Слънцето вече е високо над моторната лодка, когато на хоризонта

Слънцето към този момент е високо над моторната лодка, когато на хоризонта се появява Ярос – необработен и необитаем контур посред Егейско море.

При доближаване все по-ясно се откроява солидна постройка от червени тухли – пандизът, дал на острова прозвището „ Островът на дявола “.

Само на към половин час с лодка от Сирос – административния център на Цикладите – Ярос наподобява като цялостна диаметралност на прилежащите гръцки острови. За разлика от известните Миконос или Андрос с неговата белосана архитектура, оживено пристанище и многочислените таверни, тук се вижда само скалист терен и ниска растителност. На пръв взор островът наподобява запустял и неподвижен. Но точно това усещане се оказва подвеждащо, споделя BBC. 

Причината за тази безлюдност се крие в едно от най-мрачните времена в актуалната история на Гърция. Години наред властнически режими и боен надзор държат Ярос изолиран от света и непокътнат от туристическото развиване. През 2004 година обаче една непредвидена фотография още веднъж насочва вниманието към този видимо запустял остров, само че по напълно друга причина.

Оказва се, че „ Островът на дявола “ се е трансформирал в леговище за дивата природа, осигурявайки безвреден дом за редкия средиземноморски тюлен духовник – тип, който по това време е заплашен от изгубване.

Ярос е употребен за изгнание още от римско време. Най-жестоката глава от историята му стартира през 1948 година, когато гръцката страна отчуждава земите на последните му поданици и трансформира острова в лагер за политически пандизчии. През идващите десетилетия тук са изпратени над 20 000 души – комунисти, писатели, студенти, художници и други съперници на властта.

След края на Гражданската война пандизчиите живеят в палатки при непоносими летни жеги и сурови зими, като сами построяват тухления затвор с насилствен труд. По време на военната тирания сред 1967 и 1974 година островът още веднъж се трансформира в място за репресии, където дисиденти са подлагани на тежък физически труд и изтезания под предлог, че би трябвало да бъдат превъзпитани в „ същински гърци “.

След рухването на хунтата гръцките военноморски сили употребяват Ярос като полигон за бомбардировки до 2002 година И до през днешния ден островът няма непрекъснати поданици, хотели или фериботни връзки. Парадоксално, точно продължителното неявяване на хора се оказва най-ефективната отбрана за неговата природа.
Unsplash | Тюлен духовник
В началото на XXI век фен подводен риболовец снима фотография, която трансформира ориста на острова. На нея се виждат майка и малко средиземноморски тюлен духовник, почиващи необезпокоявани на открит плаж – панорама, която по това време съвсем е изчезнала от Средиземно море.

Снимката притегля вниманието на учените и слага началото на първите систематични проучвания на Ярос. Те откриват колония от към 70 възрастни тюлена – евентуално една от най-големите в Средиземноморието по това време. Още по-впечатляващо е държанието на животните. Докато на други места тюлените се крият в труднодостъпни морски пещери поради човешкото наличие, на Ярос умерено отглеждат дребните си на открити плажове – по този начин, както са правили преди епохи.

Според учените точно дългогодишната изолираност е разрешила това да се случи. Макар през острова да са минали хиляди пандизчии, човешката активност е била лимитирана до дребна част от крайбрежието. Освен това, до момента в който военноморските сили употребяват региона, риболовът към острова е мощно стеснен, което основава богата хранителна среда за морските жители.

Откритието води до последователното въвеждане на защитни ограничения, а през 2019 година Ярос е разгласен за първата предпазена морска зона в района. Днес регионът се следи посредством патрули и система за отдалечено видеонаблюдение, която оказва помощ за ограничението на противозаконния лов на риба. Изследванията демонстрират, че в предпазените води живеят повече от 130 типа морски организми, а рибите са доста по-многобройни и по-едри, в сравнение с отвън зоната.

Островът се оказва леговище освен за средиземноморския тюлен духовник. По стръмните му скали гнезди и втората по величина колония в света на егейския буревестник – рядка морска птица, чиято локална популация съставлява към 15% от международната бройка на типа. Изследователите обаче предизвестяват, че птиците са застрашени от плъхове и диви свине, които унищожават гнездата им.

Въпреки впечатляващото възобновяване на природата, учените акцентират, че бъдещето на Ярос остава нестабилно. Натискът от риболова, корабоплаването, енергийното развиване и климатичните промени продължава да нараства, а една предпазена зона сама по себе си не е задоволителна. Според тях островът демонстрира какво може да се случи, когато природата бъде оставена на мира, само че сходен модел би трябвало да бъде прибавен в доста по-голям мащаб.

„ Ярос е остров на вярата “, споделя морският биолог Мария Саломиди. „ Но в случай че желаеме да опазим Средиземно море, ни трябват още доста такива места. “