Това, което имаме като управление, на всички равнища всекидневно ни

...
Това, което имаме като управление, на всички равнища всекидневно ни
Коментари Харесай

За цените на храните - нищо, ама от сърце

Това, което имаме като ръководство, на всички нива ежедневно ни демонстрира, че грижата за хората му е последна грижа. След като цените на храните паднаха в доста европейски страни, в това число в северната ни съседка Румъния с 50 на 100, нашите тук се напънаха да създадат нещо от кумова срама по въпроса, а то излезе голямо нищо, но от сърце. Така си оставаме страната, в която поданиците имат най-ниски заплати, само че заплащат най-скъпо за храни и услуги – главно перо в разноските на всеки българин.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря самодейност на Министерството на стопанската система " Достъпно за вас ", обвързвана с цените на 9 съществени групи храни от дребната потребителска кошница в комерсиалната мрежа, която трябваше да започва на 1 ноември.

Комисия за защита на конкуренцията написа, че: " включването в самодейността на търговци на дребно на хранителни артикули ще докара до ограничение на ценовата конкуренция сред тези търговци ".



Подобна дефиниция не е изненада в страна, в която грижата на всички държавни и общински институции, които устояваме с нашите налози, е за „ честния частник ”, а не за пострадалия консуматор. На същия принцип са подваластни и от икономическото министерство, поради нескопосното им предложение за някакви калпави описи с храни.

Тъжната истина е, че огромните търговски вериги, а освен те, и до момента цакат както си желаят българските купувачи и явно няма кой да ни отбрани. Защото по веригата всеки се възползва както може от благоприятни условия за персонално обогатяване.

Не направиха нищо през годините обратно за родните производители, които един след различен поетапно банкрутират своите действия.

Защото веригите отхвърлят да им изкупуват продукцията, а по европравилата внасяме непознати, които са надалеч, доста надалеч от вкусовите качества на нашите. Примерите в това отношение са пребогато. За този неуреден, отворен и витално значим проблем няма да се уморя да напомням непрестанно. Защото никой не е по-голям от хляба си, а и на всеки му се постанова всеки ден да яде.



Най-болно ми е за тези от производителите, които от над три  десетилетия се борят с гламави политически решения, довели до затриването на селското ни стопанство, до изкореняването на хиляди декари с прелестни български плодове и зеленчуци.

Вместо държавните управления ни да се борят за привилегията сами да си отглеждаме храната, те жалко и настойчиво работеха и не престават да работят до цялостното заличаване на всичко вкусно, българско, родно. Стигна се до там, че да внасяме лук и череши от Австралия, Аржентина, ябълки от Полша и така нататък и тъй наречените.

Кой и за какво има интерес от това?

Мисля, че всеки ден би трябвало да задаваме този простоват въпрос, в случай че сме виновни към себе си и своето поколение, а не сме заети единствено със личното си битие и благоденствие.

Може пък някой ден и това, което имаме като ръководство, да прозре, че радостното  рапортуване пред непознатите води единствено до унижения и обезличаване. Ето, през днешния ден да вземем за пример прочетох, че заводът за електрически автомобили щял да се строи … в Северна Македония, а не у нас, както до наскоро ни уверяваха? Дано да е неприятна смешка, но едва ли!

Никой не почита и цени раболепно и мазно държание на хора, постоянно подготвени да рапортуват и да са „ С непознати - мил, у дома - зложелател ”.

Толкова ли е мъчно за разумяване!?

 

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Novini.bg
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР