолей или както щете го наречете, на всички тези, които през хилядолетията са дали гения, волята и живота си да я има тази страна до през днешния ден. Въпреки измените, скапаните ръководства, изгубени борби и войни. Скромният монумент на незнайния боец е превъзходен, само че не е задоволителен. Особено на фона на над 500-те монументи, отдадени на съветските и руските военни в страната.
За нас би трябвало най.ценна да е саможертвата на лудите млади глави, тръгнали против османската власт с цялостното схващане, че ще изгубят живота си. И за кого? За пазителите на руската, а през днешния ден на съветската агитация?
Това е позорно.
Споделям единствено една концепция, подбудена от дълголетните грозни гледки, разиграващи се на избрани дати, когато означаваме гибелта на националните ни герои и гротескното поклонение пред войска окупатор.
Сещам се за някои обстоятелства, на които ми се коства, че тук им е мястото
По време на Априлското въстание за по-малко от месец умират към 30 000 души. Ако към тях прибавим жертвите на други въстания и на четите броят нараства доста. Българите тогава са към 3,5 млн души.
В Уикипедията на съветски език (Википедия) е записано, че жертвите през така наречен Освободителна война от 1877-1878 година са 15 567 души. На територията на България умират 11 905 индивида, а на Кавказкия фронт – 3662 души.
Загиналите българи – опълченци, военни в съветската войска, помощници и разузнавачи – са към 7000.
Още едно съпоставяне: в Гражданската война в Съединени американски щати, известна още като войната сред Севера и Юга от 12 април 1861 – 9 април 1865 година, общо 4 години, умират 68 хиляди души. По това време популацията на Щатите наброява над 30 милиона.
Но се намират такива да тичат на МОЧА, да веят съветски флагове и да целуват портретите на Путин и Сталин.
Забележете: Иванчо Хаджипенчович дава своя глас Дякона да бъде обесен. След Освобождението същият става народен представител и даже дава пари за изграждане монумент на Апостола. Трудно се изяснява сходно нещо.
Що за народ сме, демон да го вземе!
Огнян Стефанов
Но не това е значимо за историята.
В новините видяхме по какъв начин възпитаници сервират цветя на бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина в столицата. Така е редно на този ден.
Бюстът се намира близо до паметника на алената войска, прочут към този момент като МОЧА. Ботев е с височина към 2 метра, дружно с пиедестала, а руският солдат с шмайзера се извисява над паметник от 37 метра. Ботев се нанася 18 пъти в гранитно-чугунения израз на „ признателността на българския народ към руската войска освободителка “. 18 пъти сме по-признателни на непозната войска, в сравнение с Ботев, по този начин излиза.
Учил съм в началното учебно заведение „ Хр. Ботев “ в Плевен в средата на комунистическото ръководство. На всеки 24 май ни обличаха като ботеви четници (бил съм даже знаменосец – неописуема гордост…) и целият град ни поздравяваше. Имаше и монумент на руската войска в града, само че като червеноармейци не са ни киприли по митинги, популярност Богу…
След 33 години опити да изградим народна власт към момента огромно честване на Ботев се организира във Враца, а някакви необичайно озлобени хора се хвърлят с голи гърди да бранят червеноармееца с шмайзера от похищения.
Споменавам Враца, тъй като е необичайно градът и близките села, които си заключиха вратите пред Ботев и четниците му (видя се това и във кино лентата " Свобода или гибел ", излъчен нощес по БНТ), през днешния ден да се бият в гърдите като някакви наследници на подвига на отблъснатите поборници от техните предшественици. Нахално е, меко казано.
Може би Калофер и връх Околчица са задоволителни, не знам. Историците би трябвало да си кажат думата.
В столицата от дълго време трябваше да бъде издигнат паметник, мавзолей или както щете го наречете, на всички тези, които през хилядолетията са дали гения, волята и живота си да я има тази страна до през днешния ден. Въпреки измените, скапаните ръководства, изгубени борби и войни. Скромният монумент на незнайния боец е превъзходен, само че не е задоволителен. Особено на фона на над 500-те монументи, отдадени на съветските и руските военни в страната.
За нас би трябвало най.ценна да е саможертвата на лудите млади глави, тръгнали против османската власт с цялостното схващане, че ще изгубят живота си. И за кого? За пазителите на руската, а през днешния ден на съветската агитация?
Това е позорно.
Споделям единствено една концепция, подбудена от дълголетните грозни гледки, разиграващи се на избрани дати, когато означаваме гибелта на националните ни герои и гротескното поклонение пред войска окупатор.
Сещам се за някои обстоятелства, на които ми се коства, че тук им е мястото
По време на Априлското въстание за по-малко от месец умират към 30 000 души. Ако към тях прибавим жертвите на други въстания и на четите броят нараства доста. Българите тогава са към 3,5 млн души.
В Уикипедията на съветски език (Википедия) е записано, че жертвите през така наречен Освободителна война от 1877-1878 година са 15 567 души. На територията на България умират 11 905 индивида, а на Кавказкия фронт – 3662 души.
Загиналите българи – опълченци, военни в съветската войска, помощници и разузнавачи – са към 7000.
Още едно съпоставяне: в Гражданската война в Съединени американски щати, известна още като войната сред Севера и Юга от 12 април 1861 – 9 април 1865 година, общо 4 години, умират 68 хиляди души. По това време популацията на Щатите наброява над 30 милиона.
Но се намират такива да тичат на МОЧА, да веят съветски флагове и да целуват портретите на Путин и Сталин.
Забележете: Иванчо Хаджипенчович дава своя глас Дякона да бъде обесен. След Освобождението същият става народен представител и даже дава пари за изграждане монумент на Апостола. Трудно се изяснява сходно нещо.
Що за народ сме, демон да го вземе!
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ