Това не е нежната любов на Ромео и Жулиета. Великият

Решил съм го и ще ти стана мъж! ♥ Ричард БЪРТЪН, Елизабет ТЕЙЛЪР и „Укротяване на опърничавата”

Това не е нежната обич на Ромео и Жулиета. Великият Шекспир сътворява своята пиеса „ Укротяване на опърничавата ”, с цел да предизвика смях и пристрастеност, от които има потребност всяка обич. През 1967 година италианският режисьор Франко Дзефирели протяга ръка към безконечната творба на Барда и изправя един против различен две именити кинозвезди. Елизабет Тейлър влиза в кожата на изпълнената с бяс Катерина, а Ричард Бъртън е нейният претендент младоженец Петручио – гръмогласен, безсрамен, шеговит. По това време Тейлър и Бъртън към този момент са запалили пожар в сърцата на феновете с функциите си на Марк Антоний и Клеопатра и са безумно влюбени, женени от 3 години. Критиката приветства избора на Дзефирели, споделяйки, че „ Укротяване на опърничавата ” е история, която те са родени да изиграят. А ние сме напълно съгласни. Нищо не може да се съпостави с безумната гняв на помитащата всичко пред себе си Катерина. Никой различен не се забавлява повече от гнева на тая пума от Петручио – гиздав, безапелационен и високомерен юначага. Тейлър и Бъртън са удостоени с премиите „ Давид ди Донатело “ за най-хубава задгранична актриса и артист на италианския кинофестивал през 1967г. Великолепната им игра се снабдява и с номинации за премиите БАФТА и „ Златен глобус ”.

Ние ги приветстваме горещо и слушаме в унес напевните разговори и монолози на Катерина и Петручио, преведени на български от Валери Петров.

(Elizabeth Taylor and Richard Burton in The Taming of the Shrew directed by Franco Zeffirelli, 1967)

♥ ПЕТРУЧИО

Хортензио, приятели като нас
схващат се с две думи: в случай че знаеш
госпожица, за Петручио добра
(а той би желал златото да пее
на сватбата му!), дори и да бъде
като дамата на Флоренций грозна,
като пророчица Сивила – дърта,
като Ксантипа на Сократа – злобна,
насам я давай! Нека да беснее
по-зле от стихия във Адриатика,
не ще успее тя да провокира
поврат във възприятията ми! Аз пристигнал съм
да сключа брак благополучен във този град,
а брак благополучен, туй значи брак богат!

***

Това да е! Вий имайте поради:
тя горда е, само че аз съм твърдоглав,
а два бучащи огъня изяждат
небрежно туй, което ги подхранва.
При туй, с ветреца пламъчето расне,
само че духне ли ги ураган, завчас гасне
и тя ще се превие внезапно,
тъй като аз лаская като мъж!

***

Не, чувай, Кет, наместо да се дърлим,
напряко да пристъпим към въпроса:
татко ти е склонен да те взема,
със зестрата е конкретизирано всичко,
тъй че и да риташ, отново ще станеш
на своя благ Петручио жена,
а той е мъж като за тебе тъкмо,
и в слънцето, заклева се, което
за него облика ти забележим прави –
и така, че да не може го не помни! –
че той роден е да те укроти
по този начин ловко, че да станеш ти
от Кет, свирепа като пума,
на Кет, като домашна котка кротка,
която край стопанина добър
увърта се със ласкаво мър-мър…
Баща ти! По-приятелски се хвани!
Решил съм го и ще ти стана мъж!

(Elizabeth Taylor and Richard Burton in The Taming of the Shrew directed by Franco Zeffirelli, 1967)

(Elizabeth Taylor in The Taming of the Shrew directed by Franco Zeffirelli, 1967)

♥ КАТЕРИНА

Я стига гъна лъковете вежди
и стига мята погледи-стрели
към своя крал, шеф, държател!
Гневът петни те, както скрежът – листа,
грози те, както вихърът – цвета!
Жената гневна е зловонен извор,
лишен от красота, кален, противен, гнусен,
към който никой, па въпреки и жаден,
не се навежда да отпие глътка.
Мъжът е твой глава, живот, покровител,
вседържец неоспорван. Той те храни
със труд рисков по море и суша,
не мигва в бурни нощи, в ледни дни,
до момента в който ти почиваш си на топло,
умерено защитена; и чака
от тебе красота, благост и любов –
компенсация дребна за голям дълг.
Каквото гражданин дължи на трона,
това дължи дамата на мъжа си,
и щом отхвърля, сопната, свадлива,
съпружеската воля обективна,
не е ли нейното измяна, протест,
изменничество към любещия крал?
Срамувам се, че някои глупачки
пробват се война да афишират,
наместо да склонят глава за мир!
Защо им са превъзходство и власт
наместо дълг, смирение, нежна пристрастеност?
Снагата на дамата нежен съд е.
Защо е така? Не е ли, с цел да бъде
и вътре наличието цяло
в единодушие със нежното й тяло?
О, вие, заядливи ниски твари!
И аз до през вчерашния ден единствено бях такава
високомерна, горда, вироглава,
и да откликвам беше в моя манталитет
на дума с дума и на яд със яд,
но видях: мощта ни е машинация,
а копията – стръкчета от плява,
и се стремим на вятъра ний натам,
където е отхвърлен пътят нам.
И по тази причина поучавам ви и двете:
безплодните си гордости смирете
и всяка да простре в церемониален знак
ръката си под мъжовия крайник!
Самата аз съм на това подготвена,
щом желае той удостоверение такова!

(Elizabeth Taylor & Richard Burton - Hollywood, Cinecitta & Stars Elizabeth Taylor and Richard Burton on the set of The Taming of the Shrew directed by Franco Zeffirelli, 1967)