История на космическата надпревара: Битката за последната граница. Всичко по

История на галактическата конкуренция: Битката за последната граница. Всичко по тематиката може да прочетете в идващите редове.

С ъединените щати и Съветският съюз са съдружници по време на Втората международна война и оказват помощ за успеха над силите на Оста – нацистка Германия и фашистка Италия. С края на войната обаче се оформя ново съревнование сред страните.

Докато Германия лежи в руини, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (Съюзът на руските социалистически републики) към този момент ухажват немски ракетни инженери и учени.

Германските активи в региона на ракетните технологии са високо ценени заради международното водачество на страната в тази област по време на войната. Както Съединени американски щати, по този начин и Съветският съюз набират скъпи фрагменти, които ще се окажат потребни в скоро почналата галактическа конкуренция.

Терминът „ галактическа конкуренция “ може незабавно да ви наведе на мисълта за галактическия полет на „ Аполо 11 “ през 1969 г. Всъщност статутът на астронавта Нийл Армстронг като „ първият човек на Луната “ се акцентира от този момент насам от няколко генерации възпитаници.

Самата задача „ Аполо 11 “, при която Бъз Олдрин стъпи на повърхността на Луната малко след Армстронг, беше кулминационната точка на галактическата конкуренция. Тя също по този начин донесе на Съединените щати огромни права за фукане – но дали завоюва галактическата конкуренция?

Някои историци не биха се съгласили. До 1969 година Съветският съюз в действителност реализира редица триумфи над янките в надпреварата за това коя страна първа ще завладее галактическото пространство.

Съединени американски щати слагат началото на галактическата конкуренция на 30 юли 1955 година, като показват трогателен проект за изстрелване на изкуствени спътници.

Съветският съюз бързо отвърна, че скоро също ще изстреля подобен, който се оказва Спутник 1. Той навлиза в елиптична ниска околоземна орбита (НОО) на 4 октомври 1957 година и влиза в историята като първия неестествен сателит на Земята.

Този пробив изненада доста американци. Той също по този начин породи опасения, че един ден Съветският съюз може да употребява очевидното си преимущество в ракетната и сателитната технология, с цел да заплаши националната сигурност на Съединени американски щати. В последна сметка това беше епохата на Студената война.

Само месец след триумфа на „ Спутник 1 “ Съюз на съветските социалистически републики повтаря трика със „ Спутник 2 “. Това е първият галактически транспортен съд, който изпраща животно (в случая куче на име Лайка) в околоземна орбита.

Стремейки се да ускорят напъните си за проучване на Kосмоса, на 28 юли 1958 година Съединени американски щати основават Националното ръководство по аеронавтика и проучване на галактическото пространство (НАСА).

Въпреки това за известно време лидерската позиция в галактическата конкуренция принадлежи на Съветския съюз – първата страна, която изстрелва човек в Космоса. Това се случва на 12 април 1961 година, когато руският космонавт Юрий Гагарин приключва една обиколка към Земята.

На 5 май 1961 година започва галактическата капсула „ Freedom 7 “ на Съединени американски щати с командира на военноморските сили Алън Бартлет Шепърд младши на борда. Така той става първият американец в Космоса и възстановява доверието в галактическата стратегия на Съединени американски щати.

По-късно същия месец тогавашният президент на Съединени американски щати Джон Кенеди приказва пред специфична взаимна сесия на Конгреса. Той декларира, че „ тази нация би трябвало да се ангажира с постигането на задачата преди края на това десетилетие да кацне човек на Луната “.

Думите на Кенеди бяха изумително прозорливи, само че той не доживя да види по какъв начин амбициозната му визия се сбъдва. В един от най-трагичните епизоди в историята на Съединени американски щати Кенеди е погубен на 22 ноември 1963 година в Далас, Тексас.

На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг афишира „ една дребна стъпка за индивида, един голям скок за човечеството “. Кацането на Луната има такова историческо значение, че лишава огромна част от импулса на галактическата конкуренция.

Първият човек, който се качва на Луната, е Дейвид Скот на 1 август 1971 година Преди да напусне Луната, той оставя паметна плоча в чест на американските астронавти и руските космонавти, починали при опитите за проучване на Kосмоса.

Сред тях са американските астронавти Роджър Чафи, Гъс Грисъм и Ед Уайт, които умират при пожар в капсулата „ Аполо 1 “ през 1967 година Същата година руският космонавт Владимир Комаров умира заради щета на парашута при завръщането си на Земята.

През 70-те години на ХХ век Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики стартират да си сътрудничат по планове за проучване на космоса, като образец за това е първата задача „ Аполо-Союз “.