Как Грузия може да вади футболист като Кварацхелия, а България не
Това лято Наполи притегли никого незнайния Хвича Кварацхелия от Динамо Батуми. Трансферът обаче се оказа извънредно печеливш. Любопитно е, че грузинецът се завърна в родината си след започването на войната в Украйна при започване на 2022-а година, а преди този момент играеше в Русия. Грузинецът се трансформира в звездата на тима и е в основата на това Наполи да води със сериозен задатък пред преследвачите си в Серия А и да мечтае за първа купа от времената на Марадона. Тимът победи преди седмица и огромния си зложелател Ювентус с 5:1 в Неапол, а грузинецът даде две асистенции, беше в основата на първия гол и вкара второто попадение. Така той създаде действително четири от петте гола за Наполи в мача.
Прочетете още
Всъщност Кварацхелия може да се смята към този момент за един от най-успешните грузински футболисти, макар че има едвам половин сезон в Наполи. Ако стане първенец на Италия с Наполи статутът ще стане още по-значим. Лятото безспорно офертите към него ще завалят и в случай че не се контузи напълно скоро ще заиграе в някои от най-големите грандове на международния футбол.
След отделянето си от Съюз на съветските социалистически републики през 1991г. Грузия няма някакви значими футболни триумфи. Естествено страната е имала и огромни фигури като Шота Арвеладзе, Теймур Кецбая, Леван Кобиашвили и Каха Каладзе, който пък е единственият грузинец вдигал Шампионската лига. Никога обаче Грузия не е достигала огромен футболен конгрес – Световно или европейско и националите ни записваха и безапелационни победи над националния тим на Грузия.
Миналата година обаче грузинците ни разгромиха посред Разград с 2:5 и националите записаха една от най-срамните си страници в историята. Тогава Кварацхелия игра и безусловно скри топката на националите, вкарвайки единия от головете, даде и една асистенция и беше в основата на по-опасните неща пред нашата врата. Само месец по-късно той подписа с Наполи и приказката за него стартира. Закупен за 15 млн. евро от Динамо Батуми грузинецът усили фрапантно цената си и съгласно авторитетния сайт transfermarkt към този момент коства 60 млн. евро.
Грузинецът се отличава със самочувствието, с което играе и изобщо не му пука дали против него са огромни футболисти с доста повече титли и опит. По всичко наподобява, че той ще една от новите звезди на футбола и както казахме само травмите могат да му попречат това да стане.
Хвича има впечатляваща статистика и едвам на половината от сезона той има 20 мача, 9 гола, 12 асистенции във всички шампионати.
Българските футболисти и през тази година не са изключително доста в топ 5 шампионатите, а какъв брой са общо може да видите тук:
Не сме имали състезател в топ тим от времената на Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед, а и в Монако, защото тогава Бербо беше съотборник с още незнайния Мбапе и играеше в Шампионската лига и в профил Арсенал.
Именно Бербатов беше и последният български футболист, който играеше и като титуляр за последно в топ тимове.
Може би точно самочувствието, когато излезеш в чужбина и желанието да се бориш непрестанно са главните неща, които липсват на българските играчи.
В момента в школите на два от грандовете на международния футбола - Интер и Барселона са надлежно Никола Илиев и Мартин Христов. Двамата обаче мъчно биха пробили в първите тимове. Никола Илиев се оправя доста добре и бележи гол след гол за Примаверата на Интер, а Мартин Христов също прави усещане след 6 месеца в школата на Барса.
Дали обаче ще имаме състезател, който побеждава даже самичък грандовете и не се тормози против кой играе? Все още на този стадий сме доста надалеч от това, а скоро и не се вижда по какъв начин ще стане за жалост.
Прочетете още
Всъщност Кварацхелия може да се смята към този момент за един от най-успешните грузински футболисти, макар че има едвам половин сезон в Наполи. Ако стане първенец на Италия с Наполи статутът ще стане още по-значим. Лятото безспорно офертите към него ще завалят и в случай че не се контузи напълно скоро ще заиграе в някои от най-големите грандове на международния футбол.
След отделянето си от Съюз на съветските социалистически републики през 1991г. Грузия няма някакви значими футболни триумфи. Естествено страната е имала и огромни фигури като Шота Арвеладзе, Теймур Кецбая, Леван Кобиашвили и Каха Каладзе, който пък е единственият грузинец вдигал Шампионската лига. Никога обаче Грузия не е достигала огромен футболен конгрес – Световно или европейско и националите ни записваха и безапелационни победи над националния тим на Грузия.
Миналата година обаче грузинците ни разгромиха посред Разград с 2:5 и националите записаха една от най-срамните си страници в историята. Тогава Кварацхелия игра и безусловно скри топката на националите, вкарвайки единия от головете, даде и една асистенция и беше в основата на по-опасните неща пред нашата врата. Само месец по-късно той подписа с Наполи и приказката за него стартира. Закупен за 15 млн. евро от Динамо Батуми грузинецът усили фрапантно цената си и съгласно авторитетния сайт transfermarkt към този момент коства 60 млн. евро.
Грузинецът се отличава със самочувствието, с което играе и изобщо не му пука дали против него са огромни футболисти с доста повече титли и опит. По всичко наподобява, че той ще една от новите звезди на футбола и както казахме само травмите могат да му попречат това да стане.
Хвича има впечатляваща статистика и едвам на половината от сезона той има 20 мача, 9 гола, 12 асистенции във всички шампионати.
Българските футболисти и през тази година не са изключително доста в топ 5 шампионатите, а какъв брой са общо може да видите тук:
Не сме имали състезател в топ тим от времената на Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед, а и в Монако, защото тогава Бербо беше съотборник с още незнайния Мбапе и играеше в Шампионската лига и в профил Арсенал.
Именно Бербатов беше и последният български футболист, който играеше и като титуляр за последно в топ тимове.
Може би точно самочувствието, когато излезеш в чужбина и желанието да се бориш непрестанно са главните неща, които липсват на българските играчи.
В момента в школите на два от грандовете на международния футбола - Интер и Барселона са надлежно Никола Илиев и Мартин Христов. Двамата обаче мъчно биха пробили в първите тимове. Никола Илиев се оправя доста добре и бележи гол след гол за Примаверата на Интер, а Мартин Христов също прави усещане след 6 месеца в школата на Барса.
Дали обаче ще имаме състезател, който побеждава даже самичък грандовете и не се тормози против кой играе? Все още на този стадий сме доста надалеч от това, а скоро и не се вижда по какъв начин ще стане за жалост.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ