Нашата велика война е духовната - ЧЪК ПАЛАНЮК
.
Това назоваваме цивилизация. Хора, които в никакъв случай не биха изхвърлили боклука си през прозореца на колата, те подминават с надуто до дупка радио.
Хора, които в никакъв случай не биха пушили в цялостен ресторант, крещят до прегракване по мобилните си телефони. Крещят си един на различен през масите.
Хора, които в никакъв случай не биха пръскали с инсектициди или хербициди, замърсяват квартала с музика от шотландски гайди. С китайска опера. С кънтри.
Сред природата е обикновено да чуеш птича ария. Не е обикновено да чуеш Патси Клайн. На улицата шумът от колите е задоволително провокиращ. Ако прибавиш концерт на пиано в си минор на Шопен, ситуацията не се усъвършенства.
Пускаш мощна музика, с цел да не слушаш шума от улицата.
Съседите надуват уредбата си, с цел да не слушат твоята. Ти усилваш своята. Всеки търси да си купи по-голяма уредба. Започва конкуренция за по-силен звук.
Не можеш да победиш с благозвучност. Никой не обръща внимание на качеството. Силата на звука е всичко.
Никой не се интересува от музиката. Всеки желае да надвика другите.
Старият Джордж Оруел не е разбирал нищо. Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри.
Големият брат се старае да притегли вниманието ти във всеки миг, до момента в който си безсънен. За да не можеш да се съсредоточиш. За да бъдат сетивата ти постоянно притъпени.Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това непрекъснато разпръскване е по-лошо от непрекъснатото наблюдаване.
Когато сетивата ти са притъпени, никой не се интересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде опасност за властта.
Виждам най-силните и умните хора, които в миналото са живели.
Виждам целият този капацитет. И го виждам пропилян.
Дявол да го вземе, цяло потомство бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и облекла.
Работим служби, които ненавиждаме, с цел да купуваме отпадъци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място.
Ние нямаме велика война. Нямаме огромна меланхолия. Нашата велика война е духовната.
Нашата огромна меланхолия е нашият живот.
Всички сме възпитани от малкия екран да имаме вяра, че един ден ще сме милионери, кино идоли или рок звезди.
Но няма да бъдем. Малко по малко го разбираме. И това ужасно доста ни вбесява.
