Велизар Шаламанов за ФрогНюз: В мотивите към ветото на президента...
Това сподели пред ФрогНюз отбранителният специалист и някогашен министър на защитата доцент Влизар Шаламанов.
Ето и цялото изявление:
Доц. Шаламанов, наблюдавате ли наклонност в позицията на президента Радев по отношение на Украйна - разнопосочни ли са посланията, или по-скоро не?
Не бих споделил, че позициите на президента Радев са разнопосочни. По-скоро - за жалост - са много поредни.
Трайното и заслужено решение за излаз от тази война изисква цялостно и абсолютно евакуиране на съветските войски, вдишване на всички разноски за възобновяване и ускорено приемане на Украйна в НАТО и Европейския съюз. Това е формулата. Всяко придвижване, което попречва тази формула, попречва един дълготраен, обективен мир наоколо до България.
през днешния ден върху изпращането на бронетранспортьори на Украйна, стъпка в тази посока ли е - към възпрепятстване на справедливия мир?
Определено е стъпка в тази посока. Тук един въпрос обаче стои доста по-надълбоко - коя е отговорността за този вид решения на президента. Президентът има право на отлагателно несъгласие, естествено, то ще бъде преодоляно в идващите няколко дни. Този вид решения обаче са политически решения.
Президентът не е просто една обособена персона, а е обвързван с отговорността на инициативния комитет, на партиите, които са го подкрепили и са работили за неговото преизбиране. Беше безусловно ясно, че това ще бъде неговото държание и то ще бъде тъкмо такова.
Докъде може да стигне това държание на президента?
Това е държание, което слага България в недобра позиция. То ще стигне до такава степен, докъдето политическите партии, които образуват евроатлантическо болшинство, разрешат на президента.
Именно по тази причина споделям, че въпросът е за политическата отговорност. Тя е както за издигането и преизбирането на президента Радев за втори мандат, по този начин и за ясно формулиране на цели и посока на нашата външна политика. Редно е да има търсене - с наличните законни средства - на отговорност от президента, когато жестоко се отклонява от волята на Народното събрание и държавното управление, които по член 105 от Конституцията и по целия дух на главния закон, са тези, които дефинират външната политика на страната.
Какво би трябвало да създадат народните представители съгласно Вас, с цел да търсят отговорност?
Първото, което ще създадат, е да отхвърлят това несъгласие. Заедно с това обаче могат доста ясно - с декларация - да заявят какви са целите на нашата външна политика и политика за сигурност, като насочат ясно обръщение към президента, че няма пълномощия да работи и работи в прорез с правилата, политиката и целите на България.
Разглеждайки претекстовете на президента за ветото, в тях се приказва, че не са взети поради потребностите на " Гранична полиция " и " Пожарна сигурност и сигурност на популацията ", че тази техника може да се употребява при бедствия. В същото време от народни представители разбираме, че. Как коментирате претекстовете към ветото?
В претекстовете пораждат най-малко три казуса. Първо, претекстът, че народните представители са взели решение без да са задоволително осведомени е огромно пренебрежение към народните представители и към качеството на работа на Народното събрание. Според мен българският парламент не би си разрешил да работи без да има задоволително информация при значими решения. Затова бяха извършени и нужните диспути.
Второ, дали тази техника е с отпаднала нужда, е в доста огромна степен фиктивен въпрос. За да не е с отпаднала нужда, това значи да бъде включена в настоящи проекти. Повечето от сходен вид проекти са класифицирана информация. Позоваването на това не е правилно.
Третото и най-важно е - ветото демонстрира, че има надълбоко недоумение за това какво е належащо на България. На България не са нужни бронетранспортьори на по 40 години, които не са поддържани и за които няма потенциал. България активизира своя запас да обнови техниката във всички детайли на бранша за сигурност. Виждаме, че се купуват в това число хеликоптери за незабавна помощ, купуват се бронирани машини, самолети, кораби, полицията получава непрекъснато нова техника - да вземем за пример системи за наблюдаване. Всичко това идва - в това число за полицията, със средства от Европейския съюз. Такъв вид обосновка демонстрира не просто недоумение, а недобронамереност, потребление на дезинформация, на агитация, на внушения, които вредят на България, вредят на измененията, вредят на модернизацията на българската система за сигурност.
Има и още нещо значимо - в случай че тези бронетранспортьори могат даже с малко да подобрят ситуацията на фронта в Украйна и ние не го създадем, това също е срещу ползите на България.
Говорите за дезинформация в претекстовете, които идват от президента - какво демонстрира това?
Това приказва, че става въпрос за доста действителен проблем, който не е софтуерен, не е механически, даже не е въпрос единствено на законодателство, а на политическа отговорност. Трябва да има доста ясни позиции на политическите сили, формирали евроатлантическо болшинство. Те би трябвало да създадат всичко допустимо да не позволяват България да бъде спъвана по пътя си към смяна, да бъде връщана, да бъде злепоставяна, което се случва с подобен вид дейности.
Доц. доктор Велизар Шаламанов е някогашен длъжностен министър на защитата, от 1998 до 2001 година е заместник-министър на защитата и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет, депутат от „ Демократична България “ в 45-ото и 46-ото Народно заседание. Има десетилетия опит в работата на Агенцията по връзка и информация на НАТО (NCI Agency), както и управителен опит в Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките. Експерт по осведомителни и информационни технологии и сигурност, спешен мениджмънт и мениджмънт на сигурността и защитата.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Доц. Шаламанов, наблюдавате ли наклонност в позицията на президента Радев по отношение на Украйна - разнопосочни ли са посланията, или по-скоро не?
Не бих споделил, че позициите на президента Радев са разнопосочни. По-скоро - за жалост - са много поредни.
Трайното и заслужено решение за излаз от тази война изисква цялостно и абсолютно евакуиране на съветските войски, вдишване на всички разноски за възобновяване и ускорено приемане на Украйна в НАТО и Европейския съюз. Това е формулата. Всяко придвижване, което попречва тази формула, попречва един дълготраен, обективен мир наоколо до България.
през днешния ден върху изпращането на бронетранспортьори на Украйна, стъпка в тази посока ли е - към възпрепятстване на справедливия мир?
Определено е стъпка в тази посока. Тук един въпрос обаче стои доста по-надълбоко - коя е отговорността за този вид решения на президента. Президентът има право на отлагателно несъгласие, естествено, то ще бъде преодоляно в идващите няколко дни. Този вид решения обаче са политически решения.
Президентът не е просто една обособена персона, а е обвързван с отговорността на инициативния комитет, на партиите, които са го подкрепили и са работили за неговото преизбиране. Беше безусловно ясно, че това ще бъде неговото държание и то ще бъде тъкмо такова.
Докъде може да стигне това държание на президента?
Това е държание, което слага България в недобра позиция. То ще стигне до такава степен, докъдето политическите партии, които образуват евроатлантическо болшинство, разрешат на президента.
Именно по тази причина споделям, че въпросът е за политическата отговорност. Тя е както за издигането и преизбирането на президента Радев за втори мандат, по този начин и за ясно формулиране на цели и посока на нашата външна политика. Редно е да има търсене - с наличните законни средства - на отговорност от президента, когато жестоко се отклонява от волята на Народното събрание и държавното управление, които по член 105 от Конституцията и по целия дух на главния закон, са тези, които дефинират външната политика на страната.
Какво би трябвало да създадат народните представители съгласно Вас, с цел да търсят отговорност?
Първото, което ще създадат, е да отхвърлят това несъгласие. Заедно с това обаче могат доста ясно - с декларация - да заявят какви са целите на нашата външна политика и политика за сигурност, като насочат ясно обръщение към президента, че няма пълномощия да работи и работи в прорез с правилата, политиката и целите на България.
Разглеждайки претекстовете на президента за ветото, в тях се приказва, че не са взети поради потребностите на " Гранична полиция " и " Пожарна сигурност и сигурност на популацията ", че тази техника може да се употребява при бедствия. В същото време от народни представители разбираме, че. Как коментирате претекстовете към ветото?
В претекстовете пораждат най-малко три казуса. Първо, претекстът, че народните представители са взели решение без да са задоволително осведомени е огромно пренебрежение към народните представители и към качеството на работа на Народното събрание. Според мен българският парламент не би си разрешил да работи без да има задоволително информация при значими решения. Затова бяха извършени и нужните диспути.
Второ, дали тази техника е с отпаднала нужда, е в доста огромна степен фиктивен въпрос. За да не е с отпаднала нужда, това значи да бъде включена в настоящи проекти. Повечето от сходен вид проекти са класифицирана информация. Позоваването на това не е правилно.
Третото и най-важно е - ветото демонстрира, че има надълбоко недоумение за това какво е належащо на България. На България не са нужни бронетранспортьори на по 40 години, които не са поддържани и за които няма потенциал. България активизира своя запас да обнови техниката във всички детайли на бранша за сигурност. Виждаме, че се купуват в това число хеликоптери за незабавна помощ, купуват се бронирани машини, самолети, кораби, полицията получава непрекъснато нова техника - да вземем за пример системи за наблюдаване. Всичко това идва - в това число за полицията, със средства от Европейския съюз. Такъв вид обосновка демонстрира не просто недоумение, а недобронамереност, потребление на дезинформация, на агитация, на внушения, които вредят на България, вредят на измененията, вредят на модернизацията на българската система за сигурност.
Има и още нещо значимо - в случай че тези бронетранспортьори могат даже с малко да подобрят ситуацията на фронта в Украйна и ние не го създадем, това също е срещу ползите на България.
Говорите за дезинформация в претекстовете, които идват от президента - какво демонстрира това?
Това приказва, че става въпрос за доста действителен проблем, който не е софтуерен, не е механически, даже не е въпрос единствено на законодателство, а на политическа отговорност. Трябва да има доста ясни позиции на политическите сили, формирали евроатлантическо болшинство. Те би трябвало да създадат всичко допустимо да не позволяват България да бъде спъвана по пътя си към смяна, да бъде връщана, да бъде злепоставяна, което се случва с подобен вид дейности.
Доц. доктор Велизар Шаламанов е някогашен длъжностен министър на защитата, от 1998 до 2001 година е заместник-министър на защитата и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет, депутат от „ Демократична България “ в 45-ото и 46-ото Народно заседание. Има десетилетия опит в работата на Агенцията по връзка и информация на НАТО (NCI Agency), както и управителен опит в Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките. Експерт по осведомителни и информационни технологии и сигурност, спешен мениджмънт и мениджмънт на сигурността и защитата.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ