Ивайло Иванов за ФрогНюз: Руското ръководство подготвя руското об...
Това сподели за ФрогНюз Ивайло Иванов, специалист по национална и интернационална сигурност, учител във Военна академия " Г. С. Раковски " и член на Съюза на офицерите от запаса " Атлантик ".
" Песков за пръв път публично заявява, че Русия се намира във война с Украйна . С други думи, това значи смяна на реториката на съветското управление. Заявяването, че това, което до този миг формалните управляващи назоваха специфична военна интервенция, в действителност е война, значи, че съветското управление приготвя съветското общество за спомагателна готовност ", счита Ивайло Иванов.
" Ако погледнем историята на Русия по времето на Путин, можем да намерим задоволително доказателства за това, че съветският режим има практиката да употребява сходни обстановки много угодно . Този режим има обичаи да употребява сходни принадлежности, с цел да активизира съветското публично мнение и да направлява страстите на съветското общество в посоката, в която му е нужна ", означи той.
" Няма никакво подозрение, че Русия се готви за дълготраен спор и построява качества, които в дълготрайна вероятност съставляват действителна опасност за НАТО и странните-членки на НАТО, изключително на Източния фланг - балтийските страни, Полша, Румъния и България. Основната гаранция за нашата сигурност е на Украйна да бъде предоставена задоволително военна помощ, тъй че тя да устои на съветската експанзия ", счита специалистът.
" Ако Тръмп още веднъж стане президент , вероятността от някакви провокативни дейности от страна на Русия по отношение на страна-членка на НАТО доста нараства. Руският президент знае, че няма по какъв начин да победи в директен боен конфликт с НАТО. Затова той ще търси способи и дейности да унищожи доверието вътре сред съдружниците в НАТО, тъй че да направи организацията неефективна ", уточни още той.
“Единствената надеждна гаранция да бъде предотвратен подобен вид отрицателен сюжет (от международна война, бел. ред.) е, в случай че Европа и България, като член на Европейския съюз и на НАТО, са задоволително добре въоръжени, задоволително добре готови да се опълчват военно на Русия и демонстрират, че са подготвени да употребяват тези качества при положение на потребност ”.
Ето и цялото изявление:
На 8 март, посолството на Обединеното кралство в Русия повтори предизвестието. В същото време обаче от съветските управляващи като че ли нямаше изключително дейна реакция, по-късно видяхме. Можем ли да приказваме за занемаряване на предизвестията на Съединени американски щати и Англия от страна на Русия?
Няма никакво подозрение, че съветската страна подцени предизвестията за терористичен акт, които пристигнаха от американското разузнаване. Причините за това можем да търсим в две посоки. Първото, което е по-видимо, е, че Русия смяташе, че това е метод на американската страна да отклони внимание и вероятно запаси, ориентирани към войната в Украйна, към вътрешната сигурност, като по този метод, да повлияе на съветската атака в Украйна.
Второ, съветската страна концентрира всички старания върху войната в Украйна, насочва всички запаси там, а това работи отрицателно на гарантирането на вътрешната сигурност, защото ресурсите са лимитирани, колкото и на пръв взор да наподобяват големи. Когато цялото ти внимание е фокусирано в една точка - войната в Украйна, явно това, което виждаш с периферното зрение понижава, можеш да пропуснеш събития.
Комбинацията от тези два фактора е оказала въздействие върху това, което в последна сметка се случи. Още повече, че американската страна - макар че Русия сподели, че това предизвестие било прекомерно общо - въпреки всичко даде някои насоки, като характерно предизвести американските жители да заобикалят огромни скупчвания на хора, концерти и всевъзможни всеобщи мероприятия. Това е задоволително насочваща информация, в случай че Русия искаше да работи по тези сигнали, да потърси следи, които могат да доведат до този терористичен акт и да го предотврати. Очевидно, съветското управление не е сметнало това за нужно.
Не съм обожател на тайните теории, само че въпреки всичко от информацията, която непрестанно се появява в медиите, остават доста въпроси без отговор. И основният е за какво съветските сили за сигурност са реагирали толкоз постепенно на сигнала за терористичния акт. Виждаме, че тези терористите са се отдръпнали и са хванати на едно доста разстояние от мястото, където се случи терористичният акт. Повдига се въпросът за какво не се е работило по-активно.
Остават отворени въпроси. Една част от тях с времето ще получат отговор, друга част ще останат без отговор и ще внасят спомагателни подозрения. Посоката на тези подозренията е дали съветската страна е имала задоволително информация за подготвянето на този терористичен акт, само че е решила да не се възползва, с цел да употребява случилото се и да го свърже с Украйна, да насочи и в допълнение да активизира съветското общество във връзка с войната в Украйна. Виждаме, че това към този момент се случва от съветска страна.
Само ден-два преди офанзивата представителят на съветския президент Димитрий Песков за пръв път публично заявява, че Русия се намира във война с Украйна. С други думи, това значи смяна на реториката на съветското управление. Заявяването, че това, което до този миг формалните управляващи назоваха специфична военна интервенция, в действителност е война, значи, че съветското управление приготвя съветското общество за спомагателна готовност. Руското управление споделя - “вижте, това е война, ще би трябвало да затегнем коланите, да насочим повече запаси ”. Това на процедура се случи с годишния бюджет за защита за 2024 година. Руското управление споделя още - “това ще изисква от вас повече жертви, тъй като имаме война, би трябвало да бъде обезпечена отбраната на родината, в това число с вашия живот ”. Жертвите ще са от позиция материални ограничения, само че и тъй като повече хора да бъдат изпратени на фронта.
Споменахте тайните теории, само че е реалност, че. Без да влизаме в конспирации, споменахте въпросите, които остават без отговор. Как бихте обобщили подозренията, които остават?
Първият въпрос е за какво съветската страна е пренебрегнала предизвестията, които идват от Съединени американски щати. Самите предизвестия бяха задоволително съответни, в случай че съветската страна имаше предпочитание да работи по тях. Съединени американски щати имат ограничаване, няма по какъв начин да споделят повече информация, даже да са имали, тъй като Русия е неприятелска страна. Освен това, разкриването на такава сензитивна информация даже сред съдружници е нещо, което не се прави постоянно, тъй като може да издаде вашите източници и методите, по които сте придобили тази информация, да заплаши тези източници. Често пъти, когато става въпрос за разузнаване, в частност - за разнообразни терористични организации, може да е лишило години да пробиете в тези организации, да имате достъп до подобен вид информация, тъй че никой не би рискувал, изключително в тази обстановка, да даде повече детайлности. В случая съветската страна получи задоволително информация обществено по този начин, че да работи, в случай че имаше предпочитание да работи.
Въпреки че не съм последовател на тайните теории, в случай че погледнем историята на Русия по времето на Путин, можем да намерим задоволително доказателства за това, че съветският режим има практиката да употребява сходни обстановки много угодно. Ако създадем един цялостен обзор на времето на Владимир Путин, ще забележим, че в сериозни обстановки, когато е трябвало да бъде мобилизирано съветското общество, са се следили непрестанно някакви сходни произшествия, терористични актове, които да подкрепят пропагандата на режима и неговите старания да активизира съветското общество.
Още със самото идване на Владимир Путин на власт, през 1999 година имаше поредност от бомбени атентати против жилищни здания в Русия, в частност в Москва и към Москва. През годините по-късно излязоха задоволително доказателство, че най-вероятно в тези бомбени атентати е била забъркана Федералната работа за сигурност (ФСБ), в опит да се настрои съветското публично мнение, което пък даде началото на Втората чеченска война, което пък подвигна рейтинга на тогавашния министър-председател Владимир Путин, който след това - в края на годината, на 31 декември, беше избран за правоприемник на Борис Елцин, а на идната година завоюва президентските избори. Това сложи началото на ръководството на Владимир Путин.
Гледайки през тази призма и вероятност, няма никакво подозрение, че сходни хипотези могат да бъдат много достоверни. Този режим има обичаи да употребява сходни принадлежности, с цел да активизира съветското публично мнение и да направлява страстите на съветското общество в посоката, в която му е належащо от позиция на провежданата политика.
Всякакъв забележим симптом на отмалялост или на отменяне на войната в Украйна носи извънредно огромен риск за всеки, който си разреши да показва сходно държание в Русия. Така че ние не можем очевидно да видим тези признаци на отмалялост на съветското общество от войната в Украйна, само че няма никакво подозрение, че сходна отмалялост има. Руският президент, към своето преизбиране, заявява упоритости за завземане като най-малко на териториите на Украйна, които бяха присъединени към Русия - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, изтласкване на украинските сили от административните граници на тези територии. По-голямата цел, която неведнъж остава недекларирана, е унищожаването на цялата украинска страна. Бившият президент Димитрий Медведев, който в този момент е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, неведнъж е правил изказвания в тази посока - че в действителност задачата на “специалната военна интервенция ” е унищожаването на украинската страна и в случай че не цялостното завземане на тази територия, то най-малко завземане на една забележителна част от територията на Украйна, тъй че останалата част от Украйна да бъде превърната в марионетна страна, която напълно да извършва желанията на Русия, да работи в съветски интерес.
На бойното поле, макар големите старания, които Русия хвърля сега, пробвайки се да употребява обстановката, в която американската помощ се бави в Конгреса и украинската страна изпитва дефицит на въоръжения и техники, в частност - на муниции, с цел да генерира допустимо най-голяма резултат, виждаме, че Русия продължава да понася големи загуби в хора и в техника, освен това - бележейки най-малък триумф. Руският режим ще има потребност от още хора за тази война, по тази причина са и тези непрекъснати спекулации за нова вълна на готовност. Всички сходни на този терористичен акт събития, които биха се осъществили, и свързването им с Украйна, ще дадат в допълнение легитимност на режима да разгласи готовност, без това да провокира основна политическа и обществена реакция.
Самият факт, че съветският президент, след първата готовност от есента на 2022 година, не си разреши да разгласи повторна вълна на готовност, подсказва, че ръководещият режим има съществени терзания да предприеме един сходен ход. От тази позиция, има потребност от някакви събития и от сериозна пропагандна акция, която да убеди съветското общество, че готовност би трябвало да бъде направена, че Русия е изправена до стената и няма избор дали да предприеме сходен ход.
Не са малко анализите, които споделят, че в интервал до 10 години. Този атентат отваря ли вратите към някаква по-нататъшна съветска експанзия? Втората част на този въпрос е редно ли сега да се ускори и помощта към Украйна, която на процедура задържа съветската войска на своя територия?
Няма никакво подозрение от всички подхванати ограничения през последната година, че Русия се готви за дълготраен спор и построява качества, които в дълготрайна вероятност съставляват действителна опасност за НАТО и странните-членки на НАТО, изключително на Източния фланг - балтийските страни, Полша, Румъния и България. Най-застрашени са страните, които имат граница с Русия - балтийските страни и Полша. Това е политика, която към този момент се организира от съветската страна. За страдание оценките от ден на ден съкратяват вероятния небосвод на една сходна реакция на съветската страна по отношение на НАТО. В предходните няколко месеца ставаше въпрос, че това е допустимо в интервал от 6 до 10 години. Сега към този момент западни политици и военни ръководители приказват за интервал от 3 до 5 години.
Ако съветската страна реши да ескалира спора, изискването да го направи е Украйна да бъде победена. Докато имаме война в Украйна, съветската страна не може да си разреши каквито и да е провокации по отношение на от страна-членка НАТО, защото всички запаси сега са ориентирани в Украйна.
Основната гаранция за нашата сигурност в дълготраен аспект е на Украйна да бъде предоставена задоволително военна помощ, тъй че тя да устои на тази експанзия и да изтласка съветските войски от територията си, такава, каквато е приета в интернационалното право и каквито са нейните граници през 1991 година.
Това, което нас може да ни тормози и което сега не обсъждаме, или обсъждаме единствено индиректно, е връщането на Доналд Тръмп като президент на Съединени американски щати. Знаем изявленията на Тръмп, неговия метод, предходните му връзки с съветския президент Владимир Путин. Ако Тръмп още веднъж стане президент, вероятността от някакви провокативни дейности от страна на Русия по отношение на страна-членка на НАТО доста нараства. Причината е, че, че ще остави Русия да прави каквото си желае със съдружниците, които не отделят 2% от вътрешния артикул за защита, нанесе извънредно тежък удар върху един от най-важните правила за отбраната на страните членки и за действието на НАТО - въпросът за сдържането.
Принципът за сдържането ни споделя “аз имам задоволително военни качества и съм подготвен да употребявам тези качества, когато е належащо ”. Със своите думи Тръмп обаче сподели - “ние може да имаме военните качества, като организация и в частност Съединени американски щати, само че не сме подготвени да ги използваме ”. Това е извънредно проблематично. Ако Доналд Тръмп се върне като президент на Съединени американски щати, съветският президент може да бъде изкушен да тества дали Тръмп е подготвен да отговори на съветската ескалация, или би подхванал по-пасивен метод, който би бил гибелен за НАТО.
Това не значи, че Русия ще предприеме някаква директна военна експанзия с членка на НАТО, само че може да употребява способи и средства, които са нетолкова забележими, не наподобяват като директна военна опасност - да вземем за пример солидна хакерска атака против страна от НАТО, навлизането на необозначени военни формирования на територията на тези страни за малко време и изтеглянето им, поразяването на някакъв обект в тези страни, с цел да види реакцията на НАТО. Тук основна е реакцията на Съединени американски щати.
Ако в някоя сходна обстановка, Съединени американски щати останат относително пасивни, в случай че не проявят задоволително дейни ограничения и не поведат организацията към съдбоносен отговор на сходни провокации от страна на Русия, това ще унищожи доверието вътре сред съдружниците в НАТО и без Тръмп да излиза от НАТО, което е една от постоянно срещаните закани. Така организацията на процедура ще бъде мъртва, което, несъмнено, е крайната цел на съветския президент. Руският президент знае, че няма по какъв начин да победи в директен боен конфликт с НАТО. Затова той ще търси способи и дейности да унищожи доверието вътре сред съдружниците в НАТО, да сътвори ерес сред съдружниците в НАТО, тъй че да направи организацията неефективна.
Когато това се случи, тогава към този момент той може да мисли да си разреши за директна военна експанзия. Връщам се при започване на диалога - по тази причина и той приготвя съветското общество и построява военни качества, с цел да може, когато НАТО към този момент е политически мъртва, да стартира директна военна експанзия страна-членка на НАТО.
Редно ли е съгласно Вас нашата страна, както и Европа, да се готви за международен спор, несъмнено, с вярата, че той може да бъде предотвратен?
Единствената надеждна гаранция да бъде предотвратен подобен вид отрицателен сюжет е, в случай че Европа и България, като член на Европейския съюз и на НАТО, са задоволително добре въоръжени, задоволително добре готови да се опълчват военно на Русия.
Единственото, което може да разубеди съветския президент от сходни провокативни дейности, е в случай че Европа и НАТО имат нужните военни качества и демонстрират, че са подготвени да употребяват тези качества при положение на потребност, в случай че такава бъде провокирана.
Виждайки, че Европа е отслабена във военно отношение, че не разполага с военни качества, че не е подготвена да се опълчи на нападателни дейности от страна на Русия, това ще насърчи съветския президент и ще ни вкара в доста по-голяма степен в хипотезата на възможен боен спор с Русия, в сравнение с, в случай че се готвим за подобен боен спор.
Трябва да сме още рационални, само че невъзмутими, от позиция заканите на Русия, че ще употребява нуклеарно оръжие. Европа не би трябвало да се подава на сходни закани. Първо, тъй като това дълги години наред ще ни остави беззащитни, ще бъдем изнудвани от Русия. Второ, всички сходни дейности ще доведат до всеобщо разпространяване на оръжие за всеобщо заличаване. От една страна, страните, които имат нападателни упоритости, ще видят, че придобиването на нуклеарно оръжие е безусловно сигурна гаранция за постигането на тези нападателни цели, които си слагат по отношение на свои съседи. От друга страна, всички страни, които се усещат застрашени и са по-слаби, ще видят, че единствената гаранция да запазят своята сигурност и да не бъдат нападнати от евентуален съперник е, в случай че имат нуклеарно оръжие.
Така ще забележим конкуренция всеки да се снабди с нуклеарно оръжие. Едните, с цел да могат да си подсигуряват своите нападателни цели, а другите - с цел да могат да се защитят от сходни нападателни страни. Това ще докара до още по-голяма дестабилизация на интернационалните връзки, до още по-голяма възможност от световен нуклеарен спор. Колкото повече страни имат нуклеарно оръжие, толкоз повече нараства и опцията някой да не реши вярно обстановката, да се почувства пресиран от времето и от събитията и да употребява това нуклеарно оръжие, което ще бъде с пагубни последствия за цялото човечество.
Илияна Маринкова
" Песков за пръв път публично заявява, че Русия се намира във война с Украйна . С други думи, това значи смяна на реториката на съветското управление. Заявяването, че това, което до този миг формалните управляващи назоваха специфична военна интервенция, в действителност е война, значи, че съветското управление приготвя съветското общество за спомагателна готовност ", счита Ивайло Иванов.
" Ако погледнем историята на Русия по времето на Путин, можем да намерим задоволително доказателства за това, че съветският режим има практиката да употребява сходни обстановки много угодно . Този режим има обичаи да употребява сходни принадлежности, с цел да активизира съветското публично мнение и да направлява страстите на съветското общество в посоката, в която му е нужна ", означи той.
" Няма никакво подозрение, че Русия се готви за дълготраен спор и построява качества, които в дълготрайна вероятност съставляват действителна опасност за НАТО и странните-членки на НАТО, изключително на Източния фланг - балтийските страни, Полша, Румъния и България. Основната гаранция за нашата сигурност е на Украйна да бъде предоставена задоволително военна помощ, тъй че тя да устои на съветската експанзия ", счита специалистът.
" Ако Тръмп още веднъж стане президент , вероятността от някакви провокативни дейности от страна на Русия по отношение на страна-членка на НАТО доста нараства. Руският президент знае, че няма по какъв начин да победи в директен боен конфликт с НАТО. Затова той ще търси способи и дейности да унищожи доверието вътре сред съдружниците в НАТО, тъй че да направи организацията неефективна ", уточни още той.
“Единствената надеждна гаранция да бъде предотвратен подобен вид отрицателен сюжет (от международна война, бел. ред.) е, в случай че Европа и България, като член на Европейския съюз и на НАТО, са задоволително добре въоръжени, задоволително добре готови да се опълчват военно на Русия и демонстрират, че са подготвени да употребяват тези качества при положение на потребност ”.
Ето и цялото изявление:
На 8 март, посолството на Обединеното кралство в Русия повтори предизвестието. В същото време обаче от съветските управляващи като че ли нямаше изключително дейна реакция, по-късно видяхме. Можем ли да приказваме за занемаряване на предизвестията на Съединени американски щати и Англия от страна на Русия?
Няма никакво подозрение, че съветската страна подцени предизвестията за терористичен акт, които пристигнаха от американското разузнаване. Причините за това можем да търсим в две посоки. Първото, което е по-видимо, е, че Русия смяташе, че това е метод на американската страна да отклони внимание и вероятно запаси, ориентирани към войната в Украйна, към вътрешната сигурност, като по този метод, да повлияе на съветската атака в Украйна.
Второ, съветската страна концентрира всички старания върху войната в Украйна, насочва всички запаси там, а това работи отрицателно на гарантирането на вътрешната сигурност, защото ресурсите са лимитирани, колкото и на пръв взор да наподобяват големи. Когато цялото ти внимание е фокусирано в една точка - войната в Украйна, явно това, което виждаш с периферното зрение понижава, можеш да пропуснеш събития.
Комбинацията от тези два фактора е оказала въздействие върху това, което в последна сметка се случи. Още повече, че американската страна - макар че Русия сподели, че това предизвестие било прекомерно общо - въпреки всичко даде някои насоки, като характерно предизвести американските жители да заобикалят огромни скупчвания на хора, концерти и всевъзможни всеобщи мероприятия. Това е задоволително насочваща информация, в случай че Русия искаше да работи по тези сигнали, да потърси следи, които могат да доведат до този терористичен акт и да го предотврати. Очевидно, съветското управление не е сметнало това за нужно.
Не съм обожател на тайните теории, само че въпреки всичко от информацията, която непрестанно се появява в медиите, остават доста въпроси без отговор. И основният е за какво съветските сили за сигурност са реагирали толкоз постепенно на сигнала за терористичния акт. Виждаме, че тези терористите са се отдръпнали и са хванати на едно доста разстояние от мястото, където се случи терористичният акт. Повдига се въпросът за какво не се е работило по-активно.
Остават отворени въпроси. Една част от тях с времето ще получат отговор, друга част ще останат без отговор и ще внасят спомагателни подозрения. Посоката на тези подозренията е дали съветската страна е имала задоволително информация за подготвянето на този терористичен акт, само че е решила да не се възползва, с цел да употребява случилото се и да го свърже с Украйна, да насочи и в допълнение да активизира съветското общество във връзка с войната в Украйна. Виждаме, че това към този момент се случва от съветска страна.
Само ден-два преди офанзивата представителят на съветския президент Димитрий Песков за пръв път публично заявява, че Русия се намира във война с Украйна. С други думи, това значи смяна на реториката на съветското управление. Заявяването, че това, което до този миг формалните управляващи назоваха специфична военна интервенция, в действителност е война, значи, че съветското управление приготвя съветското общество за спомагателна готовност. Руското управление споделя - “вижте, това е война, ще би трябвало да затегнем коланите, да насочим повече запаси ”. Това на процедура се случи с годишния бюджет за защита за 2024 година. Руското управление споделя още - “това ще изисква от вас повече жертви, тъй като имаме война, би трябвало да бъде обезпечена отбраната на родината, в това число с вашия живот ”. Жертвите ще са от позиция материални ограничения, само че и тъй като повече хора да бъдат изпратени на фронта.
Споменахте тайните теории, само че е реалност, че. Без да влизаме в конспирации, споменахте въпросите, които остават без отговор. Как бихте обобщили подозренията, които остават?
Първият въпрос е за какво съветската страна е пренебрегнала предизвестията, които идват от Съединени американски щати. Самите предизвестия бяха задоволително съответни, в случай че съветската страна имаше предпочитание да работи по тях. Съединени американски щати имат ограничаване, няма по какъв начин да споделят повече информация, даже да са имали, тъй като Русия е неприятелска страна. Освен това, разкриването на такава сензитивна информация даже сред съдружници е нещо, което не се прави постоянно, тъй като може да издаде вашите източници и методите, по които сте придобили тази информация, да заплаши тези източници. Често пъти, когато става въпрос за разузнаване, в частност - за разнообразни терористични организации, може да е лишило години да пробиете в тези организации, да имате достъп до подобен вид информация, тъй че никой не би рискувал, изключително в тази обстановка, да даде повече детайлности. В случая съветската страна получи задоволително информация обществено по този начин, че да работи, в случай че имаше предпочитание да работи.
Въпреки че не съм последовател на тайните теории, в случай че погледнем историята на Русия по времето на Путин, можем да намерим задоволително доказателства за това, че съветският режим има практиката да употребява сходни обстановки много угодно. Ако създадем един цялостен обзор на времето на Владимир Путин, ще забележим, че в сериозни обстановки, когато е трябвало да бъде мобилизирано съветското общество, са се следили непрестанно някакви сходни произшествия, терористични актове, които да подкрепят пропагандата на режима и неговите старания да активизира съветското общество.
Още със самото идване на Владимир Путин на власт, през 1999 година имаше поредност от бомбени атентати против жилищни здания в Русия, в частност в Москва и към Москва. През годините по-късно излязоха задоволително доказателство, че най-вероятно в тези бомбени атентати е била забъркана Федералната работа за сигурност (ФСБ), в опит да се настрои съветското публично мнение, което пък даде началото на Втората чеченска война, което пък подвигна рейтинга на тогавашния министър-председател Владимир Путин, който след това - в края на годината, на 31 декември, беше избран за правоприемник на Борис Елцин, а на идната година завоюва президентските избори. Това сложи началото на ръководството на Владимир Путин.
Гледайки през тази призма и вероятност, няма никакво подозрение, че сходни хипотези могат да бъдат много достоверни. Този режим има обичаи да употребява сходни принадлежности, с цел да активизира съветското публично мнение и да направлява страстите на съветското общество в посоката, в която му е належащо от позиция на провежданата политика.
Всякакъв забележим симптом на отмалялост или на отменяне на войната в Украйна носи извънредно огромен риск за всеки, който си разреши да показва сходно държание в Русия. Така че ние не можем очевидно да видим тези признаци на отмалялост на съветското общество от войната в Украйна, само че няма никакво подозрение, че сходна отмалялост има. Руският президент, към своето преизбиране, заявява упоритости за завземане като най-малко на териториите на Украйна, които бяха присъединени към Русия - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, изтласкване на украинските сили от административните граници на тези територии. По-голямата цел, която неведнъж остава недекларирана, е унищожаването на цялата украинска страна. Бившият президент Димитрий Медведев, който в този момент е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, неведнъж е правил изказвания в тази посока - че в действителност задачата на “специалната военна интервенция ” е унищожаването на украинската страна и в случай че не цялостното завземане на тази територия, то най-малко завземане на една забележителна част от територията на Украйна, тъй че останалата част от Украйна да бъде превърната в марионетна страна, която напълно да извършва желанията на Русия, да работи в съветски интерес.
На бойното поле, макар големите старания, които Русия хвърля сега, пробвайки се да употребява обстановката, в която американската помощ се бави в Конгреса и украинската страна изпитва дефицит на въоръжения и техники, в частност - на муниции, с цел да генерира допустимо най-голяма резултат, виждаме, че Русия продължава да понася големи загуби в хора и в техника, освен това - бележейки най-малък триумф. Руският режим ще има потребност от още хора за тази война, по тази причина са и тези непрекъснати спекулации за нова вълна на готовност. Всички сходни на този терористичен акт събития, които биха се осъществили, и свързването им с Украйна, ще дадат в допълнение легитимност на режима да разгласи готовност, без това да провокира основна политическа и обществена реакция.
Самият факт, че съветският президент, след първата готовност от есента на 2022 година, не си разреши да разгласи повторна вълна на готовност, подсказва, че ръководещият режим има съществени терзания да предприеме един сходен ход. От тази позиция, има потребност от някакви събития и от сериозна пропагандна акция, която да убеди съветското общество, че готовност би трябвало да бъде направена, че Русия е изправена до стената и няма избор дали да предприеме сходен ход.
Не са малко анализите, които споделят, че в интервал до 10 години. Този атентат отваря ли вратите към някаква по-нататъшна съветска експанзия? Втората част на този въпрос е редно ли сега да се ускори и помощта към Украйна, която на процедура задържа съветската войска на своя територия?
Няма никакво подозрение от всички подхванати ограничения през последната година, че Русия се готви за дълготраен спор и построява качества, които в дълготрайна вероятност съставляват действителна опасност за НАТО и странните-членки на НАТО, изключително на Източния фланг - балтийските страни, Полша, Румъния и България. Най-застрашени са страните, които имат граница с Русия - балтийските страни и Полша. Това е политика, която към този момент се организира от съветската страна. За страдание оценките от ден на ден съкратяват вероятния небосвод на една сходна реакция на съветската страна по отношение на НАТО. В предходните няколко месеца ставаше въпрос, че това е допустимо в интервал от 6 до 10 години. Сега към този момент западни политици и военни ръководители приказват за интервал от 3 до 5 години.
Ако съветската страна реши да ескалира спора, изискването да го направи е Украйна да бъде победена. Докато имаме война в Украйна, съветската страна не може да си разреши каквито и да е провокации по отношение на от страна-членка НАТО, защото всички запаси сега са ориентирани в Украйна.
Основната гаранция за нашата сигурност в дълготраен аспект е на Украйна да бъде предоставена задоволително военна помощ, тъй че тя да устои на тази експанзия и да изтласка съветските войски от територията си, такава, каквато е приета в интернационалното право и каквито са нейните граници през 1991 година.
Това, което нас може да ни тормози и което сега не обсъждаме, или обсъждаме единствено индиректно, е връщането на Доналд Тръмп като президент на Съединени американски щати. Знаем изявленията на Тръмп, неговия метод, предходните му връзки с съветския президент Владимир Путин. Ако Тръмп още веднъж стане президент, вероятността от някакви провокативни дейности от страна на Русия по отношение на страна-членка на НАТО доста нараства. Причината е, че, че ще остави Русия да прави каквото си желае със съдружниците, които не отделят 2% от вътрешния артикул за защита, нанесе извънредно тежък удар върху един от най-важните правила за отбраната на страните членки и за действието на НАТО - въпросът за сдържането.
Принципът за сдържането ни споделя “аз имам задоволително военни качества и съм подготвен да употребявам тези качества, когато е належащо ”. Със своите думи Тръмп обаче сподели - “ние може да имаме военните качества, като организация и в частност Съединени американски щати, само че не сме подготвени да ги използваме ”. Това е извънредно проблематично. Ако Доналд Тръмп се върне като президент на Съединени американски щати, съветският президент може да бъде изкушен да тества дали Тръмп е подготвен да отговори на съветската ескалация, или би подхванал по-пасивен метод, който би бил гибелен за НАТО.
Това не значи, че Русия ще предприеме някаква директна военна експанзия с членка на НАТО, само че може да употребява способи и средства, които са нетолкова забележими, не наподобяват като директна военна опасност - да вземем за пример солидна хакерска атака против страна от НАТО, навлизането на необозначени военни формирования на територията на тези страни за малко време и изтеглянето им, поразяването на някакъв обект в тези страни, с цел да види реакцията на НАТО. Тук основна е реакцията на Съединени американски щати.
Ако в някоя сходна обстановка, Съединени американски щати останат относително пасивни, в случай че не проявят задоволително дейни ограничения и не поведат организацията към съдбоносен отговор на сходни провокации от страна на Русия, това ще унищожи доверието вътре сред съдружниците в НАТО и без Тръмп да излиза от НАТО, което е една от постоянно срещаните закани. Така организацията на процедура ще бъде мъртва, което, несъмнено, е крайната цел на съветския президент. Руският президент знае, че няма по какъв начин да победи в директен боен конфликт с НАТО. Затова той ще търси способи и дейности да унищожи доверието вътре сред съдружниците в НАТО, да сътвори ерес сред съдружниците в НАТО, тъй че да направи организацията неефективна.
Когато това се случи, тогава към този момент той може да мисли да си разреши за директна военна експанзия. Връщам се при започване на диалога - по тази причина и той приготвя съветското общество и построява военни качества, с цел да може, когато НАТО към този момент е политически мъртва, да стартира директна военна експанзия страна-членка на НАТО.
Редно ли е съгласно Вас нашата страна, както и Европа, да се готви за международен спор, несъмнено, с вярата, че той може да бъде предотвратен?
Единствената надеждна гаранция да бъде предотвратен подобен вид отрицателен сюжет е, в случай че Европа и България, като член на Европейския съюз и на НАТО, са задоволително добре въоръжени, задоволително добре готови да се опълчват военно на Русия.
Единственото, което може да разубеди съветския президент от сходни провокативни дейности, е в случай че Европа и НАТО имат нужните военни качества и демонстрират, че са подготвени да употребяват тези качества при положение на потребност, в случай че такава бъде провокирана.
Виждайки, че Европа е отслабена във военно отношение, че не разполага с военни качества, че не е подготвена да се опълчи на нападателни дейности от страна на Русия, това ще насърчи съветския президент и ще ни вкара в доста по-голяма степен в хипотезата на възможен боен спор с Русия, в сравнение с, в случай че се готвим за подобен боен спор.
Трябва да сме още рационални, само че невъзмутими, от позиция заканите на Русия, че ще употребява нуклеарно оръжие. Европа не би трябвало да се подава на сходни закани. Първо, тъй като това дълги години наред ще ни остави беззащитни, ще бъдем изнудвани от Русия. Второ, всички сходни дейности ще доведат до всеобщо разпространяване на оръжие за всеобщо заличаване. От една страна, страните, които имат нападателни упоритости, ще видят, че придобиването на нуклеарно оръжие е безусловно сигурна гаранция за постигането на тези нападателни цели, които си слагат по отношение на свои съседи. От друга страна, всички страни, които се усещат застрашени и са по-слаби, ще видят, че единствената гаранция да запазят своята сигурност и да не бъдат нападнати от евентуален съперник е, в случай че имат нуклеарно оръжие.
Така ще забележим конкуренция всеки да се снабди с нуклеарно оръжие. Едните, с цел да могат да си подсигуряват своите нападателни цели, а другите - с цел да могат да се защитят от сходни нападателни страни. Това ще докара до още по-голяма дестабилизация на интернационалните връзки, до още по-голяма възможност от световен нуклеарен спор. Колкото повече страни имат нуклеарно оръжие, толкоз повече нараства и опцията някой да не реши вярно обстановката, да се почувства пресиран от времето и от събитията и да употребява това нуклеарно оръжие, което ще бъде с пагубни последствия за цялото човечество.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ