Това, което предстои да ти кажа е нещо, което никога

Това, което следва да ти кажа е нещо, което в никакъв случай не бих си признал в открит диалог, тъй като ще приключи с добре познатата игра на надвит и победител – най-голямото наслаждение в живота ми – това, което продължава да те стимулира да носиш бремето на връзките ни.

А в това е целият смисъл.

Когато споделям “Обичам те ”, имам поради, че обичам какъв брой доста се стараеш, с цел да ме накараш да се усещам специфичен, че съм най-важният човек в живота ти, че откровено желаеш да ме направиш благополучен и че не очакваш нищо в подмяна.

Обичам въздействието, което имам върху благото ти поведение и желанието ти да се държиш добре, и ми доставя наслаждение да се съпоставям с теб и да акцентирам себе си, като употребявам всяка опция да те накарам да се чувстваш дребна и незначителна.

Обичам да чувствам слабостта ти, уязвимостта и прочувствените разтърсвания , детската ти доверчивост и възприятието ти за виновност.

Обичам, когато знам, че искаш да приказваме и обсъдим проблемите си, само че аз нямам предпочитание. Обичам, когато безразличието ми те изкарва отвън релси. Или когато с всеки минал ден очакваш все по-малко от мен, а аз от ден на ден от теб.

Обожавам да виждам какъв брой е елементарно цялата ти сила да се концентрира върху това да успокоиш моите паники, и все пак, което правиш за мен, аз в никакъв случай да не се усещам задоволително добре, задоволително обичан, почитан, оценен и т. н.

Не става дума за близостта, емпатията, прочувствената връзка, които желаеш, или какво съм направил, което те е наранило или обидило, или какъв брой малко време извозвам с теб или с децата. Става дума само за мен, за това да те държа, където ти е мястото, засегната, фокусирана върху мен и моите проблеми, пренебрегвайки твоята роля в връзките ни. Аз имам право на всички удоволствия, на възхищението ти и на цялото ти внимание, нали знаеш!?

“Обичам те ” значи, че обичам метода, по който се усещам, когато си с мен или по-точно казано да те усещам като моя благосъстоятелност, мое владеене. Като да караш скъпа кола – тя те издига на по-високо състояние в обществото, кара те да изглеждаш като първокачествен предприемач. Харесва ми мисълта, че останалите ми завиждат за това, което владея.

Обичам силата, която излъчвам и която те принуждава да се стараеш от ден на ден, с цел да доказваш любовта и отдадеността си, чудейки се какво още е нужно да направиш, с цел да си почтена.

Обичам да мога да обичам себе си посредством теб и в това време обичам да те ненавиждам за моята потребност да се постанова да разгадавам на теб или който и да е за всичко.

Обичам, че постоянно си тук, когато нуждая се да обвиня някого за моето отчаяние; обичам, когато ставаш за смях в опитите си да ме предпазиш от нещо, което не желая да си призная; обичам обстоятелството, че разгадавам на теб да подхранваш моето възприятие за предимство и възхитителност и че можеш да поддържаш илюзията ми за власт в мозъка ми.

Нищо не ме кара да се усещам по-уязвим от това да нямам надзор над избрана активност, която би могла да преиначи облика ми и да снижи статуса ми на могъщ човек. Ти към момента не разбираш, че да приемеш ролята на този, който ми доставя наслаждение с метода, по който се държа с него или с децата е главен фактор за моeто чувство за предимство. Ти си мое владеене, не помни ли? Моята работа е да те накарам да мразиш тези ненужни усеща, от които единствено слабите хора имат потребност – непосредственост и други прочувствени нелепости. Аз знам, че омразата към тях е вярното нещо, тъй като още в детството си се научих да ги схващам по този начин.

Изпълва ме със удовлетворение обстоятелството, че мога елементарно да те накарам да се изнервиш за това, че не можеш да получиш каквото искаш от мен. Обичам, когато се постанова да повтаряш едно и също още веднъж и още веднъж и да вършиш неща, за които по-късно ще съжаляваш. Всичко, което ми споделиш, всяко твое мъчение и болежка, бъди сигурна, аз по-късно ще употребявам против теб, с цел да се постанова да се обясняваш и оправдаваш и даже да се съмняваш в себе си и да се чувстваш несигурна и раздвоена.

За да схванеш, би трябвало да повървиш в моите обувки. Моя работа е да покажа цялостното си равнодушие към прочувствените ти потребности, болки, стремежи и да те санкционирам, подценявам непрекъснато, до момента в който не си научиш урока. А той е следният – да си останеш безгласна писмен знак. Твоята задача е да изпълняваш моите стремежи и да ме успокояваш.

Това, че не можеш да схванеш за невероятната ми власт макар стотиците пъти, в които съм ти го показвал по всевъзможни отвратителни способи, е доказателство за моята уникалност, заложена даже в гените ми. Хора с моите гени в никакъв случай не са общителни и благи, с изключение на в моментите, в които залагат клопките си, с цел да уловят жертвата си.

Обичам, когато се чувстваш несигурна, изключително в моментите, когато вниманието ми притегли друга жена. Колко е елементарно да ти кажа какво няма да получиш от мен, до момента в който елементарно го давам на останалите, като те оставям в незнание за какво е по-лесно да изразяваш възприятията си, да правиш похвали и да получаваш състрадание от другите, само че не и от мен. Обичам, когато те виждам да ми се молиш за внимание.

Обичам моментите, когато заплашваш, че ще си тръгнеш и ти трябват единствено няколко преиграни подиуми с обещанията ми , че можеш да ми се довериш, и какъв брой елементарно се връщаш, вярвайки че този път ще се трансформира.

“Обичам те ” значи, че нуждая се от теб, когато се дерзая вътре в себе си. Когато нуждая се от някой, който няма да ме изостави, който ще употребявам като боксова круша, с цел да се усещам по-добре или да го накарам да се усеща зле. Мразя всяко чувство за уязвимост у мен и подтискам всяко разколебаващо ме възприятие с властно държание.

“Обичам те ” значи, че обичам да коригирам и оформям мненията ти и вярванията ти, да управлявам мозъка ти, с цел да мислиш за мен като за твоя избавител и твоето знамение, извор на живот и прехранване, на който да разчиташ, и да се връщаш постоянно при мен като че съм гравитацията, която те смъква на земята, без значение какъв брой надалеч искаш да стигнеш.

Обичам, когато ме караш да се усещам като Бог , да те държа толкоз захласната от това да ме боготвориш и обожаваш, да жертваш всичко, с цел да се доказваш пред мен; да угаждаш само на мен и да те давам награда или отнемам както аз пожелая.

Обичам, когато се колебаеш или си несигурна в себе си, чудейки се дали виновността не е в теб. Обичам, когато се постанова да се чудиш какво не е наред с теб, да поставяш под подозрение дейностите си, да се чувстваш отговорна, че не можеш да направиш някого благополучен, когато той в действителност просто желае да покаже надмощието и властта, които има над теб.

“Обичам те ” значи, че обичам да виждам възхищението ти към мен в погледа си , да знаеш, че ти си моят адреналин, моята лоялна аудитория, най-големият ми почитател и обожател. Когато ти гледаш на мен като всезнаещия, всемогъщия, безгрешния. Знаеш какъв брой ненавиждам да се слага под подозрение това.

И аз обичам, когато без значение какъв брой ме молиш за обич и внимание, аз да не ти ги давам. Доставя ми наслаждение да управлявам обстановката, като не ти давам това, което толкоз мощно искаш, нежността, от която се нуждаеш, да смачквам всяка твоя фантазия, а по-късно да си споделям, че съм почтен.

Обичам, когато отбивам тематиката на всяка полемика върху това какво не е наред с теб, твоята некадърност да ме направиш благополучен и най-после да ти подсещам какъв брой доста съм направил за теб и какъв брой неблагодарна си ти.

Обичам, когато съумея да обърна мненията на близките за теб в моя изгода и излезе по този начин, че аз съм правият, а ти грешиш, като те представям за постоянно незадоволена, постоянно оплакваща се егоистка.

Обичам, когато е извънредно елементарно да кажа “Не ” на всичко, което смяташ за значимо в нашите взаимоотношения и вместо това да те карам да се извиняваш и да се съсредоточиш върху моите потребности и стремежи, моето неспокойствие и неразположение.

Обичам, когато знам, че мога да управлявам мислите ти, упоритостите ти и да те карам да си мислиш само за това по какъв начин да не ме разстроиш и да ме правиш благополучен.

Обичам, когато знам, че съм единствената ти опция, без значение по какъв начин се държа с теб, без значение, че непрекъснатото ти фокусиране върху мен източва силата ти, без значение, че с мен ще изгубваш от ден на ден от полезностите си, а също и хората, на които държиш и обичаш. И всичко единствено поради мен.

Обичам, когато те изолирам от останалите хора, когато те карам да спреш да им се доверяваш и да те карам да вярваш, че аз съм единственият, който ще остане с теб.

Обичам, когато наподобява все едно ти върша услуга, че заставам с теб. Като вакуум празнотата в мен непрекъснато изисква да изсмуквам живота и въздуха и жизнеността ти, за които жадувам като опиат.

Докато те ненавиждам и завися от твоето внимание, обезверено се нуждая да виждам себе си през грижовните ти очи, постоянно подготвена да ми простиш, да направиш компромис, да се възхитиш от мен и да попаднеш още веднъж в клопката на моята обсесия.

Обичам, когато продължаваш да ми казваш какъв брой доста те контузвам, без да осъзнаваш, че това за мен звучи като реклама и ми разрешава да се убедя още един път в ефикасните ми подходи, които все по този начин ти предизвикват болежка, до момента в който си съсредоточена да ми съчувстваш. Така аз постоянно съм победител, уверен че в никакъв случай няма да ме контролираш с прочувствените си излияния.

Когато споделям “Обичам те ”, обичам властта, която владея да си остава безконечна тайнственост за теб, която не можеш да разгадаеш, тъй като не знаеш, че победител в играта е този, който дефинира разпоредбите. Моят триумф се състои в това в никакъв случай да не повярваш, че ще стана част от тази идилична, блага, съчувствена връзка, тъй като тези качества са израз на уязвимост и липса на надзор.

Благодаря, само че не желая това. Предпочитам да заставам в комфортната позиция на безконечен победител, който се къпе в нарцистичната си убеденост, че е безмилостен, леден и недодялан и че неговите потребности са израз на мощ, която не може да бъде сломена.

Вечно ограничаващият твой Нарцисист

P.S. Аз в действителност нуждая се от помощ, само че ти не можеш да ми окажеш помощ. Можеш единствено да направиш нещата по-зле и за двама ни. Ние сме пристрастени един към различен и в никакъв случай няма да потърсим помощ, нали?

Само терапевт с опит има късмет да ми помогне и то единствено в случай че аз му разреша. И повода, е че ще се наложи да се изправя против най-големия си боязън, ще наруша всички правила, които съм си построил, и ще осъзная обстоятелството, че точно моите мисли, дейности и вярвания са повода за проблемите ми.

А с цел да ги трансформира, ще би трябвало да ги приема и осъзная. Никога не бих го направил, тъй като единствено слабите и безхарактерните вършат такива неща.