Около 17 000 души в България и над 1,2 милиона

Около 17 000 души в България и над 1,2 милиона в Европа живеят с заболяването на Паркинсон. Какво съставлява това невродегенеративно заболяване, допустимо ли е модерно лекуване и по какъв начин високотехнологичната медицина трансформира ориси?

В предаването " Здравето на Фокус “ на радио ФОКУС беседваме с проф. Красимир Минкин — водещ неврохирург и началник на Центъра по функционална неврохирургия в УМБАЛ " Св. Иван Рилски “.
Добре пристигнали в студиото, проф. Минкин!
Добре заварили, благодаря за поканата.Каквото и да кажа за вашата визитка, ще бъде малко на фона на отзивите от признателни пациенти в обществените мрежи.
Щастлив съм, че съумяваме. В нашата работа постоянно има и позитивни, и негативни страсти, тъй че...
Отрицателни аз не срещнах. Много хора споделят: " Благодарим за живота, който ни подарихте “. Сигурна съм, че вашият професионализъм е върнал към естественото всекидневие стотици хора.

У ни се диагностицират по към 1200–1300 нови случаи годишно. Защо броят на болните пораства у нас и по света?
Причината в действителност не е отрицателна, а по-скоро е обвързвана с обстоятелството, че популацията на Земята живее все по-дълго. Благодарение на усъвършенстваното опазване на здравето хората доближават по-напреднала възраст. Тъй като Паркинсон е невродегенеративно заболяване, особено най-вече за по-възрастните, разумно е с увеличението на продължителността на живота да пораства и броят на засегнатите. Това не е резултат от неприятни привички, а по-скоро непряк резултат от дълголетието.
Това значи ли, че младежите са застраховани?
В никакъв случай. Първият ни пациент, който оперирахме през 2013 година, беше развил признаци едвам на 45-годишна възраст. Болестта визира и младежи, въпреки че в всеобщия случай първите прояви са след 60-ата година.
Кои са най-ранните признаци, които хората всеобщо подценяват, пропускайки шанса да реагират в точния момент?
Ранните признаци се разделят най-общо на два типа. При по-честата, така наречен ригидна форма, се появява присъща вдървеност или непохватност в крайниците — нормално стартира едностранно от едната ръка или крайник, като по-късно се прибавят закъснение на походката и тремор. Вторият тип демонстрация е самият тремор (треперенето), който е по-познат на необятната аудитория, само че в действителност е по-редкият примитивен признак.

Трябва обаче да уточним нещо значимо: за жалост, в медицината към момента няма лекарства, които да трансформират хода на болестта — т.е. да забавят или да спрат самата недъгавост на невроните. Сегашните медикаменти единствено облекчават признаците. Те не стопират напредъка на заболяването, само че пък фрапантно усъвършенстват качеството на живот. Благодарение на тях можем да спечелим десетилетие, в което пациентът да върви на работа, да е независим и да действа изцяло обикновено.
Кога медикаментозното лекуване към този момент стопира да оказва помощ?
Обикновено сред 5-ата и 15-ата година от началото на заболяването медикаментите стопират да работят задоволително добре. Дори да усилваме дозите и да прибавяме нови препарати, настава миг, в който пациентът прекарва по 2-3 часа дневно в цялостно блокиране. Това е плашещо положение — човек може да пазари и внезапно да застине посред магазина, без да може да направи и крачка с часове. Когато болестта доближи тази фаза на тежка инвалидизация, е време за лечения, подкрепени от устройства.

Най-старият, най-ефективен и, колкото и необичайно да звучи, най-безопасен способ е дълбоката мозъчна стимулация (ДМС). Методът е внедрен още през 1986 година Чрез фини електрически импулси в мозъчните ядра ние контролираме екстрапирамидната система — мрежата от милиони неврони, която програмира придвижванията ни. Така безусловно връщаме часовника с 5 до 10 години обратно. Болестта не е излекувана и продължава да се развива, само че ние печелим за пациента още едно десетилетие на релативно положително и независимо действие.
Вашият екип направи първата сходна интервенция в България. Какво съставлява технологията и по какъв начин протича самата намеса? За всеки пациент " интервенция на мозъка “ звучи в действителност стряскащо.
Нормално е хората да изпитват боязън. В медицината обаче най-добре приказват цифрите. За тези 13 години от 2013 година насам сме вградили над 150 пациенти с Паркинсон и нямаме нито един случай с трайно затруднение. В международен мащаб и в нашия център рискът от затруднения като кръвоизлив или зараза е под 1%. Ако този % е по-висок, значи има систематична неточност в методиката. Това прави интервенцията извънредно нискорискова и сигурна.
Има ли този мозъчен пейсмейкър " период на валидност “? Налага ли се батерията да се сменя оперативно след време?
С напредването на технологиите животът на тези устройства се усилва фрапантно. В началото батериите устояха по 3-4 години. Дори да се наложи промяна на подобен стимулатор, тя се прави доста елементарно — с най-малък кожен прорез на гърдите, където е подложен самият уред.

Днес обаче общоприетоо вграждаме зареждащи се устройства. Те работят на правилото на смарт телефоните и се зареждат безжично посредством специфичен диск, който се слага върху кожата над стимулатора. Животът им е сред 16 и 25 години. Зареждането лишава час-два, един път или два пъти седмично, което обезпечава цялостен комфорт на пациентите за десетилетия напред.
Всички пациенти с Паркинсон ли са подобаващи за този вид намеса?
Панацея в медицината няма. Ключът към триумфа тук е прецизната селекция, а не самата интервенция. Самата намеса трае към 3 часа, само че предварителната оценка лишава доста време. Екипът ни включва невролози и психолози, които в детайли изследват всеки случай.

Целта ни е да осезаем точния миг — да не е прекомерно рано (когато медикаментите още правят работа), само че и да не е прекомерно късно. Дълбоката мозъчна стимулация е ефикасна в междинния етап на заболяването. Тя не оказва помощ в терминалната фаза на Паркинсон, когато към този момент настъпват признаци, върху които стимулацията няма въздействие — като загуба на равновесие, тежки когнитивни нарушавания или паметови дефицити. Затова при терминални пациенти отхвърляме интервенция, защото тя няма да усъвършенства качеството им на живот.
Какво се случва с пациентите след стартирането на пейсмейкъра? Как се трансформира всекидневието им?
Възстановяването е бързо — пациентите се раздвижват още на първия-във втория ден, а след 2-3 дни ги изписваме. Устройството се включва към две седмици по-късно. Резултатите са забележими незабавно: неволните придвижвания и блокиранията понижават с 80-90%, а сковаността понижава с 60-70%.

Огромно преимущество пред хапчетата е, че стимулацията работи непрестанно — по 130 пъти в секунда, без значение дали човек се движи или спи. Това обезпечава спокоен сън и непоклатимост през целия ден. От нашите 150 пациенти няма нито един, който да е изискал да изключим или премахнем устройството.Какво въпреки всичко остава отвън опциите на тази интервенция?
Тя не може да спре естествения ход на заболяването. Паркинсон продължава да еволюира в организма. Надеждата ни е, че към 2030 година ще се появят първите лекарства, които да стопират преждевременната гибел на невроните. Дълбоката мозъчна стимулация не повлиява късните признаци като нарушавания в равновесието, паметта, вниманието и мисленето, които нормално се демонстрират 15-20 години след началото на болестта. На този стадий науката към момента търси решение за тях.
Много значим въпрос за пациентите — Здравната каса поема ли разноските за тази скъпоструваща интервенция?
За благополучие от 2019 година у нас беше въведена цялостна реимбурсация. Имахме единствено един къс едногодишен интервал, в който се постановяваше отчасти доплащане от 10% за самото устройство, само че сега (през актуалната 2026 г.) доплащането още веднъж е безусловно нула лв.. Държавата покрива напълно както самата намеса, по този начин и високотехнологичния имплант, което прави лекуването изцяло налично за българските пациенти.

Очаквайте продължение на диалога с проф. Красимир Минкин за провокациите при лекуването на епилепсия.