Д-р Наталия Габровска, ВИТА Kids: Исках да работя с деца още преди да реша, че ще стана лекар
Един от най-разпознаваемите детски пулмолози в България - за дишането на децата, редките диагнози и екипа, който прави разликата
Д-р Габровска, от 1 юни сте част от екипа на ВИТА Kids. Какво Ви стимулира да вземете това решение?
Решението беше осъзнато и не беше единствено мое, а на целия ни екип. За нас беше значимо да намерим място, където можем да вършим това, което умеем най-добре - да диагностицираме и лекуваме деца, без нищо да отклонява вниманието ни от тази задача. Във намерихме тъкмо това - спокойна среда, съвременни условия и на първо място действителна връзка сред доболничната и профилираната болнична помощ. е центърът, в който детето идва за обзор, консултация и следене, а напълно скоро Болница ВИТА ще открие и профилирано педиатрично поделение. Така веригата се затваря - от първия амбулаторен обзор до болничното лекуване, в случай че се наложи, детето остава при едни и същи хора, които познават историята му. Това е комплексната грижа, в която имам вяра.
Защо избрахте точно педиатрията?
При мен беше противоположното на нормалното - първо желаех да работя с деца, след това взех решение, че пътят към това е медицината. Още в гимназиалните си години знаех, че децата ще са моята специалност. И нито за момент не съм съжалявала. Ако трябваше да стартира изначало, още веднъж бих избрала педиатрията и детската пулмология.
Казвате, че детската пулмология обгръща голяма част от педиатричната процедура.
Така е - при над 80% от децата, за които родителите търсят лекарска помощ, казусът е обвързван по някакъв метод с дихателната система. Детският организъм е друг: имунитетът към момента се построява, дихателните пътища са по-тесни, реакцията към инфекции е по-бурна. Хремата, която " слиза " надолу. Кашлицата, която не стопира. " Свиренето “, което буди родителите нощем. Много от тези признаци минават сами, само че немалка част крият освен това.
Кои са най-честите мотиви родителите да доведат детето си при Вас?
Рецидивиращите инфекции - деца, които боледуват всеки месец, и родители, които към този момент не знаят дали това е " следващата зараза " или освен това. Кашлицата, която не отшумява седмици наред. Затрудненото дишане и свиренето в гърдите - изключително при дребните деца, при които положението може да се утежни бързо. А все по-често родителите ме търсят и за неща оттатък пулмологията -захранване, профилактика, обща педиатрична грижа. Това приказва доста за глада за наличен детски доктор, на който фамилията има доверие.
Как родителят да разграничи острото от хроничното?
Острото заболяване идва бързо, има ясна причина и отшумява при вярно лекуване. Хроничното е подло - развива се последователно и родителите незабелязано привикват със признаците. Започват да
одобряват за обикновено, че детето им кашля всяка заран или се задъхва при игра. А това не е обикновено. Алармирайте, когато признаците се повтарят, не отшумяват изцяло сред епизодите или детето е по-уморено и по-малко интензивно от нормалното. Дихателните пътища и белият дроб на детето не простят пропуснато време.
Колко значима е профилактиката?
Изключително. И тук би трябвало да съм откровена - тревожи ме спадът на ваксиналното покритие. Помним епидемията от морбили преди години, когато заболяха десетки хиляди деца. Днес още веднъж записваме случаи. Имунизациите не са условност, а най-силният инструмент за предварителна защита, който медицината познава. Нужно е по-добро здравно обучение - и за децата, и за родителите. Профилактиката не е единствено липса на болест, тя е създаване на резистентност. И стартира доста рано.
Срещали сте и редки болести. Как се подхожда при тях?
Редките белодробни заболявания при децата изискват на първо място да ги помислиш - доста от тях имитират по-честа патология и могат да минат години преди вярната диагноза. Когато картината не се вписва в общоприетия сюжет, когато детето не дава отговор на лекуване - тогава разширяваш погледа: генетични проучвания, образна диагностика, функционални проби. И най-важното - дълготрайно следене. Имаме пациент с прогресираща белодробна фиброза, за което екипът ни се грижи години наред. След сполучлива колаборация с сътрудниците от Jackson Memorial Hospital (JMH) и цялостна държавна поддръжка в лицето на Изпълнителната организация " Медицински контрол “ (ИАМН) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), детето получи белодробна трансплантация в JMH в Маями и късмет за нов живот. Но нашата работа не завършва с интервенцията - в противен случай, отсам стартира най-отговорната част. В момента доктор Трифонов от екипа на е в Съединени американски щати по покана на американския екип по белодробни трансплантации, където минава профилирано образование по посттрансплантационна грижа и наблюдаване на детето. Така дребната ни пациентка ще бъде проследявана вкъщи по същите стандарти, по които беше оперирана оттатък океана. Такива случаи демонстрират, че българските експерти работят на доста положително равнище, а подготовката и методите ни не отстъпват на тези в Европа и Съединени американски щати.
Често казвате, че екипната работа е сигурна формула за триумф. Защо?
Защото детският пулмолог не може и не би трябвало да работи самичък. Във ВИТА Kids детето се движи сред експертите, без родителят да споделя историята му изначало на всеки - лаборатория, образна и функционална диагностика, тесни експерти, всички сме свързани. А самият факт, че дойдохме във като екип, с проф. Велизарова и сътрудниците, приказва задоволително. Запазихме нещо доста скъпо - доверието между тях и общия език, изграждан с години.
Какво бихте желали да се промени в детското опазване на здравето?
Най-болният въпрос е кадровият. Голяма част от лекарите, които лекуват и наблюдават деца, като да вземем за пример общопрактикуващите лекари са в пенсионна възраст - и въпросът кой ще ги размени остава без отговор. След години може просто да няма кой да лекува децата. Вторият проблем са бюджетите - тъжно е, когато детски отделения разчитат на благотворителни акции за инсталация. Децата заслужават системата да ги сложи преди всичко, не на остатъчен принцип. Същевременно виждам и мотиви за оптимизъм - от ден на ден млади лекари избират педиатрията по предопределение, а частните структури влагат съществено в детско опазване на здравето. Ако страната поддържа тази сила с ясна тактика, България има всичко належащо, с цел да даде на децата си грижата, която заслужават.
Кое е най-тежкото в работата на педиатъра?
Най-тежкото в нашата работа са диагнозите, пред които медицината е безсилна. Малкият пациент, който те гледа с необятно отворени очи и не схваща нито болката си, нито какво се случва с него. И има още нещо, което тежи дълго след работния ден - закъснялата диагноза. Дете, при което всичко можеше да бъде друго, в случай че беше стигнало по-рано до експерт. Тези случаи не се не помнят. Защото в нашата специалност рядко е болно единствено детето. Болно е цялото семейство - и педиатърът лекува всички тях.
А какво Ви окрилява?
Детето, което пристигна задъхано, а напълно скоро по-късно тича в кабинета ми. Родителят, който споделя: " Вече спим нощем ". Малкият пациент, който се смее на прегледа, тъй като към този момент не се опасява. В тази специалност премията е директна - виждаш я в очите на детето. И това те кара да продължаваш!
Д-р Габровска, от 1 юни сте част от екипа на ВИТА Kids. Какво Ви стимулира да вземете това решение?
Решението беше осъзнато и не беше единствено мое, а на целия ни екип. За нас беше значимо да намерим място, където можем да вършим това, което умеем най-добре - да диагностицираме и лекуваме деца, без нищо да отклонява вниманието ни от тази задача. Във намерихме тъкмо това - спокойна среда, съвременни условия и на първо място действителна връзка сред доболничната и профилираната болнична помощ. е центърът, в който детето идва за обзор, консултация и следене, а напълно скоро Болница ВИТА ще открие и профилирано педиатрично поделение. Така веригата се затваря - от първия амбулаторен обзор до болничното лекуване, в случай че се наложи, детето остава при едни и същи хора, които познават историята му. Това е комплексната грижа, в която имам вяра.
Защо избрахте точно педиатрията?
При мен беше противоположното на нормалното - първо желаех да работя с деца, след това взех решение, че пътят към това е медицината. Още в гимназиалните си години знаех, че децата ще са моята специалност. И нито за момент не съм съжалявала. Ако трябваше да стартира изначало, още веднъж бих избрала педиатрията и детската пулмология.
Казвате, че детската пулмология обгръща голяма част от педиатричната процедура.
Така е - при над 80% от децата, за които родителите търсят лекарска помощ, казусът е обвързван по някакъв метод с дихателната система. Детският организъм е друг: имунитетът към момента се построява, дихателните пътища са по-тесни, реакцията към инфекции е по-бурна. Хремата, която " слиза " надолу. Кашлицата, която не стопира. " Свиренето “, което буди родителите нощем. Много от тези признаци минават сами, само че немалка част крият освен това.
Кои са най-честите мотиви родителите да доведат детето си при Вас?
Рецидивиращите инфекции - деца, които боледуват всеки месец, и родители, които към този момент не знаят дали това е " следващата зараза " или освен това. Кашлицата, която не отшумява седмици наред. Затрудненото дишане и свиренето в гърдите - изключително при дребните деца, при които положението може да се утежни бързо. А все по-често родителите ме търсят и за неща оттатък пулмологията -захранване, профилактика, обща педиатрична грижа. Това приказва доста за глада за наличен детски доктор, на който фамилията има доверие.
Как родителят да разграничи острото от хроничното?
Острото заболяване идва бързо, има ясна причина и отшумява при вярно лекуване. Хроничното е подло - развива се последователно и родителите незабелязано привикват със признаците. Започват да
одобряват за обикновено, че детето им кашля всяка заран или се задъхва при игра. А това не е обикновено. Алармирайте, когато признаците се повтарят, не отшумяват изцяло сред епизодите или детето е по-уморено и по-малко интензивно от нормалното. Дихателните пътища и белият дроб на детето не простят пропуснато време.
Колко значима е профилактиката?
Изключително. И тук би трябвало да съм откровена - тревожи ме спадът на ваксиналното покритие. Помним епидемията от морбили преди години, когато заболяха десетки хиляди деца. Днес още веднъж записваме случаи. Имунизациите не са условност, а най-силният инструмент за предварителна защита, който медицината познава. Нужно е по-добро здравно обучение - и за децата, и за родителите. Профилактиката не е единствено липса на болест, тя е създаване на резистентност. И стартира доста рано.
Срещали сте и редки болести. Как се подхожда при тях?
Редките белодробни заболявания при децата изискват на първо място да ги помислиш - доста от тях имитират по-честа патология и могат да минат години преди вярната диагноза. Когато картината не се вписва в общоприетия сюжет, когато детето не дава отговор на лекуване - тогава разширяваш погледа: генетични проучвания, образна диагностика, функционални проби. И най-важното - дълготрайно следене. Имаме пациент с прогресираща белодробна фиброза, за което екипът ни се грижи години наред. След сполучлива колаборация с сътрудниците от Jackson Memorial Hospital (JMH) и цялостна държавна поддръжка в лицето на Изпълнителната организация " Медицински контрол “ (ИАМН) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), детето получи белодробна трансплантация в JMH в Маями и късмет за нов живот. Но нашата работа не завършва с интервенцията - в противен случай, отсам стартира най-отговорната част. В момента доктор Трифонов от екипа на е в Съединени американски щати по покана на американския екип по белодробни трансплантации, където минава профилирано образование по посттрансплантационна грижа и наблюдаване на детето. Така дребната ни пациентка ще бъде проследявана вкъщи по същите стандарти, по които беше оперирана оттатък океана. Такива случаи демонстрират, че българските експерти работят на доста положително равнище, а подготовката и методите ни не отстъпват на тези в Европа и Съединени американски щати.
Често казвате, че екипната работа е сигурна формула за триумф. Защо?
Защото детският пулмолог не може и не би трябвало да работи самичък. Във ВИТА Kids детето се движи сред експертите, без родителят да споделя историята му изначало на всеки - лаборатория, образна и функционална диагностика, тесни експерти, всички сме свързани. А самият факт, че дойдохме във като екип, с проф. Велизарова и сътрудниците, приказва задоволително. Запазихме нещо доста скъпо - доверието между тях и общия език, изграждан с години.
Какво бихте желали да се промени в детското опазване на здравето?
Най-болният въпрос е кадровият. Голяма част от лекарите, които лекуват и наблюдават деца, като да вземем за пример общопрактикуващите лекари са в пенсионна възраст - и въпросът кой ще ги размени остава без отговор. След години може просто да няма кой да лекува децата. Вторият проблем са бюджетите - тъжно е, когато детски отделения разчитат на благотворителни акции за инсталация. Децата заслужават системата да ги сложи преди всичко, не на остатъчен принцип. Същевременно виждам и мотиви за оптимизъм - от ден на ден млади лекари избират педиатрията по предопределение, а частните структури влагат съществено в детско опазване на здравето. Ако страната поддържа тази сила с ясна тактика, България има всичко належащо, с цел да даде на децата си грижата, която заслужават.
Кое е най-тежкото в работата на педиатъра?
Най-тежкото в нашата работа са диагнозите, пред които медицината е безсилна. Малкият пациент, който те гледа с необятно отворени очи и не схваща нито болката си, нито какво се случва с него. И има още нещо, което тежи дълго след работния ден - закъснялата диагноза. Дете, при което всичко можеше да бъде друго, в случай че беше стигнало по-рано до експерт. Тези случаи не се не помнят. Защото в нашата специалност рядко е болно единствено детето. Болно е цялото семейство - и педиатърът лекува всички тях.
А какво Ви окрилява?
Детето, което пристигна задъхано, а напълно скоро по-късно тича в кабинета ми. Родителят, който споделя: " Вече спим нощем ". Малкият пациент, който се смее на прегледа, тъй като към този момент не се опасява. В тази специалност премията е директна - виждаш я в очите на детето. И това те кара да продължаваш!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ