Васил Терзиев: Паметникът на Съветската армия принадлежи единствено на Музея на социалистическото изкуство
Това написа в обществената мрежа Facebook претендентът за кмет на столицата Васил Терзиев. Той е повдигнат от " Продължаваме Промяната " (ПП), " Демократична България " (ДБ) и " Спаси София ", подсилен и от " Екипът на София ". Вижте и цялата му обява:
" Колкото и палаткови лагери в негова отбрана да бъдат проведени начело, истината е една и тя би трябвало да се знае от всички български жители - този монумент символизира една историческа лъжа. Тя доста добре е показана във кино лентата на професор Евелина Келбечева „ Второто избавление “. Филмът ясно демонстрира за какво този монумент няма място тук и е знак на руската агитация, която е в контраст на това, към което по-модерна България се стреми - независимост, заслужен живот и европейско бъдеще. Дискусията за мястото на паметника е потребна, защото дава опция тематиката за историческото руско въздействие върху политическия и публичен живот в България да бъде правдиво показана на поколенията. Но тематиката къде е мястото на този монумент не би трябвало да седи на дневен ред - монументът няма място в центъра на София.
Оттук следват няколко въпроса: по какъв начин и по кое време да бъде изместен Паметникът на Съветската войска, а също и какво да се случи с освободения от паметника терен (който най-сетне ще бъде в действителност свободен) в Княжеската градина?
По първия въпрос - колкото и да ми се желае структурата да бъде отстранена още на следващия ден, се постанова да се съобразим с техническите условия за тази интервенция. От една страна, тя би трябвало да бъде осъществена допустимо най-скоро, от друга - да е оптимално безвредна. Може би доста хора не си дават сметка, само че този монумент действително съставлява тонове бетон и метал, които би трябвало да бъдат отстранени по сигурен метод, тъй че никой да не пострада. Затова думата е на специалистите. Наложително е структурата да бъде изследвана, с цел да е ясна действителната обстановка. Ако тя заплашва физическата сигурност на жителите, паметникът би трябвало да бъде обезпечен по подобаващ метод и последващите стъпки към премахването му да бъдат експертно планувани.
По втория въпрос - по отношение на терена към бъдещия някогашен монумент, решението ще бъде взето от всички жители на столицата. Това място би трябвало да е част от българската историческа памет, а съответният му тип следва да е резултат от необятна социална полемика измежду столичани. Какво желаеме да забележим там, какво си представяме да вършим в това пространство - ще кажем всички ние.
Ще провеждам и допитване до управата на други красиви европейски градове, които също са премахнали руски знаци от градската си среда, с цел да разберем в какво са трансформирали освободените терени по-късно и какво символизират те в сегашния миг.
Това са значими за мен тематики, тъй като съм уверен, че публичната инфраструктура, монументи, знаци и среда би трябвало да бъдат подлагани на разискване и от жители, и от специалисти, с цел да имаме късмет да живеем в съвременен град, само че пазещ историята си град.
Сега имаме късмет да сложим началото на този развой с едно от дълго време отлагано решение, което ще даде подтик да върнем естествената хубост на тази част от Княжеската градина - такава, каквато я помнят по-възрастните поданици на столицата, каквато я гледаме на избелелите фотоси на остаряла София и в каквато желаеме да отглеждаме децата си. "
" Колкото и палаткови лагери в негова отбрана да бъдат проведени начело, истината е една и тя би трябвало да се знае от всички български жители - този монумент символизира една историческа лъжа. Тя доста добре е показана във кино лентата на професор Евелина Келбечева „ Второто избавление “. Филмът ясно демонстрира за какво този монумент няма място тук и е знак на руската агитация, която е в контраст на това, към което по-модерна България се стреми - независимост, заслужен живот и европейско бъдеще. Дискусията за мястото на паметника е потребна, защото дава опция тематиката за историческото руско въздействие върху политическия и публичен живот в България да бъде правдиво показана на поколенията. Но тематиката къде е мястото на този монумент не би трябвало да седи на дневен ред - монументът няма място в центъра на София.
Оттук следват няколко въпроса: по какъв начин и по кое време да бъде изместен Паметникът на Съветската войска, а също и какво да се случи с освободения от паметника терен (който най-сетне ще бъде в действителност свободен) в Княжеската градина?
По първия въпрос - колкото и да ми се желае структурата да бъде отстранена още на следващия ден, се постанова да се съобразим с техническите условия за тази интервенция. От една страна, тя би трябвало да бъде осъществена допустимо най-скоро, от друга - да е оптимално безвредна. Може би доста хора не си дават сметка, само че този монумент действително съставлява тонове бетон и метал, които би трябвало да бъдат отстранени по сигурен метод, тъй че никой да не пострада. Затова думата е на специалистите. Наложително е структурата да бъде изследвана, с цел да е ясна действителната обстановка. Ако тя заплашва физическата сигурност на жителите, паметникът би трябвало да бъде обезпечен по подобаващ метод и последващите стъпки към премахването му да бъдат експертно планувани.
По втория въпрос - по отношение на терена към бъдещия някогашен монумент, решението ще бъде взето от всички жители на столицата. Това място би трябвало да е част от българската историческа памет, а съответният му тип следва да е резултат от необятна социална полемика измежду столичани. Какво желаеме да забележим там, какво си представяме да вършим в това пространство - ще кажем всички ние.
Ще провеждам и допитване до управата на други красиви европейски градове, които също са премахнали руски знаци от градската си среда, с цел да разберем в какво са трансформирали освободените терени по-късно и какво символизират те в сегашния миг.
Това са значими за мен тематики, тъй като съм уверен, че публичната инфраструктура, монументи, знаци и среда би трябвало да бъдат подлагани на разискване и от жители, и от специалисти, с цел да имаме късмет да живеем в съвременен град, само че пазещ историята си град.
Сега имаме късмет да сложим началото на този развой с едно от дълго време отлагано решение, което ще даде подтик да върнем естествената хубост на тази част от Княжеската градина - такава, каквато я помнят по-възрастните поданици на столицата, каквато я гледаме на избелелите фотоси на остаряла София и в каквато желаеме да отглеждаме децата си. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ