Графа държа на крака два часа претъпканата зала 1 на НДК
Това момче, което в последните 30 години написа едни от най-обичаните български песни и несъмнено най-чувствените балади носи същинска рок душа. Графа я облече в кожено яке и във вторник вечерта тя държа цели два часа препълнената зала 1 на НДК права.
Защото, каква е разликата сред положителния и сполучливия музикант? Енергията, несъмнено. Мощта да обемеш сцената, да завладееш публиката, да й приказваш по този начин, като че ли се обръщаш към всеки един персонално, да я издърпаш от всекидневието и да я вкараш в твоя свят. Това вършат най-големите в света. Тази сила я има и Влади Ампов, без да съм сигурна, че я е възпитавал. Напротив, наподобява самородна и необуздана, която той канализира подсъзнателно през музиката си.
Но с цел да се задържиш на върха са нужни и старания постоянно да си друг, да изненадваш. През годините Графа е правил камерни спектакли, концерти със симфонични оркестри, в диско атмосфера, със и без мултимедия, акустично и по какъв начин ли още не. Новото шоу обаче изкарва от него нещичко надълбоко прикрито през годините (от време на време крайчето му стърчеше от това или това парче) – залитането по рока. Твърд тон, доста китари и заплашителен темп – в подобен аранжимент се забавляваха освен почитателите, само че и шестимата музиканти и трите беквокалистки от LaTiDa.
А Влади сменяше настроенията на всички като с тракване на пръсти – започва с яростта на „ Вълк единак “ и „ Инстинкт “, след това се усмихна във фънки разновидността на „ Най-щастливия човек “, „ Дим да ме няма “, „ А нека но едва ли “, „ Невидим “, показва същинско вокално майсторство, изпявайки самичък дуетната ария с Мария Илиева „ Крадена обич “, както и „ Идваш към мен “, която също написа за нея и модифицира женските вокали. За малко укроти темпото зад рояла за „ Изкуствен детайл “ и „ “Може би аз, може би ти “, само че бързо по-късно разтанцува всички под светлините на охолно лазерно шоу и звуците на „ Квартални джентълмени “ и „ Drama Queen “.
През целия концерт негова дясна ръка беше органичният шоумен Венци Трифонов, който свещенодействаше ту над флейта, ту с дудук или саксофон. Нямаше по какъв начин публиката да не върне музикантите на бис, краят, на който Ампов беше решил в камерен вид – той зад рояла и двете обичани балади „ Искам те “ и „ Давам всичко за теб “. Като че ли обаче през целия концерт имаше очакване на сцената да се качи я Мария Илиева, я Любо Киров или Орлин Павлов, все някой от всички тези огромни имена, с които Графа сътвори шлагерите си през годините. Това обаче по този начин и не се случи, очевидно следващият непредвиден негов ход, който никога не може да се регистрира като минус, а единствено като факт.
Източник: Монитор
Снимки: Александър Петров
Защото, каква е разликата сред положителния и сполучливия музикант? Енергията, несъмнено. Мощта да обемеш сцената, да завладееш публиката, да й приказваш по този начин, като че ли се обръщаш към всеки един персонално, да я издърпаш от всекидневието и да я вкараш в твоя свят. Това вършат най-големите в света. Тази сила я има и Влади Ампов, без да съм сигурна, че я е възпитавал. Напротив, наподобява самородна и необуздана, която той канализира подсъзнателно през музиката си.
Но с цел да се задържиш на върха са нужни и старания постоянно да си друг, да изненадваш. През годините Графа е правил камерни спектакли, концерти със симфонични оркестри, в диско атмосфера, със и без мултимедия, акустично и по какъв начин ли още не. Новото шоу обаче изкарва от него нещичко надълбоко прикрито през годините (от време на време крайчето му стърчеше от това или това парче) – залитането по рока. Твърд тон, доста китари и заплашителен темп – в подобен аранжимент се забавляваха освен почитателите, само че и шестимата музиканти и трите беквокалистки от LaTiDa.
А Влади сменяше настроенията на всички като с тракване на пръсти – започва с яростта на „ Вълк единак “ и „ Инстинкт “, след това се усмихна във фънки разновидността на „ Най-щастливия човек “, „ Дим да ме няма “, „ А нека но едва ли “, „ Невидим “, показва същинско вокално майсторство, изпявайки самичък дуетната ария с Мария Илиева „ Крадена обич “, както и „ Идваш към мен “, която също написа за нея и модифицира женските вокали. За малко укроти темпото зад рояла за „ Изкуствен детайл “ и „ “Може би аз, може би ти “, само че бързо по-късно разтанцува всички под светлините на охолно лазерно шоу и звуците на „ Квартални джентълмени “ и „ Drama Queen “.
През целия концерт негова дясна ръка беше органичният шоумен Венци Трифонов, който свещенодействаше ту над флейта, ту с дудук или саксофон. Нямаше по какъв начин публиката да не върне музикантите на бис, краят, на който Ампов беше решил в камерен вид – той зад рояла и двете обичани балади „ Искам те “ и „ Давам всичко за теб “. Като че ли обаче през целия концерт имаше очакване на сцената да се качи я Мария Илиева, я Любо Киров или Орлин Павлов, все някой от всички тези огромни имена, с които Графа сътвори шлагерите си през годините. Това обаче по този начин и не се случи, очевидно следващият непредвиден негов ход, който никога не може да се регистрира като минус, а единствено като факт.
Източник: Монитор
Снимки: Александър Петров
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ