Това, което пиша, не е заупокойно. Това е вдъхновено единствено

Това, което пиша, не е заупокойно. Това е въодушевено само от живота на Радосвет, напуснал ни в действителност без време през днешния ден, в средата на житейски си път, когато натрупал мъдрост и опит, можеше да е потребен на бизнеса и на страната ни.

Момчето си отиде. Толкова. Но не напълно. Момчето си отиде, само че остави войска от други момчета, негови биологични синове и такива, които сътвори като публицист, предприемач, спокоен и преклонен българин, който не искаше доста популярност в подмяна.

Той беше на рождения ми ден и с богатство лице разговаряше с всички, приемаше и даваше ръкостискания, беше учтив, джентълмен, въздържан, само че прелестен.

Такъв ще го запомня и ще го запомня като индивида, който бе измежду първите, подал ми ръка и оценил ме в моите ранни години.

Момчето си отиде, само че образът му не. И считам, че този образ на благородник остава в съзнанието на тези, които го познавахме, а на тези, които нямаха този шанс, се надявам да го разпознават в работата и професионалното му завещание.