Животновъди: България е най-добрият пример как се руши животновъдството
Евпропейският съюз към този момент не може да се изхранва самичък, съобщи съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация
Европейският съюз последователно губи способността си да обезпечава самичък храната си, а България е най-яркият образец за последствията от дългогодишни неефективни политики в животновъдството. Това съобщи в предаването " Денят стартира " по Българска национална телевизия Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
По думите му решението на Европейската комисия за първи път да одобри цялостна тактика за развиване на отглеждането на животни бележи сериозна смяна в досегашния метод към бранша. Според него европейските институции към този момент осъзнават, че продоволствената сигурност би трябвало да бъде измежду главните цели.
" Има едно надълбоко осъзнаване какво е отглеждането на животни и какво става, когато отглеждането на животни стартира да замира. И тук към този момент не приказваме единствено за това, което изпитваме ние от години хронично в България. Тук приказваме, че това се следи към този момент като наклонност в целия Европейски съюз. Не в същото измерение, естествено, както в България. Комисията видя, премисли, че Зелената договорка не е това, което трябваше да бъде. И в последна сметка, допреди няколко години ние бяхме очевидци по какъв начин се говореше за отглеждането на животни като за един пакостник на климата безусловно. А сега ние виждаме, че доста по-важно е да имаш продоволствена сигурност ", сподели той.
Караколев уточни, че точно по тази причина Европейският съюз от ден на ден разчита на импорт на месо, в това число от страните от МЕРКОСУР. " МЕРКОСУР безусловно за мен е от напън. Т.е. ние поемаме немалка част от потреблението на месо тъкмо от МЕРКОСУР. Но МЕРКОСУР е също една нужда на Европейската комисия. Точно тъй като ние имаме всички условия, дадености и сме имали традиция да си произвеждаме храната, а към този момент не можем. Това го виждаме и в България. Това, което се случва в България, малко по малко стартира да придобива малко по-голям нюанс и в Европейския съюз. Говоря за импорт. "
Според него това е обезпокоителен сигнал за бъдещето на европейското земеделие. " Европейският съюз към този момент не може да се изхранва самичък в някои аспекти. Което е безспорна покруса. Защото имаш безспорните дадености, обичаи и благоприятни условия да го правиш. А с неприятни политики и с недалновидности действително ти отрязваш тази своя опция и дарба. "
Караколев дефинира България като най-показателния образец за това по какъв начин един обичаен бранш може да бъде погубен в резултат на неналичието на поредни политики. " Ние сме най-хубавият образец в целия Европейски съюз по какъв начин се разрушава отглеждането на животни. Ние демонстрираме по какъв начин в действителност може да зачеркнеш един обичаен бранш с неналичието на адекватност на политиките дълги години наред ", сподели той.
По думите му спадът в овцевъдството е индикативен - от към 10 милиона овце преди три десетилетия, през 5 милиона преди 20 години и към 2 милиона преди десетилетие, през днешния ден стадата са под 1 милион животни. " Преди 30 години - 10 милиона, понижават преди 20 години на 5 милиона, преди 10 - на съвсем 2 милиона. В момента сме под 1 милион. И в последна сметка внасяме. Това се получава. Защото ти по никакъв метод не насърчаваш това отглеждане на животни. Не е единствено за овцевъдството. Говорим като цяло за отглеждането на животни ", означи Караколев.
Според него досегашните политики на Европейския съюз са поставяли акцент върху други цели, вместо върху производството на храни. " Когато ти нямаш верните принадлежности, когато страната няма фокус какво желае. Като Европейски съюз. На Европейския съюз до момента фокусът беше Зелената договорка, скакалци. Всичко друго, само че не и това, което действително се търси на пазара от Европейската общественост. От жителите, от жителите на Европейския съюз. И ти действително започваш да разчиташ единствено на импорт на някои артикули. Което е изрично неприемливо ", уточни той.
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация съобщи, че една от главните аргументи за рецесията е отсъствието на ясна национална тактика за развиване на бранша: " Харчат се нецелево, по този начин е, тъй като България няма национална цел. Аз не спирам да го дублирам. Ние нямаме национална теория за развиването на който и да е бранш в стопанската система. Ние просто получаваме една торба с пари от Европейската комисия и започваме някакво стихийно, безредно разпределяне. И в последна сметка, когато ти раздаваш напразно, няма по какъв начин да очакваш някакви забележими резултати. "
По думите му резултатите са забележими - внезапно понижаване на животновъдните стопанства и сериозен спад в броя на животните.
Караколев заяви, че с представители на страната и Българската банка за развиване се разисква нов модел за кредитиране на животновъдите, който да бъде съгласуван със спецификата на бранша. " Вече с министъра на стопанската система, господин Пулев, както и с управлението на Българската банка за развиване, създаваме сходна тактика за финансиране. Не стопираме да приказваме от години. Специално за българските животновъди, че те нямат достъп до финансов запас, до финансиране, което да дава отговор на техния бизнес. Т.е. ти не можеш да дадеш на един животновъд заем за 5 години и да очакваш това да прокопса. Няма по какъв начин да стане. В другите страни гледаме кредитиране за 20-30 години. Това го има всеобщо. Който се интересува, може да го ревизира това нещо. Ние даваме заеми за 5 години, само че тези животновъди, щом не вземат заеми, финансират, влагат. Как да ги върнат след това тия пари? Трябва да се преработи изначално концепцията за финансиране, особено за отглеждането на животни, в случай че желаеме да имаме животновъди. "
Европейският съюз последователно губи способността си да обезпечава самичък храната си, а България е най-яркият образец за последствията от дългогодишни неефективни политики в животновъдството. Това съобщи в предаването " Денят стартира " по Българска национална телевизия Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
По думите му решението на Европейската комисия за първи път да одобри цялостна тактика за развиване на отглеждането на животни бележи сериозна смяна в досегашния метод към бранша. Според него европейските институции към този момент осъзнават, че продоволствената сигурност би трябвало да бъде измежду главните цели.
" Има едно надълбоко осъзнаване какво е отглеждането на животни и какво става, когато отглеждането на животни стартира да замира. И тук към този момент не приказваме единствено за това, което изпитваме ние от години хронично в България. Тук приказваме, че това се следи към този момент като наклонност в целия Европейски съюз. Не в същото измерение, естествено, както в България. Комисията видя, премисли, че Зелената договорка не е това, което трябваше да бъде. И в последна сметка, допреди няколко години ние бяхме очевидци по какъв начин се говореше за отглеждането на животни като за един пакостник на климата безусловно. А сега ние виждаме, че доста по-важно е да имаш продоволствена сигурност ", сподели той.
Караколев уточни, че точно по тази причина Европейският съюз от ден на ден разчита на импорт на месо, в това число от страните от МЕРКОСУР. " МЕРКОСУР безусловно за мен е от напън. Т.е. ние поемаме немалка част от потреблението на месо тъкмо от МЕРКОСУР. Но МЕРКОСУР е също една нужда на Европейската комисия. Точно тъй като ние имаме всички условия, дадености и сме имали традиция да си произвеждаме храната, а към този момент не можем. Това го виждаме и в България. Това, което се случва в България, малко по малко стартира да придобива малко по-голям нюанс и в Европейския съюз. Говоря за импорт. "
Според него това е обезпокоителен сигнал за бъдещето на европейското земеделие. " Европейският съюз към този момент не може да се изхранва самичък в някои аспекти. Което е безспорна покруса. Защото имаш безспорните дадености, обичаи и благоприятни условия да го правиш. А с неприятни политики и с недалновидности действително ти отрязваш тази своя опция и дарба. "
Караколев дефинира България като най-показателния образец за това по какъв начин един обичаен бранш може да бъде погубен в резултат на неналичието на поредни политики. " Ние сме най-хубавият образец в целия Европейски съюз по какъв начин се разрушава отглеждането на животни. Ние демонстрираме по какъв начин в действителност може да зачеркнеш един обичаен бранш с неналичието на адекватност на политиките дълги години наред ", сподели той.
По думите му спадът в овцевъдството е индикативен - от към 10 милиона овце преди три десетилетия, през 5 милиона преди 20 години и към 2 милиона преди десетилетие, през днешния ден стадата са под 1 милион животни. " Преди 30 години - 10 милиона, понижават преди 20 години на 5 милиона, преди 10 - на съвсем 2 милиона. В момента сме под 1 милион. И в последна сметка внасяме. Това се получава. Защото ти по никакъв метод не насърчаваш това отглеждане на животни. Не е единствено за овцевъдството. Говорим като цяло за отглеждането на животни ", означи Караколев.
Според него досегашните политики на Европейския съюз са поставяли акцент върху други цели, вместо върху производството на храни. " Когато ти нямаш верните принадлежности, когато страната няма фокус какво желае. Като Европейски съюз. На Европейския съюз до момента фокусът беше Зелената договорка, скакалци. Всичко друго, само че не и това, което действително се търси на пазара от Европейската общественост. От жителите, от жителите на Европейския съюз. И ти действително започваш да разчиташ единствено на импорт на някои артикули. Което е изрично неприемливо ", уточни той.
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация съобщи, че една от главните аргументи за рецесията е отсъствието на ясна национална тактика за развиване на бранша: " Харчат се нецелево, по този начин е, тъй като България няма национална цел. Аз не спирам да го дублирам. Ние нямаме национална теория за развиването на който и да е бранш в стопанската система. Ние просто получаваме една торба с пари от Европейската комисия и започваме някакво стихийно, безредно разпределяне. И в последна сметка, когато ти раздаваш напразно, няма по какъв начин да очакваш някакви забележими резултати. "
По думите му резултатите са забележими - внезапно понижаване на животновъдните стопанства и сериозен спад в броя на животните.
Караколев заяви, че с представители на страната и Българската банка за развиване се разисква нов модел за кредитиране на животновъдите, който да бъде съгласуван със спецификата на бранша. " Вече с министъра на стопанската система, господин Пулев, както и с управлението на Българската банка за развиване, създаваме сходна тактика за финансиране. Не стопираме да приказваме от години. Специално за българските животновъди, че те нямат достъп до финансов запас, до финансиране, което да дава отговор на техния бизнес. Т.е. ти не можеш да дадеш на един животновъд заем за 5 години и да очакваш това да прокопса. Няма по какъв начин да стане. В другите страни гледаме кредитиране за 20-30 години. Това го има всеобщо. Който се интересува, може да го ревизира това нещо. Ние даваме заеми за 5 години, само че тези животновъди, щом не вземат заеми, финансират, влагат. Как да ги върнат след това тия пари? Трябва да се преработи изначално концепцията за финансиране, особено за отглеждането на животни, в случай че желаеме да имаме животновъди. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ