Потомка на Левски: За Апостола е било важно да живеем достоен живот, на това уча и децата си
Това, на което изучавам децата си, е да се пробват да живеят логичен и достоен живот. Важно е да съхраняваме и любознателността, стремежът да се развиваме и да оказваме помощ. Изобщо тези неща, които Левски е изповядвал и са били значими в неговото семейство. Опитваме се да ги съхраним и предаваме напред. Това сподели за " Фокус " потомката на Васил Левски - Христина Богданова във връзка 150-годишнината от гибелта на Апостола.
По думите ѝ, датата, към която означаваме гибелта на Апостола, разсънва доста разнородни страсти.
" Има една нотка горест, само че има и доста горделивост, признателност и респект. Много е вълнуващо отбелязването на тези дати и към рождението му, и към гибелта му. Всеки път ме впечатлява и въодушевява събитието по какъв начин този човек съумява, както приживе, по този начин и до ден сегашен, да ни сплотява като народ по подобен безапелационен метод. Дава ни дава вяра, че има светлина и нещо, към което да се стремим ", допълни Богданова.
Тя описа, че първата история, която е чула от нейния дядо Андрей за Апостола, той я знаел от баба му Яна. " Той е бил още малко дете, а тя е обичала да го поставя на скута си и да му споделя тази история ", сподели родственичката на Апостола:
" Историята е по какъв начин, когато Левски е бил на 4-5 години. Един ден, до момента в който тя метяла двора на бащината си къща. Той тичал към нея, само че се спрял и я попитал: " Како, знаеш ли какъв ще стана като порасна ". Тя не му обърнала внимание и траяла да си прави домакинската работа, а той траял да си играе. Но като минало малко време, той отново се спрял при нея и ѝ задал същия въпрос. И по този начин няколко пъти, до момента в който тя го попитала: " Какъв ще станеш, Василе, даскал ли, майстор ли, поп ли, а той отговарял все с не. Той най-после я поглежда победоносно с огромните си сини очи и споделя: " Един Бог знае и аз ".
" Баба Яна е вярвала, че Васил още от дребен е носил съдба и е предусещал пътя, който го чака. Той е възпитаван на храброст, на достолепие и почтителност. Той от дребен се е научил освен да слуша, само че и да чува, това, което се приказва. Да има куража и увереността да изрази мнението си и то постоянно по позитивния метод макар да е влизал в несъгласия ", добави Богданова.
И съобщи, че продължава да има вяра, че е доста значимо да бъдем просветени, да бъдем знаещи и мислещи.
" Просвещението ни дава опцията да бъдем свободни, да имаме желания и цели. Трябва повече хора да се стремим към това да бъдем осъзнати ", сподели още Христина Богданова.
По думите ѝ, датата, към която означаваме гибелта на Апостола, разсънва доста разнородни страсти.
" Има една нотка горест, само че има и доста горделивост, признателност и респект. Много е вълнуващо отбелязването на тези дати и към рождението му, и към гибелта му. Всеки път ме впечатлява и въодушевява събитието по какъв начин този човек съумява, както приживе, по този начин и до ден сегашен, да ни сплотява като народ по подобен безапелационен метод. Дава ни дава вяра, че има светлина и нещо, към което да се стремим ", допълни Богданова.
Тя описа, че първата история, която е чула от нейния дядо Андрей за Апостола, той я знаел от баба му Яна. " Той е бил още малко дете, а тя е обичала да го поставя на скута си и да му споделя тази история ", сподели родственичката на Апостола:
" Историята е по какъв начин, когато Левски е бил на 4-5 години. Един ден, до момента в който тя метяла двора на бащината си къща. Той тичал към нея, само че се спрял и я попитал: " Како, знаеш ли какъв ще стана като порасна ". Тя не му обърнала внимание и траяла да си прави домакинската работа, а той траял да си играе. Но като минало малко време, той отново се спрял при нея и ѝ задал същия въпрос. И по този начин няколко пъти, до момента в който тя го попитала: " Какъв ще станеш, Василе, даскал ли, майстор ли, поп ли, а той отговарял все с не. Той най-после я поглежда победоносно с огромните си сини очи и споделя: " Един Бог знае и аз ".
" Баба Яна е вярвала, че Васил още от дребен е носил съдба и е предусещал пътя, който го чака. Той е възпитаван на храброст, на достолепие и почтителност. Той от дребен се е научил освен да слуша, само че и да чува, това, което се приказва. Да има куража и увереността да изрази мнението си и то постоянно по позитивния метод макар да е влизал в несъгласия ", добави Богданова.
И съобщи, че продължава да има вяра, че е доста значимо да бъдем просветени, да бъдем знаещи и мислещи.
" Просвещението ни дава опцията да бъдем свободни, да имаме желания и цели. Трябва повече хора да се стремим към това да бъдем осъзнати ", сподели още Христина Богданова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ