Министър: Няма да поверим грижата на хората на роботи
Това разяснява министърът на образованието и науката Красимир Вълчев във връзка последните изследвания, съгласно които след 20 година към 50% от сегашните специалности ще се извършват от роботи.
В лекция в Софийския университет "Св. Климент Охридски " Вълчев акцентира, че с изключение на да се подчертава върху цифровите умения, би трябвало да се подчертава и на филантропичните специалности. По думите му бъдещето ни като страна зависи от това не толкоз дали ще бъдем страна с малко или огромно население, а с образовани учители. Ако има положителни учители, всички ще имат по-добри резултати, както и в случай че по-добрите възпитаници стават учители, добави той.
Според Вълчев е мъчно да се приказва за бъдещето и образованието, тъй като в просветителната система има възпитаници, които ще бъдат на пазара на труда и след 50 години. Не знаем какъв ще е пазарът на труда, евентуално и футуролозите не знаят, а в това време образованието е система на бъдещето, разяснява Вълчев. Той добави, че ще се появяват нови неравенства, а образованието би трябвало да е "асансьор ", който да преодолява неравенствата сред другите обществени равнища.
По думите на Вълчев през днешния ден приказваме за "дигитални неравенства " като неравенства в използването на технологии, а скоро ще се приказва за неравенства сред "дигитални основатели " и "дигитални ползватели ". Икономиката ще зависи от това къде има повече хора, които основават и ръководят машини на високо равнище, сподели Вълчев и добави, че в тази посока би трябвало да се развива образованието. Вече приказваме за софтуерни умения още от детската градина и сме почнали промени в просветителните стратегии с вплитането на цифровите компетентности във всички часове и действия по ползи.
Според просветителния министър към този момент се приказва за образование посредством осведомителни и информационни технологии или образование за ИКТ, като когато се мисли за "дигитални основатели ", някои страни вършат крачка обратно в образованието посредством осведомителни технологии, тъй като се търси оптималната доза, която да развие творчеството на децата.
Социалният министър Бисер Петков също поддържа тезата, че когато се приказва за бъдещето на труда е все едно да се гледа на "кристална топка ". Той показа тезата на водача на КНСБ Пламен Димитров, че от време на време темпото на цифровизация е въпрос и на политически избор.
Петков уточни, че се основават качествено нови работни места, като по-податливи на изгубване са най-много работните места в рутинни действия и тези, които изискват ниска степен на подготовка, като най-отчетливо се вижда това в земеделието.
Социалният министър добави, че средноевропейският служащ в границите на трудовия си живот прави към 10 кариерни прехода и по-голямата еластичност основава нови форми на претовареност.
По данни на Европейска комисия към 40 % от европейските служащи са заети в така наречен ексцентрични форми на претовареност, като работят в интернет платформи, на ненапълно работно време, споделят групово избрана работа или са на контракт на така наречен нулева претовареност - по поръчка на работодателя. За тях Европейска комисия е направила законодателно предложение да се одобри нова инструкция за предвидими и транспарантни условия на труд, като по оценка на Комисията към 3 млн. служащи от Европейски Съюз, заети в такива форми на претовареност, при започване на работа би трябвало да получат задоволително информация за изискванията, оптималния период на изпитателен интервал, и наложителните условия за уменията и преквалификацията на служащия.
Министърът означи, че към този момент професионалният профил на работната мощ би трябвало да е подобен, че да има по-висока професионална подготовка, само че и умения за другарство, креативно мислене и взимане на решения. Той напомни изявление на еврокомисаря Мария Габриел, че единствено след 2 години 90 % от работните места ще изискват съществени цифрови умения. Вече приказваме освен за пазар на труда, основан на специалностите, а за подобен, основан на уменията, съобщи общественият министър.
Според водача на КНСБ Пламен Димитров към свадите за приключването на персонални данни е значимо да се напомни, че бъдещето зависи от регулацията и прозрачността на ръководството на технологиите, както и от разпределянето на облагата. Пазарът на труда в разрастващите се страни, в това число и България, е надалеч по-негативно влияещ се от цифровите трансформации, означи Димитров.
В лекция в Софийския университет "Св. Климент Охридски " Вълчев акцентира, че с изключение на да се подчертава върху цифровите умения, би трябвало да се подчертава и на филантропичните специалности. По думите му бъдещето ни като страна зависи от това не толкоз дали ще бъдем страна с малко или огромно население, а с образовани учители. Ако има положителни учители, всички ще имат по-добри резултати, както и в случай че по-добрите възпитаници стават учители, добави той.
Според Вълчев е мъчно да се приказва за бъдещето и образованието, тъй като в просветителната система има възпитаници, които ще бъдат на пазара на труда и след 50 години. Не знаем какъв ще е пазарът на труда, евентуално и футуролозите не знаят, а в това време образованието е система на бъдещето, разяснява Вълчев. Той добави, че ще се появяват нови неравенства, а образованието би трябвало да е "асансьор ", който да преодолява неравенствата сред другите обществени равнища.
По думите на Вълчев през днешния ден приказваме за "дигитални неравенства " като неравенства в използването на технологии, а скоро ще се приказва за неравенства сред "дигитални основатели " и "дигитални ползватели ". Икономиката ще зависи от това къде има повече хора, които основават и ръководят машини на високо равнище, сподели Вълчев и добави, че в тази посока би трябвало да се развива образованието. Вече приказваме за софтуерни умения още от детската градина и сме почнали промени в просветителните стратегии с вплитането на цифровите компетентности във всички часове и действия по ползи.
Според просветителния министър към този момент се приказва за образование посредством осведомителни и информационни технологии или образование за ИКТ, като когато се мисли за "дигитални основатели ", някои страни вършат крачка обратно в образованието посредством осведомителни технологии, тъй като се търси оптималната доза, която да развие творчеството на децата.
Социалният министър Бисер Петков също поддържа тезата, че когато се приказва за бъдещето на труда е все едно да се гледа на "кристална топка ". Той показа тезата на водача на КНСБ Пламен Димитров, че от време на време темпото на цифровизация е въпрос и на политически избор.
Петков уточни, че се основават качествено нови работни места, като по-податливи на изгубване са най-много работните места в рутинни действия и тези, които изискват ниска степен на подготовка, като най-отчетливо се вижда това в земеделието.
Социалният министър добави, че средноевропейският служащ в границите на трудовия си живот прави към 10 кариерни прехода и по-голямата еластичност основава нови форми на претовареност.
По данни на Европейска комисия към 40 % от европейските служащи са заети в така наречен ексцентрични форми на претовареност, като работят в интернет платформи, на ненапълно работно време, споделят групово избрана работа или са на контракт на така наречен нулева претовареност - по поръчка на работодателя. За тях Европейска комисия е направила законодателно предложение да се одобри нова инструкция за предвидими и транспарантни условия на труд, като по оценка на Комисията към 3 млн. служащи от Европейски Съюз, заети в такива форми на претовареност, при започване на работа би трябвало да получат задоволително информация за изискванията, оптималния период на изпитателен интервал, и наложителните условия за уменията и преквалификацията на служащия.
Министърът означи, че към този момент професионалният профил на работната мощ би трябвало да е подобен, че да има по-висока професионална подготовка, само че и умения за другарство, креативно мислене и взимане на решения. Той напомни изявление на еврокомисаря Мария Габриел, че единствено след 2 години 90 % от работните места ще изискват съществени цифрови умения. Вече приказваме освен за пазар на труда, основан на специалностите, а за подобен, основан на уменията, съобщи общественият министър.
Според водача на КНСБ Пламен Димитров към свадите за приключването на персонални данни е значимо да се напомни, че бъдещето зависи от регулацията и прозрачността на ръководството на технологиите, както и от разпределянето на облагата. Пазарът на труда в разрастващите се страни, в това число и България, е надалеч по-негативно влияещ се от цифровите трансформации, означи Димитров.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ